Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (67)

Шейсет и седма глава

Рейна Кърк прибра в голям плик осъвременените данни за убийството на Хелън Спенсър и написа адреса с красив почерк. Щеше да пусне плика в пощата по-късно.

Извади останалите папки от шкафа и ги сложи в куфарчето си. Папките не бяха единствените неща в куфарчето. Имаше и няколко хиляди долара в брой.

Тя затвори куфарчето и го заключи. Остави го на бюрото си и прекоси стаята, за да си сложи палтото и прелестната шапчица, която купи предишния ден. С обърнатата си периферия и високо дъно, украсено с дръзко перо, тази шапка беше последният писък на модата. Веднага щом я видя на витрината на универсалния магазин, разбра, че тази шапка е точно за нея.

Хвърли поглед на телеграмата върху бюрото си. Беше я получила предишната сутрин, преди Греъм Енрайт да дойде в кантората. За щастие беше там, за да я приеме.

Съжалявам да Ви информирам, че Джулиан Енрайт почина при автомобилна катастрофа в Бърнинг Коув, Калифорния. Тленните останки се съхраняват в местната морга. За повече информация се обадете на детектив Брандън, полицейски участък Бърнинг Коув. Съболезнования.

Тя взе телеграмата и огледа приемната за последен път. Всичко беше наред. Беше поляла цветето в ъгъла. По бюрата нямаше нищо. Пишещата машина беше покрита. Всяка секретарка би се гордяла с такова работно място.

Беше време да тръгва.

Прекоси стаята и отвори вратата на вътрешното помещение — светилището на работодателя й. Греъм Енрайт беше в положението, в което го остави, когато за последен път надзърна в кабинета — отпуснат неподвижно върху бюрото си. Чашата от фин порцелан, от която беше отпил последната си глътка кафе, беше разбита на парчета върху дъбовия паркет на пода.

Греъм Енрайт беше мъртъв от сутринта на предишния ден. Тялото беше съвсем изстинало.

Тя сложи телеграмата на бюрото. Беше доволна, че напуска кабинета, и както винаги затвори вратата съвсем тихо. Добре обучените секретарки никога не затръшват вратата. Сложи си ръкавиците, взе куфарчето, чантата и плика и излезе в коридора. При добро стечение на обстоятелствата щяха да открият тялото на Греъм Енрайт след доста време — може би няколко дни. Чистачи влизаха само когато Греъм Енрайт ги повикаше, и вършеха работата си под негово наблюдение.

Когато накрая някой все пак откриеше трупа, всички щяха да предположат, че покрусеният от мъка Енрайт сам е сложил край на живота си, научавайки за смъртта на своя единствен син и наследник.

При проверка на календара на секретарката щяха да установят, че малко преди смъртта си Греъм, щедрият работодател, й е дал един месец отпуска, за да гостува на свои роднини в Пенсилвания. Тя нямаше роднини в Пенсилвания или където и да било другаде, но едва ли някой щеше да се сети да провери този дребен и незначителен факт.

Когато откриеш, че работиш за семейство от наемни убийци, научаваш, че детайлите са важни. Често те имат решаващо значение, от което зависят животът и смъртта. Тя беше решила да напусне фирмата от доста време и само чакаше удобния момент. Новината за смъртта на Джулиан Енрайт предишния ден я накара веднага да връчи предизвестието си за напускане. Направи го, поднасяйки чаша кафе с цианид.

Греъм Енрайт умря, без дори да види телеграмата. Но разбра, че секретарката му го отрови. Тя видя яростта, шока и недоумението в очите му, преди да се стовари върху бюрото. „Типично за семейство Енрайт“ — помисли си. И двамата, и бащата, и синът, мислеха, че са по-умни и по-безмилостни от хората около тях.

Слезе с асансьора до фоайето и след това напусна сградата. Новата кола, която купи с част от наличните пари на фирмата, беше паркирана в една пресечка. Прибра куфарчето в багажника до куфара си и седна зад волана.

Спря колата до пощата и влезе бързо, за да пусне плика, в който беше папката за Хелън Спенсър. Беше адресиран до местния клон на ФБР. В плика имаше достатъчно материал, който да насочи ФБР към агента на едно чуждо правителство, който беше поръчал на „Енрайт и Енрайт“ да открият някакъв бележник…

От ФБР зависеше какво ще правят с тази информация.

Рейна излезе от пощата, качи се в новата си кола и напусна Ню Йорк.

Отдавна обмисляше къде да отиде. Накрая реши, че всеки град, който харесва на Джулиан Енрайт, е подходящ и за нея. Бърнинг Коув беше идеалното място, в което да започне своя нов живот.

Според картата пътят към бъдещето започваше в Чикаго. Магистрала 66 щеше да я заведе чак до Калифорния.