Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (44)

Четирийсет и четвърта глава

— Господин О’Конър е тук и иска да говори с вас, господине — съобщи Елена по интеркома.

— Добре. Прати го при мен — отговори Оливър.

Вратата се отвори и Том влезе в кабинета. Беше прехвърлил четирийсетте — едър, як, червендалест мъж, който някога беше шеф на охраната на Оливър, по време на неговата сценична кариера. Том носеше униформа на служител в хотела.

Униформите бяха за сметка на хотела, почистваха се и се гладеха в домакинството на хотела, затова Том започваше деня свеж, стегнат, безупречно облечен.

Но неизвестно как, само час след като е дошъл на работа, изглеждаше смачкан и мърляв.

Оливър се облегна удобно.

— Седни, Том. Какво научи за вманиачения почитател?

— Нищо особено. Казва се Хенри Оукс и е вманиачен по Ник Тримейн. — Том намести грамадното си тяло на стола. — Регистрирал се е в мотела край брега ден след пристигането на Тримейн. Всяка сутрин пие кафе и закусва с две пържени яйца в кафенето на Мел. За вечеря пак е там и си поръчва сандвич с месно руло.

— Месно руло ли?

— Винаги това яде на вечеря според сервитьорката. И винаги две пържени яйца на закуска. Явно Оукс е жертва на навиците. Сервитьорката каза, че е много взискателен как точно да бъдат приготвени яйцата и сандвичът. Каза още, че от него я полазват тръпки.

— Айрин спомена същото. Какво прави вечер?

— Ами, тук вече става по-интересно. Паркър, момчето, което управлява охраната на клуб „Карусел“, забелязал Оукс пред клуба, когато Тримейн прекарал два часа там.

— Това е същата вечер, когато Глория Мейтланд е била удавена в басейна.

— Да. Паркър каза, че Оукс се е спотайвал в сенките и наблюдавал входа на клуба. Паркър си помислил, че е бодигард или шофьор. Но когато го попитал кого чака, Оукс просто се разкарал. Повече не се появил, поне доколкото е известно на Паркър.

— Нещо друго?

— Нищо специално. Такива типове сме виждали и преди, шефе. Всеки месец някой шантав почитател се опитва да се промъкне в имота.

— Кажи на всички, като казвам всички, имам предвид камериерките, кухненския персонал, градинарите, както и твоите хора, да следят за Хенри Оукс. Ако се появи, веднага ме информирайте.

— Искаш ли да си поговоря с Оукс? — Том повдигна вежди. — Много сериозно ще го посъветвам да напусне града. Ще го накарам да вземе следобедния влак за Ел Ей.

— Ако го отпратим, ще му изгубим следите. Мисля, че е по-добре да знаем къде е. Както казах, ако се появи при нас, веднага ме информирайте.

— Ще се разпоредя.