Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (33)

Трийсет и трета глава

Разказа му всичко.

Веднъж започнала, не можеше да спре. Облекчението, което я обзе след споделянето на тайната, пазена повече от четири месеца, беше така поразително, че се разплака. Толкова отдавна не беше плакала, че дори се изненада.

Ел Ей беше на няколко километра зад тях, когато завърши разказа. Оливър свърна в една отбивка с изглед към океана и изключи мощния двигател.

Тя извади от чантата кърпичка и попи сълзите си.

— Съжалявам. Напоследък бях много напрегната.

— Нищо чудно, след всичко, което току-що ми разказа.

Тя се овладя.

— Това е историята. Моята бивша работодателка беше убита. Беше ми написала съобщение с кръвта си да бягам и писмо, за да ме предупреди, че бележникът е опасен, че не бива да вярвам на никого, дори на ФБР. Написа ми още, че ако се стигне да най-лошото, мога да се откупя с него. Постоянно се оглеждам през рамо след онази ужасна нощ.

Оливър се обърна към нея. Беше невъзможно да види израза на очите му заради слънчевите очила. „И без тях няма да отгатна какво си мисли, ако сам не пожелае“ — помисли си тя.

— Дошла си в Калифорния, защото си бягала от убиец — каза той, — но нямаш представа кой те преследва.

— Не, нямам ни най-малка представа. Страхувах се да се доверя на когото и да било.

— Което ни довежда до проблема с второто нахлуване в твоя апартамент.

— Сигурно е съвпадение. Каква е вероятността онзи, който преследва бележника на Атертън, да се появи след четири месеца и да нахлуе в жилището ми двайсет и четири часа след наемниците на студиото?

— Вероятността е съвсем реална, ако убиецът на Спенсър те е проследил до Ел Ей.

— Но моментът… — Млъкна потресена. — По дяволите! Нашата снимка пред пансиона.

— Вчера сутринта твоята снимка беше на заглавната страница на най-големия клюкарски вестник в Ел Ей.

— Но аз смених името си, работата си. — Млъкна, понеже дори за нея думите й звучаха неубедително. — Откъде знае как изглеждам?

— Необходими са му били относително скорошна твоя снимка и усет за детайли.

— Госпожица Спенсър обожаваше фотографията. Беше й хоби. Снима ме няколко пъти, докато живеех при нея, включително пред красивата нова кола, която ми подари. Държах снимката на скрина в моята спалня. Ако някой я е намерил, ще знае не само как изглеждам аз, но и моя пакард.

— Какво стана с колата?

— Реших, че много бие на очи. Изоставих я на един черен селски път и един ден пътувах на стоп. После с малка сума от парите, които госпожица Спенсър ми беше оставила в кутията от обувки, си купих евтина кола на старо. После като пристигнах в Ел Ей, я продадох и си купих форда, който карам сега.

— Постъпила си умно — каза Оливър. — Смяната на колите и пътуването на автостоп може би са ти спасили живота. Разкажи ми повече за този бележник, който бил толкова опасен.

— Принадлежал е на някой си доктор Атертън, който е работел в лабораторията, за която ти разказах.

— „Солтуд“. Когато си позвънила, са ти казали, че е мъртъв.

— Да.

— Имаш ли нещо против да хвърля едно око на този бележник?

Тя се поколеба. „По навик“ — помисли си. Четири дълги месеца да пази този бележник се беше превърнало във фиксидея. Стори й се странно да го извади на дневна светлина и да го покаже на друг човек.

Оливър чакаше, без да я притеснява.

Тя извади от чантата стенографския бележник, в чиято подвързия беше скрила другия бележник.

— Хитро си го измислила — отбеляза Оливър.

Тя извади бележника на Атертън от малкия тайник и му го подаде. Той свали слънчевите очила и отгърна кожената корица. Тя го наблюдаваше, докато той бавно разлистваше страниците.

— Има само числа, диаграми и изчисления — обади се Айрин. — В училището за секретарки не се изучава много математика.

Оливър прелисти още няколко страници.

— И в училището за илюзионисти не се набляга на този предмет.

— Има ли училище за илюзионисти?

— Извинявай. Глупава шега. — Затвори бележника и й го подаде. — Нямам представа какво означават тези изчисления, но зная кой ще ни помогне.

— Не бива да го показвам на никой друг. Казах ти, на никого не мога да се доверя.

— Спокойно, на чичо Честър можем да се доверим.