Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (57)

Петдесет и седма глава

Четиримата се бяха събрали в хола на „Каса дел Мар“. Оливър седеше на своя голям стол. Лутър си наливаше уиски. Честър тъгуваше за загубата на своето великолепно творение. Айрин крачеше неспокойно из стаята, все още изплашена и трепереща, въпреки облекчението, което чувстваше.

След тези четири дълги месеци й беше трудно да повярва, че кошмарът, който я преследваше до Калифорния, е свършил.

— Обадих се в полицията — каза Оливър и протегна контузения си крак. — Обясних, че някой е проникнал с взлом в жилището ми, разбил е сейфа и е откраднал колата ми, докато аз съм бил зает с проверката за готовността ни при спешен случай. Когато открият колата и докарат трупа, ще им кажа, че Енрайт е бил клиент тук, в хотела, и че вероятно се е напил и е решил да се прави на каскадьор.

— Ще бъде интересно да разберем кой ще дойде да потърси тялото — замисли се Айрин.

— Да — каза Оливър. — Повечето богати семейства биха поръчали на погребална агенция да прибере тялото и да го придружи на изток.

— Един отчаян и скърбящ родител може да се почувства длъжен да предприеме това пътуване на запад — каза Айрин. — Особено, ако се надява да намери бележника.

— Ако все пак се яви някой от семейство Енрайт, ще му предадем овъглените остатъци от бележника. Страниците сигурно са изгорели, но подвързията вероятно е оцеляла. Кожата не се запалва лесно.

Айрин го погледна:

— Дали е възможно да докажат, че бележникът е фалшив?

Честър ги успокои:

— Не. Свършил съм си перфектно работата. Само добър експерт може да установи, че бележникът е фалшив, и то при положение че разполага с почти цялото му съдържание, а не само с няколко овъглени страници и кожената подвързия.

Оливър седеше облегнат удобно в креслото и бавно въртеше чашата с уиски между дланите си:

— Илюзията е много сполучлива и ако е необходимо, със сигурност ще заблуди публиката.

Честър го погледна изпитателно:

— Истинският бележник е още у теб. Какво мислиш да правиш с него?

— В момента работя по него — каза Оливър. — И още нещо. Уили и останалите знаят, че са помогнали да хванем заподозрян крадец в хотела. Известно им е също, че крадецът е избягал с моята кола. Сутринта, когато полицията открие мястото на произшествието, всички ще разберат, че крадецът е паднал с корда от скалите, защото е изгубил контрол над автомобила.

Честър повдигна рамене:

— Но нали точно това се случи.

Лутър стоеше облегнат на стената с чаша уиски в ръка:

— Очевидно е. Всички знаят, че колата е уникална и затова на никой друг не бива да се позволява да я кара.

— Случаят ще се възприеме като поредната катастрофа, предизвикана от пиян шофьор — каза Честър.

— Която ликвидира един професионален убиец — отбеляза Оливър.

— Трябваше да сме сигурни, че няма да го оставим да избяга — добави Лутър. — Иначе щеше пак да се върне.

Айрин погледна мъжете, с които беше поела страхотен риск и сега беше свързана завинаги с тях от една мрачна тайна. Фактът, че Оливър и Честър бяха направили някои промени на спирачките и кормилото на най-бързата кола в Калифорния, щеше да остане известен само на четиримата.

— Някой иска ли още уиски? — попита Лутър.