Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (54)

Петдесет и четвърта глава

— По-бързо — нервничеше Лутър. — Не можем да рискуваме да го изгубим в тази мъгла.

— Ако се добере до Ню Йорк — каза Айрин, — полицията и ФБР няма да могат с пръст да го пипнат.

— Няма да го изгубим — успокои ги Оливър.

Честър беше усъвършенствал своя олдсмобил, но автомобилът не можеше да се сравнява с неговия модифициран корд. „Не е необходима висока скорост“ — помисли си Оливър. Само не биваше да изгубят неговия автомобил. А това беше малко вероятно. На виещия се път от значение беше само умението на шофьора и дали познава завоите.

Шофираше Оливър, понеже по мнението на всички той беше най-добрият шофьор. Лутър седеше до него. Изглеждаше напрегнат. Айрин седеше отзад, беше стиснала облегалката на предната седалка и се взираше през стъклото в пътя.

— Ако свърне в някой страничен път… — започна Лутър.

— Изключено — прекъсна го Оливър. — Познавам този тип. Той си мисли, че ще победи.

„Първата част от представлението мина без засечки, което е изумително, като се има предвид колко малко време имахме за подготовка“ — помисли си той. Пропуснаха и репетициите. С Лутър обходиха няколко пъти цялата вила, като се опитваха да предвидят всяко действие на Енрайт. Честър беше извадил части от стария реквизит и ги беше пригодил за целта. Беше подготвил фигура, която, прободена с нож или уцелена с куршум, ще наподобява човешка плът.

Въз основа на описанието на убийството на Хелън Спенсър Оливър беше почти сигурен, че убиецът ще предпочете нож, не само защото действа безшумно с него, но и защото обичаше работата си. Всъщност нямаше значение какво оръжие ще избере Енрайт.

Ролята беше дадена на Уили и тя я изпълни превъзходно. „Точно както едно време“ — помисли си той. Имаше смътното чувство, че Уили се забавляваше.

Някои от гостите видяха с очите си как Айрин се качи след носилката в линейката. Видяха и как истерично хлипаше. Лесно убедиха екипа на спешна помощ да дойде до вилата. Оливър каза на болничната управа, че иска да провери готовността на хотелския персонал за неочаквани ситуации. Даде щедро дарение на болницата и плати на шофьора и на медиците за изгубеното време.

Представлението беше подготвено за публика от един човек, но когато завесата се вдигнеше, нямаше как да са сигурни, че убиецът ще го гледа.

Беше се опитал да убеди Айрин да не участва с него и с Лутър в гонитбата по виещия се над скалите път, но се оказа невъзможно дори да обсъжда въпроса с нея.

— Пак увеличи скоростта — отбеляза Лутър. — Мисля, че ни забеляза.

— Не знае, че сме ние — каза Айрин. — Мисли, че Оливър е мъртъв или тежко ранен.

— Той е умен — възрази Лутър. — Може би е започнал да се досеща, че го следим.

— В такъв случай, ще започне още повече да рискува — предположи Оливър. — Това е добре.

Лутър го погледна.

— Твърдеше, че е импулсивен тип.

Оливър увеличи малко скоростта.

Напред фаровете на откраднатата кола просветнаха за миг в мъглата, преди да изчезнат зад следващия завой.