Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (22)

Двайсет и втора глава

Мъжът с изпито костеливо лице седеше в ъгъла и четеше „Тайни от синия екран“. „Прилича на персонаж от филм на ужасите — помисли си Айрин. — Не е грозен, просто е странен.“

Тя седна в края на бара и си поръча сандвич с маруля и домат и кафе. Не беше кой знае каква вечеря, но беше твърде изнервена преди среднощната среща с Дейзи Дженингс, за да има апетит.

Мъжът с изпитото лице сгъна вестника много педантично и стана. Запъти се към нея. Не гледаше към него, но когато той застана съвсем близо, разбра, че няма да й се размине.

— Вие сте Айрин Глейсън, нали? — попита мъжът с глас, който сякаш идваше от гробница. — Вие написахте статията за жената, която се удави в басейна.

— Да — отговори тя. — Вие кой сте?

— Не е необходимо да знаете.

— Щом е така — каза Айрин, — бихте ли ме оставили да вечерям на спокойствие?

— Престанете да създавате неприятности на господин Тримейн.

Айрин замълча и после много бавно се обърна към мъжа с изпитото лице. За пръв път видя очите му. Беше сгрешила, не приличаше на персонаж от филм на ужасите, а на фанатик, който прокламира края на света.

— Защо сте толкова загрижен за господин Тримейн? — попита тя с по-мек тон.

— Господин Тримейн е мой приятел.

— Знаете ли нещо за Глория Мейтланд? — попита Айрин. — Нещо, което трябва да знам.

— Престани да задаваш въпроси.

Мъжът се обърна и излезе от ресторанта.

Айрин погледна сервитьорката с надеждата, че ще получи някакво обяснение.

— Не му обръщай внимание, мила. — Сервитьорката взе чашата й от кафето. — Луд е, но изглежда безобиден. Все актьори и актриси са му в главата.

— Познавам този тип хора. — Айрин замълча, преди да попита: — От кога е в града?

— Не знам точно. Появи се при нас преди около седмица. Идва два пъти на ден точно като по часовник. Винаги носи някой от тези холивудски вестници и списания. Нали ти казах, луд е по филмовите звезди.

— Има ли си име.

Сервитьорката изпухтя.

— Сигурно си има, но никога не ни се е представял.