Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (15)

Петнайсета глава

Излъга за кръвта. Въпросът беше защо?

Оливър опита мартинито, което Блейк му забърка, и се загледа в техния домакин, който се надяваше да очарова Айрин, а тя се правеше, че се е поддала на обаянието му, и пиеше коктейл от джин и гренадин.

„Не е само преструвка“ — помисли си Оливър. Очевидно Лутър възбуждаше любопитството й, но не беше се поддала на чара му. Това беше интересно, понеже Лутър винаги очароваше компанията, особено жените, когато му беше по вкуса. Много малко хора надникваха зад чаровната външност.

Той се убеди много отдавна, че истинският Лутър Пел е разкрил себе си в мрачните морски пейзажи в неговия кабинет. Стори му се любопитно, че Айрин скришом поглежда картините, като че ли търси нещо в тях.

Пел беше висок и строен. Смолисточерната му коса беше пригладена по холивудски, с път встрани, и лъскавината от брилянтина беше с абсолютна мярка. Имаше отлично образование и широки интереси. Можеше да разговаря на всякакви теми — най-новите книги, икономика, новини, резултати от последния поло мач.

Беше очевидно, че Айрин възбужда любопитството му толкова, колкото и той нейното, но Лутър не постигна никакъв успех в преодоляването на нейната невидима защита. По някаква причина това забавляваше Оливър и му харесваше.

„Едва ли има нещо по-интригуващо от жена с тайни, а Пел определено е заинтригуван. И двамата сме заинтригувани“ — помисли си.

Острото чувство за собственост го изненада. Да го вземат дяволите, ако разреши на Пел да успее там, където той се провали. „Ще бъда мъжът, който разплита мистерии“ — каза си.

Потисна неочаквано бурната си реакция, но фактът, че даже изпита наелектризираща възбуда, го смая.

— Достатъчно за мен, господин Пел — изрече Айрин. — Аз съм само журналистка, която пише статия. Господин Уорд каза, че сте съгласен да отговорите на няколко въпроса за Ник Тримейн.

Оливър тъкмо щеше да отпие от питието си. Позабави се, преди да го глътне на един дъх.

— Оливър — каза той.

Айрин го погледна недоумяващо.

— Моля?

— Името ми е Оливър.

— О, да. — Тя се изчерви и пак се обърна към Лутър: — Приемате ли, господин Пел.

Лутър се усмихна. Оливър преглътна един стон. Усмивката беше илюзия, като коронния номер „Дамата изчезва в огледалото“ в „Удивителното шоу на Оливър Уорд“.

— Доколкото разбирам, искате да знаете дали ще гарантирам за алибито на Тримейн — каза Лутър. — Той е заявил, че е бил тук, в моя клуб, по времето, когато е убита госпожица Мейтланд.

— Точно така. — Айрин остави коктейла, отвори грамадната си чанта и извади бележник и молив. — От полицията установиха, че Глория Мейтланд е умряла между единайсет и четирийсет и дванайсет и петнайсет след полунощ, когато открих трупа.

Лутър погледна бележника.

— Осъзнавате ли, че като ви отговарям на въпросите, правя услуга на Уорд.

Айрин се поколеба и стана предпазлива.

— Услуга ли?

Усмивката на мъжа стана малко по-сияйна.

— Длъжник ми е.

Айрин погледна Оливър.

— Това проблем ли е?

— Не се притеснявай. Престани да се шегуваш с дамата, Пел. Отговори на въпросите й, за да си допием питиетата и да вечеряме.

— Добре. — Лутър се обърна към Айрин: — Но искам да стане от ясно по-ясно, че каквото и да кажа, е неофициално.

Тя стисна устни.

— Щом настоявате.

— Опасявам се, че се налага. Аз съм бизнесмен, госпожице Глейсън. Не мога да си създавам повече неприятели. Имам си достатъчно. Ако името ми се появи на страниците на вашия вестник в неблагоприятна за моя клуб статия, ще направя всичко възможно „Дочуто под секрет“ да престане да съществува, преди да е изсъхнало мастилото.

Айрин му се усмихна хладно.

— Разбрах, господин Пел. Ще прибавя името ви към списъка с хора, които заплашват да унищожат нашия вестник.

Черните вежди на Оливър се вдигнаха.

— Дълъг ли е?

— И става все по-дълъг с всяка минута. Което ми подсказва, че съм на прав път.

— Не, госпожице Глейсън. Това подсказва, че си пъхате ръката в торба с гърмящи змии.

— Не си губи времето да я плашиш — намеси се Оливър. — Тя не разбира от дума. На мен ми омръзна.

Лутър бавно издиша.

— Ах, да, ами, госпожице Глейсън, ще ви кажа каквото мога, но не мисля, че ще имате голяма полза. Според моите охранители, снощи Тримейн е пристигнал около десет. Очевидно първата част от вечерта беше прекарал в „Карусел“.

— Какво е това? — попита Айрин.

— Бар от времето на сухия режим. Намира се в близката околност на града. Собственикът е устроил там нелегално казино под прикритието на частен клуб. Освен напитките и хазарта, на джентълмените се предлагат и други, чисто мъжки форми на забавления.

— Проституция?

— Както казах, моите момчета ми съобщиха, че Тримейн е бил в „Карусел“, преди да дойде тук.

Айрин нахвърли няколко бележки.

— Моля, продължавайте.

— Тримейн е дошъл доста пийнал и продължил да пие през цялата вечер, както ми казаха барманите. Танцувал е с всяка по-хубавичка жена в салона и очевидно се е забавлявал.

Айрин бързо вдигна поглед.

— Твърдите ли, че е бил пред очите на вашия персонал през цялата вечер?

— Не точно.

— Какво искате да кажете? — попита Айрин.

— Доколкото разбрах, никой от моите хора не е виждал Тримейн от единайсет и четирийсет и пет до дванайсет и половина приблизително.

— Изчезнал ли е? — попита тя.

— Въпрос на интерпретация.

— Какво означава това?

— Когато се е върнал на бара да поръча поредното питие, е бил с жена. И двамата са били, как да кажа… раздърпани.

Айрин го погледна озадачено.

— Раздърпани ли? Като че ли са се сбили или нещо подобно. Не ми е хрумвало, че снощи при басейна може да е имало двама души.

Оливър преглътна една въздишка. Айрин беше натрапчиво обзета от идеята, че е извършено убийство, и не забелязваше дипломатичното поведение на Лутър.

Лутър улови погледа му и повдигна въпросително вежда. Оливър поклати глава, с което му даде да разбере да не очаква нищо от него.

Развеселен, Лутър се обърна пак към Айрин:

— Косата на дамата е била в безпорядък, червилото — размазано. Роклята й на гърба е била до половината разкопчана. Тримейн е имал червило по лицето си. Косата му — разрошена, връзката развързана. Човек веднага може да си извади заключение. Не е лесно да си сложи папийонка без огледало.

Айрин се изчерви.

— Ах, да. С други думи, Ник и дамата са били в градината, когато никой не ги е виждал в салона.

— Да — потвърди Лутър.

Айрин потупа с молива бележника с мрачно изражение.

— Бях толкова сигурна.

— Съжалявам — каза той.

Тонът му беше едва ли не любезен, като че ли искрено съжаляваше, че не е успял да помогне.

Оливър остави недопитата си чаша, взе бастуна и отиде до прозореца. Загледа се в градината, оградена със стена. Въпреки пръснатите тук-там лампи зеленината беше толкова гъста, че на места тъмнината беше непрогледна.

„Лесно е да се шмугне човек в сенките — помисли си. — Но после как ще се върне.“

— Господин Уорд? — повика го Айрин доста рязко. — Оливър? Какво има?

Той отново се съсредоточи върху проблема как може да се изпълни фокусът.

— Не е толкова трудно да се излезе от градината — или като се прехвърли стената, или през входа за доставки.

Тя бързо отиде при него до прозореца. Лутър застана от другата страна на Оливър.

— На места покрай оградата е съвсем тъмно, нали? — отбеляза Айрин. В гласа й се долавяше възбуда. — Тримейн е в отлична форма. Сигурна съм, че може да се прехвърли през оградата.

— Не и без въже или стълба. Предполагам, че в павилиона за градински сечива ще се намерят — каза Оливър.

— За жалост е вярно — потвърди Лутър. За пръв път гласът му прозвуча разтревожено. — Но вратата за доставки винаги е заключена, когато не се използва.

Оливър го погледна.

— Ключовете лесно се взимат тайно и после се връщат, както установих снощи.

Лутър направи гримаса.

— Също така има малка, но съвсем реална възможност някой от моя персонал да е помогнал на Тримейн.

— Значи има начин да се измъкне от клуба, без да бъде забелязан — каза Айрин.

Оливър погледна Лутър, после — Айрин.

— По принцип с Лутър имаме проблем с тайно промъкващи се журналисти и посетители без покани. Нашите гости не са затворници. Персоналът се грижи за тяхната безопасност, но не ги пази да не избягат.

— Независимо как е излязъл, на Тримейн са му били необходими няколко минути да отиде до хотела и да се върне — заключи Айрин.

Лутър погледна Оливър и сви рамене.

— Би било напрегнато до секунда, но предполагам, че е възможно. Необходимо е само предварително да се обмисли добре.

Айрин застана пред тях, стискайки здраво бележника си. Очите й блестяха от трескава възбуда. Смътно усещане за опасност прониза Оливър: „Ако тя продължава така настървено да рови, ще убият и нея“.

Но не му идваше наум как да я спре.

— Какво имате предвид? — попита тя.

Лутър отпи от мартинито и придоби замислен вид.

— Ще има нужда от кола.

Айрин сви вежди.

— Той има кола. Проверих.

— Тримейн е оставил колата си на персонала — обясни Лутър. — Не е поръчвал да му докарат колата преди три сутринта.

— Може да е оставил друга на задната улица — веднага добави Айрин.

— Да — потвърди Лутър. — Но дори да сте на прав път, забравяте дамата, с която се е появил откъм градината и чийто външен вид показвал недвусмислено, че е изживяла кратък любовен антракт.

— Трябва да говоря с нея — заяви тя. — Сигурно знаете как се казва и къде да я намеря.

— Дейзи Дженингс — отговори Лутър. — И преди да попитате, тя е от редовните ни посетителки. Харесва й да се отърква о холивудските знаменитости. Прелестна е, и мъжете и жените обичат компанията й. Нямам никакви възражения срещу нея. Но ако се окаже, че подозренията ви относно Тримейн не са безпочвени, това означава, че е склонил Дейзи да му помогне, за да излъже. Ако е така, обзалагам се, че ще ви каже точно каквото искат Тримейн и неговото студио.

— Намеквате, че ще й платят, за да ме излъже.

— Или ще я заплашат — добави невъзмутимо Оливър. — Или Тримейн ще й даде да разбере, че повече няма да бъде допускана в неговата компания, ако не помогне. По един или друг начин, съмнявам се, че ще измъкнеш от нея истината.

Лутър беше замислен.

— Ще ви напомня, че версията на Тримейн може да се окаже вярна. Може би наистина е бил с Дейзи Дженингс в градината през онзи промеждутък от четирийсет и пет минути. Въпреки всичко Оливър е прав, госпожице Глейсън. Ще чуете само онова, което Тримейн и неговото студио пожелаят.

Айрин се загледа в градината.

— Навярно има и друг начин да разберем дали снощи Тримейн е излизал оттук. Ако е паркирал втора кола на задната улица, може би някой е забелязал. В края на краищата нали е трябвало да спре някъде около хотела, за да отиде в спа центъра, и после да се върне. И тук възниква въпросът чия кола е заел? Може би на Дейзи Дженингс?

Лутър погледна Оливър.

— Тя отказва ли се някога?

— Не, доколкото съм забелязал — отговори той.

— Това може да се окаже проблем — продължи Лутър — за нейното бъдещо благополучие.

— Опитай се да й го обясниш — каза Оливър. — Аз се опитах, но почти без успех.

Айрин затвори рязко бележника.

— Ако продължите да говорите все едно ме няма, ще си тръгна и ще се прибера сама.

— Моля за извинение — каза Лутър.

На вратата се появи Блейк.

— Вечерята е сервирана.

Лутър се усмихна.

— Идваш тъкмо навреме, Блейк.

— Имаме нужда да се поразсеем — добави Оливър. — Какво по-хубаво от една вечеря.

Хвана Айрин за лакътя и я поведе към трапезарията. Междувременно тя хвърли последен поглед на морските пейзажи на Пел.

— Вие ли сте рисували картините, Лутър?

— Да.

— Те са… интересни.

Лутър се подсмихна.

— С други думи не бихте ги окачили в дома си.

— Не бих могла да кажа — отвърна Айрин. — Аз нямам дом. Живея под наем в Ел Ей.