Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

70

Стените на избата все повече загниват от просмукващата се вода. Наложи се Странски да премести повечето бутилки вино, за да избегне енологично[1] бедствие. Поне веднъж няма да проклина водопроводчика, който не успява да открие източника на теча и непрекъснато отлага започването на ремонта. Днес Карл Странски не е в състояние да води битки. Свалил е една табуретка и ловната си пушка в избата и стои в центъра й, осветен от мъждукащата светлина на една-единствена гола крушка, провесена на кабел. Жена му ще се върне от клуба си за бридж чак след няколко часа. Студената тъжна вила носи предчувствие за ковчега. От два дни животът му се е превърнал в кошмар. Всичко, което е съградил за петдесет години, ще рухне. Изтървал е юздите. Разтърсен е от посещението на Бониперти и Лувион, от яростните им обвинения, от шамара, който му зашлеви Лувион, и от техните заплахи. Но обвиненията им са несъстоятелни. Как могат да си помислят, че човек с неговата кариера и репутация ще се впусне в някакво гнусно терористично начинание?

От няколкочасовия разпит са пострадали и старческото му тяло, и самолюбието му. Вече няма никаква тежест в днешната полиция, името му не може да го защити. Всяко жалко ченгенце може да го следи, могат да нахлуват в дома му посред нощ и да го шамаросват, да го обиждат, да го разпитват като дребен квартален дилър. А той може единствено да мълчи, дори няма право да се жалва, да огласи историята на всеослушание, да се посъветва с адвокат. Странски е в ръцете им, всички знаят за прегрешението му. Остава му само да си мълчи с надеждата, че и те ще сторят същото. Стомахът му се свива от напиращото желание да повърне, но причината не е само в упоритата миризма на мухъл, причинена от гъбите, които никнат във всяко ъгълче на избата заради влагата.

Телефонното обаждане от шефовете на разузнаването, които го викат на разговор, не беше най-тежкото изпитание. Странски знае, че са му в ръцете и нямат никакъв интерес подробностите по случая да се разчуят. Цяла Франция ще се облагодетелства от това операцията по измъкването на Ал-Малики под носа на американските съюзници да не се разгласява. Ще му вгорчат живота, но не могат да му отнемат вече похарчените пари, нито пък да попречат открито на политическата му кариера. Разузнаването е с вързани ръце. Най-много да опитат да го премахнат дискретно. Много рисковано, прекалено рисковано за обикновено отмъщение. Реално погледнато, разузнаването няма друг избор, освен да погребе онази история. Тъкмо се ободри след всичките си размишления, и проклетото пернато се върна на ръба на кладенеца. Точно до мястото, където бе поставил гълъбарника.

Скалният гълъб винаги се връща там, където е бил отгледан. Каквито и да са разстоянията и метеорологичните условия, Columba livia никога не се отклонява от пътя си. Странски се питаше защо старият му съучастник — градско чедо и заклет парижанин — така внезапно се запали по отглеждане на гълъби… Охотно се съгласи да приюти част от питомците му в просторния двор на вилата си. Още тогава предателят е плетял злокобните си козни. Странски позна гълъба, видя пръстена на крачето му. Отвори металната тръбичка и прочете писмото, което сега лежи на земята в краката му. Толкова пъти го е препрочитал, че може да изрецитира наизуст краткото му съдържание:

Странски,

 

Най-големият грешник е онзи, който се мисли за добродетелен. Няма по-долен престъпник от оногова, който се представя за образец, за стожер на морала.

Както ти често ми повтаряше: „Като ти е лайнян задникът, не се разхождай с бански костюм!“.

Можех да покрия прегрешението ти в името на старото ни приятелство, има толкова други убийци, които чакат наказание… но защо ти беше да се перчиш? Да се оставиш да те подмамят светлините на телевизионните студиа, миражът на политическата кариера? Не можа ли да се възползваш от плячката си скришом като всеки порядъчен крадец?

Ние двамата убихме Ал-Малики — аз от идеализъм, защото не исках да приютим един гнусен престъпник и да навлечем неприятности на родината си заради скандалното му присъствие на нейната територия, ти — от алчност и пресметливост. И трябва да си платим за това престъпление.

По същото време, когато четеш това писмо, журналисти и членове на мрежата „Уикилийкс“ ще получат по същия старомоден и непредвидим начин документите, удостоверяващи достоверността на моите обвинения.

В името на старото ни приятелство държа да те предупредя, че те ще научат всички подробности за нашето престъпление. Няма да избегнеш съда на събратята ни, освен ако не се възползваш от времето, което ти отпускан, за да поемеш по единствения път, който ти остава.

Жудекс

Старият му съучастник си е загубил ума. Превърнал се е в някакъв фанатизиран анархист, тъпчещ по пътя си отколешните приятелства и кариерата си. При такава лудост е безсмислено да се надява на дискретен изход. Името на Странски ще бъде окаляно, политическата му кариера — съсипана, и се очертава да прекара последните години от живота си като затворник и презрян парий. Единствената му надежда е смъртта му да разубеди журналистите да споменават името му от своеобразно уважение към семейството и близките, за да не съкрушават опечалените с обвинения към мъртвец, който вече не е в състояние да отговаря за престъпленията си. За това намеква Жудекс и чудовището вероятно има право.

Старата полицейска слава не иска да използва служебното си оръжие, за да приключи житейския си път. Някакъв последен порив да опази неопетнено доброто, което е сторил в живота си. Има ли смисъл да се обяснява? Открадна десетте милиона на Ал-Малики, уби го, привърза тежест към тялото му и го хвърли в Канале Гранде във Венеция. Не иска да доживее мига, когато всички ще разберат за това. Не иска да бъде жив, когато синовете му ще научат. Подпира цевта на ловната пушка под брадичката си. Протяга ръка и с мъка достига спусъка на двуцевката „Берета“, двайсет и осми калибър. Високият му ръст му прави последна услуга, позволявайки му да натисне спусъка.

Бележки

[1] Енология — наука за виното. — Бел.ред.