Доминик Мезон
Пирът на зверовете (10)

9

В кабинета на Роси атмосферата е тежка като гъст нефт. Мартинели продължава да му отмъщава за прегрешението, което вече е забравил, а младият лейтенант демонстрира пълно презрение, откакто се подигра на облеклото му. Майорът не си прави труда да разведрява атмосферата и се преструва, че чете имейли, докато двамата му посетители го гледат враждебно, замръзнали неподвижно в дълбоките кожени кресла срещу бюрото му. Обстановката се озвучава от песента на Чет Бейкър My Funny Valentine и Роси унесено си подсвирква. Оставя ги да чакат, докато дойде и неговият помощник — така няма да се налага да му преразказва целия разговор.

Тежкото мълчание позволява на Роси да потъне в мислите си. Те се въртят около Жудекс — име, което звучи като зов за правда^[1]. Може да става дума за екзалтиран фанатик, който възприема света като оскърбление на принципите си, но смъртта на Делоне не може да е дело на самотна откачалка. Използвана е сложна отрова, а фактът, че извършителят е знаел за толкова тайното парти и е съумял да проникне на него, предполага съучастие на някой близък на жертвата или на група, която е имала възможност дълго да го шпионира. Няма как ГДВС да не знае за съществуването на достатъчно организирана структура, способна на подобни действия. Виновните са някъде в техните архиви, майорът е убеден в това. Остава да бъдат идентифицирани и ако се окаже, че са известни — да се разбере как са успели да надхитрят охраната, за да осъществят подобен заговор. Знае, че ГДВС ще трябва да дава обяснения по въпроса, особено ако медийното внимание се съсредоточи върху случая.

Роси преглежда всичко, което пресата е изнесла до момента. През първите няколко дни случаят се радваше на обширно отразяване, после — поради липса на нови факти — интересът малко по малко изчезна. Но нито една статия не споменава дори завоалирано за писмените заплахи. Ако Жудекс се стреми към известност, поне засега явно не разчита на медиите, за да я постигне.

Малик, който всъщност се казва Амори дьо Маликандър, прекъсва размишленията му, като отваря вратата на кабинета. Ръстът му от метър и седемдесет, невинното му младежко излъчване и карираната му риза предизвикват усмивка у двамата посетители. Малик никак не прилича на обичайните за ГДВС здравеняци. Ала Роси знае колко подвеждаща е външността на помощника му. Малик многократно е доказвал, че притежава качества на упорит, принципен и смел полицай. Естествената му дарба да се ориентира в бумащината и дипломатичността, която проявява в полицейската работа, служат за буфер между невъздържаността на майора и строгостта на администрацията. С годините всеки е попил по нещо от другия. Роси пие по-малко, съумява да запазва спокойствие и да разиграва по-добре картите си по служебната стълбица на ГДВС. Постепенно се отърсва от образа на ченгето бияч, служило в бившите служби навремето, когато вечер в гаражите са валяли удари. Малик пък с всеки изминал ден се отдалечава от префинения свят на версайската буржоазия. Вече не изглежда като наивен малчуган, станал е по-уверен и по-самостоятелен. На Роси дължи своята еманципация и на факта, че е успял да вземе личния си живот в свои ръце. Противоположни, но взаимно допълващи се личности, те образуват неделима двойка.

Роси подава папката на Малик, който я взема и сяда на обичайното си място под портрета на Били Холидей — дело на фотографа Уилям Готлиб, — на който Лейди Дей пее на концерт в Ню Йорк със затворени очи, обзета от безмерна мъка. Лейтенантът прелиства папката. С жест Роси подканя гостите да започват. Те не реагират. Роси разбира, че е прекалено нелюбезен, и неохотно изръмжава въпрос:

— Какви ги върши в интернет този Жудекс?

Младежът с шарената тениска се отърсва от вцепенението си, изправя се и след като поглежда към началничката си и получава нейното позволение, се впуска в дълга обяснителна тирада:

— Играе много хитра игра. Осъществява два вида дейност, които според мен имат обща цел — да привлекат антиглобалистите протестни и опозиционни движения на „Анонимните“. Не всички са с такава насоченост, но тези, които Жудекс се опитва да обедини около себе си, са най-податливи на речи, отхвърлящи системата, най-склонни на незаконни прояви и дори актове на насилие. Основна трудност за него представлява неорганизираността на „Анонимните“. Това движение няма гръбнак или структура — представлява просто съвкупност от разнопосочни индивидуални стремежи. За да го подтикнеш към действие, трябва да се ползваш с уважение и самият ти да вземеш мерки. Задължително е действието да бъде зрелищно, забавно или романтично и да отговаря на основополагащите им идеали за свобода и споделяне. Най-вече не бива да им налагаш да се присъединят към теб, да проявяваш прекалена настоятелност или излиятелност, защото незабавно би довело до обратен ефект. Човек трябва да бъде търпелив, да покаже на какво е способен и стъпка по стъпка да остави любопитните да се обединят около него и да разнесат славата му. За да го постигне, Жудекс качва заплашителните си послания най-напред в 4chan — най-емблематичния сайт на „Анонимните“, и в същото време хаква сайтовете на френското правителство. Засега успявам да му противодействам с помощта на засегнатите информационни служби, но не е изключено рано или късно да успее да качи писмото си на сайта на някой местен орган на управление, на някое министерство, дори на Народното събрание или направо на президентството.

— Защо просто не качи заплахите в „Ютюб“ или други подобни сайтове? Накрая все ще го забележат? — запитва Малик, вдигайки глава от папката.

Роси изпреварва Жереми Бисание:

— По същата причина, поради която не изпраща писмата си направо до вестниците. Сигурно защото мрази традиционните медии и подобно на много други е убеден, че контролираме тези канали. Така той заобикаля системата и кротко чака взрива. Със сигурност не можем да помолим чуждестранния сайт да изтрие нарочените страници, но защо не изискаме от френските доставчици да ги блокират?

— Защото би било истинска катастрофа: та той само това и чака! Ще се получи така нареченият ефект на крем карамела. Простете за цветистата метафора, но тя е красноречива. Ако решите да разпльокате с длан крем карамела в чинийката, ще опръскате стените и после ще чистите часове наред. По същата логика, ако блокирам съобщенията, цензурата ще привлече вниманието на „Анонимните“, което за тях е най-възбуждащо. Можете да бъдете сигурни, че още на другия ден хиляди потребители ще разпространят съобщенията в мрежата по цял свят. Слухът ще набере скорост, няма да можем да го удържим и Жудекс ще спечели.

Мартинели на свой ред нарушава мълчанието и допълва казаното от лейтенанта:

— Много подобни искания ни бяха отправени, откакто възникна проблемът „Жудекс“. Въпреки натиска засега се придържаме към препоръчаната от Жереми стратегия. И тя дава очакваните резултати. Посланията на Жудекс безспорно са налични, но се губят в общата маса и все още не са заинтригували тези, към които са насочени. Страниците не се преглеждат, не се препубликуват или споделят. Наистина свеждаме разпространението на заплахите до 4chan и почти никой не им обръща внимание, а точно такава задача ни беше поставена.

Бисание започва да рови в багажа си — безформена раница, която носи под мишница. Изважда оттам куп книги и дивидита и ги оставя на бюрото на майора.

— Според мен това е следата! Този тип не си е избрал псевдонима случайно, а е почитател. Жудекс е важен за него.

Роси взема двете книги и двете дивидита. Книгите са романите на Бернед и Фьояд от 1917 година. Единият филм е на Фьояд, сниман успоредно с написването на романа. Другият е на Франжю от 1963 година, който майорът е гледал и харесва. Мартинели хвърля убийствен поглед на лейтенанта си, сякаш е изръсил някаква невероятна глупост, но бидейки киноман, Роси се съгласява с младежа.

— Брус Уейн е прав. Балът на Делоне много напомня за „птичия бал“ в началото на филма на Франжю. Не може да става дума за съвпадение. Изкопирал е първата стъпка от злодеянията си от откриващата сцена на филма. Жудекс не е просто ефектно прозвище или подигравка с полицията чрез използване названието на една от базата данни на националната жандармерия^[2]. Той черпи вдъхновение от тези произведения.

— Текстът на заплахите повтаря дословно едно изречение от писмото на Жудекс в романа на Бернед. Самият похват със заплашителното послание е вдъхновен от книгата. Не се придържа дословно към сюжета, защото там героят не извършва убийства, но се възползва от неговата легенда, тъй като му е страстен почитател и знае, че самоличността му ще допадне на „Анонимните“, които обожават да се дегизират като емблематични герои. Понеже няма чак толкова фенове на Жудекс, тази диря може да се проследи.

Видимо щастлив, че го разбират, Жереми ликува и дори е станал на крака. Роси одобрява с безспорно облекчение — чувства се по-способен да проследява именно подобни улики. Техническата страна на разследването малко го смущава. Тук обаче става дума за нещо конкретно, човешко. Мартинели поема щафетата. Изоставила е хладния и рязък тон, вълнението, породено от разследването, отвлича вниманието й от личната й обида:

— Жереми, можеш да им кажеш и за холандската следа. Слаба е, но засега нямаме почти нищо друго.

— За да атакува официалните френски сайтове, Жудекс се нуждае от ударна сила. Трябва да удави сървърите с искания, за да ги пробие и превземе. Използва каквото и всички други пирати — компютри зомбита.

— Само това ни липсваше в цялата шарения — изругава Роси.

— Това са си най-обикновени лични компютри. Само че са заразени с троянски кон, който позволява на хакера да ги овладее от разстояние и да ги използва за атаките си. При един удар толкова малко му оставаше да успее да хакне сайта на комисията за разпространение на произведения и защита на авторските права в интернет, че се разпали и стана непредпазлив. Успях да се добера до стотина ай пи адреса на компютри зомбита, които участваха в атаката.

— Ако открием някой от тях, ще можете ли да разберете кой го е заразил?

— Уви, не. Но забелязах нещо интересно. Над двайсет от въпросните компютри са холандски, по-точно амстердамски. Останалите са главно парижки, което ни насочва към две зони, в които вероятно пребивава хакерът. Неслучайно има и холандски адреси. Той е бил там, проникнал е в лаптопи, възползвайки се от техните включвания в уай-фай. Успях да установя, че някои от компютрите са купени през май тази година, но най-скорошните са от юли. Значи е ходил там между май и юли тази година.

— Как разбрахте? — учудва се майорът.

— Направо се свързах със собствениците на компютрите, за да им кажа, че устройствата им са заразени. Издирих ай пи адресите им и се представих за служител на фирмата, произвела антивирусната им програма, зададох им куп въпроси — уж за да им съдействам да се отърват от вируса…

— Браво, Батбой! Малик, поговори с анализаторите от секцията за възникване на движения, проповядващи насилие. Щом протестът срещу системата се очертава като най-сериозната следа, незабавно искам досиетата на всички французи, за които са установени връзки с холандските анархисти. И да започнат да подслушват онези, които са минали през Холандия между май и юли.

Размахвайки раницата си, Жереми се изправя едновременно с Малик.

— Ще дойда с теб! Тия сигурно са първокласни хакери, а в моите харддискове има гигамного хакери.

Двамата лейтенанти излизат. Останал насаме с Мартинели, Роси става и отваря минибара зад бюрото си. Сипва две уискита и подава едното на колегата си.

— Без лед, доколкото си спомням.

— Такива неща помниш.

— А може ли и двамата да забравим останалото, а?

— Теб така те устройва. Нямаш представа какво ме караш да забравя!

Мартинели се засмива, напрежението е спаднало. Роси въздъхва и се предава.

— Соня, престани, ако обичаш. Не стига, че Лувион сякаш е решил да ми разиграе епизод от войната между полицейските служби… Не знам какво съм ти казал въпросната вечер, съжалявам за станалото, но нали това не оправдава дългогодишната студена война?

— Каза ужасни сексистки неща. Намекваше за начина, по който съм се сдобила с поста си, държа се като най-долен мачо пред половината ми екип. Сигурно си забравил, затова все още чакам да се извиниш.

— По дяволите — въздъхва майорът, след като е гаврътнал чашата на един дъх.

— Именно. Срещала съм какви ли не простаци, но трябва да призная, че ти биеш всички рекорди.

— Съжалявам, наистина бях прекалил с пиенето. За известно време ще бъда зает със случая „Жудекс“, но щом нещата позатихнат, ще ти звънна и ще обядваме заедно. Мисля, че ако ти вържа тенекия, нещата ще станат още по-зле, затова е по-добре да изчакам бурята да отмине, преди да поема някакъв ангажимент.

— Потвърждавам, че втора такава идиотщина не е желателна. Обади ми се, ще видим дали ще ти дам шанс.

Усмихват се един на друг съзаклятнически, като стари врагове. Нещо в усмивката и разведряването на Соня показва, че тя няма да се противопостави на сближаването. Засега Роси предпочита да игнорира обещанието си. Умът му безмълвно се посвещава на Жудекс, останалото вече е загърбено. Мисълта за предстоящата акция упражнява върху майора желаното благотворно въздействие, но то е съпътствано от неясна тревога. Трудно му е да изкаже с думи какво изпитва, но малко по малко чувството се избистря. Случаят сам по себе си не го плаши — тревожи се от това, което може да предизвика. Френското общество е стара изтощена таратайка, която излиза от пътя насред планината, но продължава да се движи над бездната по инерция. Жудекс може би е началото на нейното пропадане.