Доминик Мезон
Пирът на зверовете (39)

38

Светилището на Люси й донася душевния мир, за който жадува. Завръщайки се от демонстрацията, през която се чувстваше длъжна да намине от уважение към съмишленичките си, тя се изкъпва във ваната и посвещава един час на грижи за тялото си. Ексфолиране, епилация, маникюр, кремове, мазила, парфюми… Отдава се на множеството процедури под звуците на арията „Каста дива“ от „Норма“ на Белини в изпълнение на Мария Калас, докато накрая нервите й се отпускат и напрежението от предходните дни изчезва. Изпълва я чувство на лекота, сякаш се рее, наслаждавайки се на последните спокойни мигове в убежището си. Пуска „Тор“, за да сърфира анонимно в интернет, и преглежда съобщенията в криптираната електронна поща. Получила е списъка с временно наетия персонал за нормандското парти на Дантребер и на свечеряване ще потегли, за да подготви проникването си в имението. Знае, че я чака дълъг път, но е доволна, че не се е отказала. За пръв път от много време насам изважда снимки на Роксана и ги разглежда, без да плаче, почти горда с борбата, която води, за да открие празноглавата си кукличка, румънската си скитница.

Пощата в сайта й съдържа няколко тревожни писма от един от нейните покорни роби. Люси трябваше да вечеря с него довечера, но се наложи да отмени уговорката. Мъжът — британски финансист — е разтревожен от отсъствието й. Месеци наред двамата спазват следния ритуал: Люси избира луксозен ресторант, а мъжът пристига специално за срещата от Лондон, с тестиси, овързани с върви, които му причиняват болка. Люси не разговаря с него и нарежда на сервитьорите също да не го заговарят. Като безмилостна господарка, тя му дава да яде единствено остатъците от своята вечеря. От време на време го щипе или забива вилицата си в бедрото му. „Трейдърът“ никога не е ползвал сексуални услуги от нейна страна, но плаща скъпо и прескъпо за тези срещи и не би ги пропуснал за нищо на света. Люси знае, че ако отново отложи церемонията, рискува да изпусне клиента, но обстоятелствата не й оставят избор. Изпраща му обидно послание, в което му обяснява, че не е достоен да я види и че тя очаква да й докаже своята преданост, преди да помисли за нова среща. Вероятно това съобщение ще успокои поне за няколко дена мъжа, който ще се увери, че неговата господарка му обръща внимание.

После разопакова един пакет, който е чакал натъпкан в пощенската й кутия. Изпратен е от Лондон и в него има втален корсет „Ариес“ с шипове. Безумно скъпа дрешка по дизайн на Тамзин Лилиуайт, с която смята да се появи на предстоящите си фетишистки изпълнения. Проверява размера и се издокарва в кожената броня със стърчащи пиринчени остриета, която придава на фигурата й мечтаното смъртоносно и отровно излъчване. Сваля тежката кожена дреха, оставя я на масата, взема картонената опаковка, за да я прибере вътре, но ръката й застива… Няколко трошички от козуначена кифла на боровата маса привличат погледа й. Не е забърсала масата с гъба след закуска, а е такава маниачка на тема чистота — мръсотията не е в неин стил. Всъщност дълбоко в себе си знае защо е забравила. Наслюнчва показалеца си с език, потупва трошичките, за да полепнат по пръста й, и после лакомо ги облизва. Роксана непрекъснато правеше така и това я побъркваше — нея, вманиачената чистофайница. Русокосата й приятелка прихваше и й отвръщаше, че когато човек е гладувал като нея, няма да похаби и най-малката трошичка хляб. Накрая Люси също се разсмиваше, улавяше Роксана за задника с цели шепи и й казваше, че явно вече не я мъчи глад — така започваше нежно боричкане, което завършваше с бурни страсти в спалнята.

Тези спомени настойчиво й напомнят, че трябва неотложно да премине към действие. Люси се връща на компютъра и разпечатва списъка с временно наетия персонал, пуска търсения за водещите имена и веднага открива потенциална жертва. Прави по-подробни проучвания и успява да събере необходимите й сведения благодарение на социалните мрежи, по които нейната мишена явно доста си пада. Докато планира проникването си, в ума й напират все по-неудържимо въпроси, над които не би искала да се замисля. Ако Роксана беше отвлечена от сводника си или от някоя друга мрежа за тази зловеща търговия, тя не би видяла нищо странно в изчезването й, но сега… За какво им е притрябвала на Дантребер и бразилските му съучастници нейната румънска кукличка? Тази безпомощна хлапачка, използвана като стока още от юношеството си? Дантребер има достатъчно пари, за да си позволи всички млади проститутки, които поиска. Няма очевидна причина за отвличането и липсата на логика плаши Люси, която не очаква историята да крие приятна изненада. Опасява се, че ако въобще става дума за приказка, то тя ще се окаже някаква съмнителна версия на „Синята брада“.

Провеждащата се на Площада на Републиката профсъюзна манифестация лека-полека се разпръсква, оголвайки осеяното с боклуци улично платно и налепените по стените черно-червени плакати. Люси въздъхва при мисълта, че това е единствената осезаема следа, която ще остане от протеста — безполезна отживелица от минали времена, която изобщо няма да смути настъплението на либерализма. Не знае какви искания е издигнала въпросната демонстрация. Въпреки че живее едва на сто метра от площада, ще трябва да пусне компютъра, за да разбере. Според Люси въпросният факт достатъчно убедително доказва колко безполезно е борбата да се води по този начин. Шепа безвкусно нашарени, но все пак оригинални активисти пред „Бобур“ вдига повече медиен шум от цяла тълпа, мобилизирана от разни организации, останали от деветнайсети век. Така или иначе, платното е опразнено и Люси смята да се възползва, за да изкара мотора си и незабавно да поеме към Нормандия. Нахлузва дънки и кожено яке и отново стяга багажа в раницата, за да напусне светилището си.

С каска под мишница, тя се спуска тичешком по стълбата и отива при японския си мотор в двора на сградата. Отключва „нинджата“ и я подкарва с бутане към пътната врата. Подпира я на стената, за да отвори вратата. Изходът е запречен от очукан бял товарен микробус, но би трябвало да успее да се промуши. Мърморейки, тя хваща кормилото на кавазакито и бавно го избутва към улицата. Когато вдига глава, вратите на микробуса препречват пътя й и към нея под сводестия вход се втурват три черни фигури.

Ръцете на Люси са заети с мотора, раницата и каската, реакцията й закъснява. Блъсва тежкото возило в краката на нападателите си. Тримата субекти са с маски на мексикански борци — обгърнатите им от пламъци глави и разкривените от гримаси лица са толкова допотопни, че изглеждат почти комично. Въпреки това Люси без колебание разпознава тримата бразилци, които идват да изпълнят заплахата си. Моторът забавя устрема на единия, но другите двама го заобикалят и се втурват към нея, преди да е успяла да извика. Ръката й замахва с каската към маскираната глава на нападателя отдясно, но той я хваща за лакътя и парира удара. Люси се изтръгва и рязко го удря с длан по трахеята. Мъжът отстъпва с олюляване. Въпреки внушителната му мускулатура ударът е притиснал трахеята и не му достига въздух — до такава степен, че повдига края на маската, за да диша по-свободно. Нападателят отляво се възползва от ситуацията, за да сграбчи младата жена. Притиска я към себе си и й слага някакъв парцал на лицето, а третият успява да я хване за краката, въпреки че жертвата му рита отчаяно.

Парцалът вони на етер. Люси успява да нанесе удар с коляно в лицето на мъжа, който я държи за краката. Той леко отпуска хватката си, но не достатъчно — по маската около носа му избива кръв. Младата жена няма време да се зарадва, очертанията на сводестия вход се размазват, завива й се свят. Отчаяно отмята глава и удря с тил мъжа, който я е обгърнал изотзад и притиска до лицето й парцала с приспивателното, но хватката му не отслабва. Етерът действа — Люси губи сили, краката й омекват, тя се отпуска в ръцете на нападателите, стенейки заради поражението си.