Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

50

Белият космат задник се стяга и започва да подскача във все по-бърз ритъм. Роси въздъхва, мъчението явно най-после свършва. Пияната двойка, която, без да се плаши от студа, е дошла да се чифтосва под тополите на два метра от тъмното странично стъкло на колата, достига до апотеоза на претупаното си съвкупление. Майорът се поколебава дали да отвори прозореца, когато мъжът се обляга на вратата на аудито и си разтваря дюкяна, за да може дребната, закръглена и наплескана с грим блондинка да му направи свирка. В крайна сметка пияните любовчии с олюляване стигат до пейката, където младата жена застава на колене с лице към облегалката, а партньорът й запретва полата и разголва месестия й задник. „По дяволите тая лунна светлина“, изсъсква Роси, мъчейки се да не обръща внимание на сцената. На няколко метра от този непристоен фарс, от дискотека „Дуплекс“ излизат още нощни птици, криво-ляво спазващи призивите за спокойствие и тишина, отправени от портиера на заведението.

След по-малко от два часа ще съмне. Майорът не е мигнал цяла нощ, вглъбен в мислите си в очакване на Люси. Не е научил нищо ново от кратките новинарски обзори, които се задоволяват да повтарят информацията от предния ден. Малик замина по-рано вечерта. Малко след това приятелката на Люси излезе от бара и се вмъкна в съседния клуб, който още не бе отворил, и поздрави персонала, все едно работи там. Роси изпрати есемес на Бисание с молба да проучи служителите на заведението. След като бистрото затвори, Люси изпуши една цигара пред входа на клуба и си бъбреше с охранителя, докато не стана време да отворят. На няколко пъти погледите им се срещнаха през тъмното предно стъкло и Роси неволно се уплаши, че ще го забележи. Накрая младата жена влезе в клуба, откъдето още не е излязла, а през това време Роси е принуден да търпи ексхибиционистите в съседство.

Наближава определеният от закона час за затваряне на нощните заведения — последните клиенти излизат от клуба. Сред тях е и Люси, която се закача с група рокери. Вдясно от майора двойката е приключила със скришните лудории и безмълвно си оправя дрехите. На улицата Люси поздравява мимолетните си познайници и се отправя към мотора си. Потегля, Роси припалва, тя тръгва бавно и спира пред входа на дискотеката. Изминават две минути, младата брюнетка от бистрото излиза на свой ред и се разцелува с охранителя. Носи каска под ръка и си я слага, преди да се качи зад Люси на мотора. Кавазакито потегля като стрела с яростно ръмжене, без да го е грижа за спящите обитатели на околността. За нула време моторът достига края на кейовете и изчезва на голямо кръгово кръстовище. Майорът включва джипиеса и устремно потегля след него под стреснатите погледи на двамата що-годе облекли се любовници, които осъзнават, че не са били сами.

 

 

На екрана на джипиеса моторът се движи по нанагорнището покрай Сен Дезир в посока към Каен. Излиза от предградията на Лизийо и прекосява равнината. Роси кара на предпазлива дистанция от един километър зад мотора. След като подминават няколко селца с китни къщурки и навлизат в обширни ниви, засадени с цвекло, майорът съзира задните светлини на мотора. След няколко километра мощната машина завива по междуселски път, който навлиза в кални поля. Роси трябва да изчака няколко минути, не може да рискува неговите мишени да забележат фаровете му. Криволичещият път, осеян с огромни дупки, забавя хода на кавазакито, то се скрива между дъбовите дъбрави и се спуска в гориста долчинка. На дъното й моторът излиза от шосето и тръгва по изровен неасфалтиран път, който се провира между полянки с ябълкови дървета, заспали зимен сън. Светлинният сигнал застива неподвижно след поредния завой. Вероятно младите жени са стигнали мястото, към което са се запътили. Намират се на петстотин метра. Роси, който има нужда да се поразтъпче, скрива аудито в една млада горичка и се отправя към тях пеш.

Студеният вятър го прерязва. Майорът не е подходящо облечен за утринна разходка из полето. Официалните му обувки затъват в калта и той вдига яката на сакото си, докато потръпва от студ. След завоя забелязва някаква постройка — осветена ферма. Чува и многогласен яростен кучешки лай, който идва от двора пред постройката. Наоколо няма никакви други сгради и когато се приближава, Роси без изненада различава паркираното пред входната порта кавазаки. Имотът е ограден от стар каменен зид, доста порутен. Фермата се състои от двуетажна къща от червени тухли, селскостопанска постройка с дължина десет метра и бели кирпичени стени, кошара със срутен покрив, обрасла с храсталаци, и занемарена плевня, в която ръждясват най-различни земеделски сечива, както и две почти разфасовани стари американски коли. Дървеното заграждение с желязна мрежа в калния двор служи за кучкарник на превъзбудените ловджийски хрътки, които непрекъснато лаят.

Няма име на пощенската кутия, няма номер или име на улица — фермата вероятно е затънтена в някаква глуха местност, позната само на пощальона и на местните жители. Мястото е толкова зловещо, че всеки разумен човек би побягнал оттам, но Люси е влязла вътре и Роси няма друг избор, освен да последва младата жена. Нахлува в двора, като прескача порутения нисък зид и се долепва до тухлената стена на жилищната постройка. Прислонен на завет от вятъра и дъжда, на сушина, той оставя кучетата да лаят напосоки и се придвижва покрай стената до единствения осветен прозорец. През открехнатите капаци различава долната част на легло. Прикляква и хвърля недискретен поглед през светещата пролука, за да види останалата част от стаята.