Доминик Мезон
Пирът на зверовете (54)

53

Докато чака, коварните семена, посети от Фишер, покълват. Малик се усъмнява в правотата на техния метод — Роси вече е извън закона и за онези, които търсят виновник, ще бъде много изгодно да се възползват от неговото бягство, за да го превърнат в плячката, която да хвърлят на медийната тълпа, жадуваща полицията да разреши случая. Пита се дали правилно са преценили приоритетите си. Може да се окаже, че преследването на Люси, с цел да ги отведе до Жудекс е било по-маловажно от изясняването на случващото се с отдела за вътрешни разследвания. И двамата може да се хванат в мрежата, освен ако през деня Роси не донесе конкретни и решаващи резултати от нормандското си пътешествие. Тревогата, която в крайна сметка обзема лейтенанта, се разсейва едва когато отново се сеща за Люси и за сладостното смущение, което изпита, щом за миг се озова в непосредствена близост до нея. Това отдавна неизпитвано чувство го обгръща. Макар желанието да заглушава тревогата, Малик се пита къде могат да го отведат подобни мисли.

Изморен от собствените си лутания, лейтенантът се протяга на неудобния стол и разтърква лицето си, за да се отърси от вцепенението. Отмества снимката на децата си, с която отделът за вътрешни разследвания се опитва да му вмени чувство на вина, и се пита как да обърне ситуацията в своя полза, без да извърши предателство спрямо майора. Влизането на Фишер слага край на тези въпроси. Той хвърля куп вестници към Малик и сяда пред него. Без да продума, включва компютъра и започва да трака по клавиатурата, докато лейтенантът пробягва с поглед по едрите заглавия, заемащи първите страници на пръснатите по бюрото издания.

„Фигаро“: Тезата за самоубийството опровергана.

„Либерасион“: Странната смърт на сенатора.

„Льо Паризиен“: Маркиони — жертва на терористичен акт?

Майорът забелязва накъде гледа Малик, протяга ръка и отваря вестниците на страниците със статиите по случая.

— Не се задоволявайте само с първа страница! Статиите са изключително интересни! Все още се сдържат поради липса на доказателства или на достоверен източник, но ако четете между редовете, ще разберете, че вече намекват за изчезването на майора от ГДВС, охранявал Маркиони. Близо е до ума, че щом го е охранявал, значи е имало заплаха, което ще рече, че скоро ще заприказват и за Жудекс… И да бяха само те!

Майорът от отдела за вътрешни разследвания завърта екрана на компютъра към Малик. Отваря се началната страница на „Гугъл“, Фишер изписва ЖУДЕКС и отговорите излизат. Списъкът включва над петстотин хиляди намерени резултата. Малик си спомня, че преди няколко дни е извършил същото търсене и е преброил едва сто и петнайсет хиляди. Фишер отваря напосоки страница от дискусионен форум, сроден с „Телекомикс“, и превърта съобщенията, коментирайки търсенията си на глас.

— В интернет не се церемонят толкова. Хактивистите охотно качват информация, нищо не са пропуснали: посланията на Жудекс, подробности за обстоятелствата около смъртта на Делоне и Льо Морван… И коментират. Безкрайни дебати по въпроса кой е Жудекс, защо върши това, как се е сдобил с информация, доколко са основателни обвиненията му, каква е ролята на ГДВС във всички тези случаи… Кутията на Пандора вече е отворена, лейтенанте. Наше задължение е да я затворим, и то бързо, преди дебатите да се прехвърлят във вечерните новини по телевизията! Давате ли си сметка за последствията от мълчанието ви?

— Роси отлично знае какво прави. Може да намери Жудекс. Ако го спрете, вие ставате съучастник на този терорист.

— Роси не е единственият кадърен полицай във Франция — избухва Фишер. — Макар и да е убеден в противното, и други са способни да вършат тази работа, и ако той не побърза да дойде и да даде обяснения, ще се озове от другата страна на решетките!

Как да обясни на Фишер, че Роси не може да спре? Че майорът от години препуска без прекъсване от случай на случай, боейки се от празнотата, която ще зейне, ако направи пауза? Как сигурно ще се вцепени от страх само при мисълта, че може да се наложи да се откаже? Ала Малик се бои, че поведението им е напълно самоубийствено. Трябва да се опитат да намерят компромис, да спазят формалностите и правилата, иначе наистина ще се окажат жертви на отчаяна, безизходна битка. Дори нещо по-лошо — може да навредят на разследването, ако не споделят всичките си сведения. И все пак лейтенантът не може да се реши да предаде Роси. Фишер губи търпение, диша толкова тежко, че до лейтенанта достига неприятният му дъх, сочещ, че майорът сигурно има язва или поне страда от хроничен гастрален рефлукс. Следователят удря с длан по масата, обръща екрана към себе си и смъмря Малик.

— Лейтенанте… откъде ви хрумна да скриете Маркиони в апартамента на брат си? Забъркахте го в случая. Точно сега го разпитва майор Лувион. Един образцов полковник от жандармерията. Ще оставите ли Роси да повлече и собствения ви брат в провала ви?

Въпреки че уловката е груба, тя действа. Малик изпитва вина, разкъсван е между предаността си към двама души. Използва служебния апартамент на брат си без негово съгласие и там се разигра драма — такава драма, че последствията й може да подкопаят кариерата на брат му. За да му спести отрицателните последици, трябва да сключи споразумение. Ограничената възможност за маневриране, с която разполага, зависи от това доколко майорът ще склони да забави устрема си. Поне трябва да опита.

— Добре, майор Фишер, не мога да ви кажа къде е Роси, защото нямам никаква представа. Но пък ако ми върнете мобилния телефон, мога да се свържа с него и да се опитам да го убедя да отговори на въпросите ви.

Вместо живия интерес, който се е надявал да предизвика, Малик установява, че предложението му среща ледено мълчание. Майор Фишер изумено се е втренчил в екрана, лицето му е смъртнобледо. На невидимата шахматна дъска, върху която се разиграва партията между Жудекс и ГДВС, техният противник току-що е изиграл неочакван ход, от който следователят от отдела за вътрешни разследвания е загубил ума и дума.