Доминик Мезон
Пирът на зверовете (57)

56

В един гардероб, от който лъха неприятна миризма на застояло, Роси намира плътен платнен панталон, сив пуловер с кожени кръпки на лактите и необличана зелена ловджийска куртка с кафява кожена яка. Сменя опръскания си с кал костюм „Пол Смит“ с тези дрехи, които са по-подходящи за сегашното му положение. Люси е полегнала на партера в спалня до стаята на тяхната заложница, за да може най-накрая да поспи няколко часа. Младата жена успя да довърши изтощителната си изповед с цената на усилия, чиито следи заличава с дълбок сън. Майорът тършува из ниските шкафчета в антрето на фермата. Открива каквото търси — чифт гумени ботуши. Кални са, но са му по мярка. Нахлузва ги и въздъхва облекчено, че си е набавил облекло, което го предпазва от неблагоприятните метеорологични условия на нормандското им приключение.

Съдържанието на отворените буркани с конфитюр е покрито със слой мухъл — става за ядене, но не е особено апетитно. Гранясалите бишкоти, вкиснатото мляко, изсъхналата зърнена закуска и празната кутия от крема сирене убеждават майора, че ще трябва да купи нещо за ядене от Лизийо, за да се нахранят преди утрешната вечер и партито у Дантребер. Онова, което е научил от Люси относно причините за нейната омраза, не го успокоява напълно, но тя му се довери и завърши признанието си с насълзени очи и пресеклив глас. Роси не й каза нищо — разбра, че младата жена не търси съжаление или съчувствие. Не понечи да я утешава. Оказа се прав — Люси му се усмихна благодарно, преди да си легне. Майорът доразтребва остатъците от скромната им закуска. Младата жена му изглежда достойна за доверие, но за всеки случай прибира ключовете на кавазакито в джоба си, преди да излезе от фермата. Навън Роси почти съжалява за жеста си. Принуден е да се бори с чувството на срам, усеща се недостоен за подкрепата й — подобни сантименталности изобщо не са в негов стил. Свива рамене — накрая цялата история съвсем ще го побърка. Прекосява калния двор и се отправя към колата си, която е оставил малко по-нататък край пътя, зад една рядка горичка.

Майорът не се е лъгал в предположението си, че някаква драма в юношеството е предизвикала резкия обрат в живота на младата жена. Макар и да е грешал за естеството на душевното сътресение, Люси Мерпаз наистина е станала Люси Марвел на петнайсетгодишна възраст — точно както си е мислел. Гневът й, яростната й воля за независимост и отхвърлянето на мъжката власт във всичките й форми се коренят в този поврат и в причините, които са го предизвикали. Роси захвърля мръсния си костюм в багажника и сяда зад волана. Бързо и с неудоволствие установява, че кормуването с гумени ботуши е трудна работа. Отново прекосява равнината в посока Лизийо, а умът му е зает с отвратителната история, довела до преобразяването на младата жена.

Първата любов често определя по-нататъшния емоционален живот на една млада жена. В това отношение Люси не е имала късмет. С красотата и ранно съзрялата си женственост тя е привличала по-възрастни мъже, но не е знаела как да се брани от неуместната им настойчивост. На петнайсетгодишна възраст Люси се запознала в клуба по езда с един младеж от заможно семейство. Неговият баща — нотариус по професия, бил много близък приятел с тогавашния кмет на Лон льо Соние. Този младеж я прелъстил и тя била напълно запленена от него — с цялата пламенност и всеотдайност, на които е способна юношеската любов. Но двайсетгодишният хубавелко се оказал скрит сексуален хищник, склонен към извращения, чиито следи баща му усърдно замитал вече години наред. Младият изрод използвал пълното си влияние над Люси и я превърнал в играчка на гнусните си прищевки. Предлагал я на отделни приятели, на групи приятели, снимал я с камера, научил младата жена, която не била в състояние да му откаже каквото и да било, да върши ужасяващи за нея неща. И за капак, след като баща му спрял да го издържа, я направил проститутка, предоставял я на всякакви перверзници, привлечени от свежестта и младостта й. Сред мръсниците, които се възползвали от Люси по цял следобед в студентската квартира на нейния господар, имало и много местни велможи и големци или техните синове. Мнозина били заснемани по време на тези сеанси, а филмите — продавани, като лицата на участниците били размазани. Люси вярвала в любовта на своя мъчител, той умеел да я ласкае, твърдял, че се възхищава на отдадеността й. Младата жена си мислела, че изживява бурна любов, неподвластна на правила, красива и истинска.

Но, както често се случва, лъжата рухнала, щом Люси дочула един разговор на начинаещия сводник, който не подозирал за присъствието й. Люси чула любовта на живота й да й се подиграва пред друга, по-възрастна жена, на която на всичкото отгоре се обяснил в безгранична обич. Младата жена останала белязана до живот от приказките на младежа по свой адрес — той я нарекъл „пачавра, от която просто припечелва“, и обявил, че ще я разкара „веднага щом задникът й омръзне на клиентите“. Хубавелкото подценил характера на Люси — младата жена била еднакво крайна и в любовта, и в омразата. В пристъп на ярост и отчаяние Люси отишла в апартамента, където проституирала, потрошила всичко и взела записите с извършваните над нея извращения, на които обаче лицата се виждали. Върнала се при родителите си и заслепена от гняв заради излъганите си чувства, се обадила на любовника си и му заявила, че възнамерява всичко да разгласи, да отиде в полицията с доказателствата и да накара да ги арестуват — него и цялата му шайка извратени приятелчета.

Люси така или иначе щяла да остане белязана от няколкомесечните издевателства, но с времето, ако семейството й бе проявило разбиране и ако виновниците бяха арестувани и осъдени, вероятно е можела да се върне почти напълно към нормалния си живот. Само че не е имала този късмет. Бащата на любовника й, информиран от паникьосания си син, реагирал със завидна бързина. Свързал се с всички клиенти, които евентуалните разкрития на Люси биха засегнали, и те задействали връзките си. Още на другата сутрин непознат мъж прекрачил прага на дома й. Носел плик с крупна сума. Люси никога не го била виждала. Спомня си за медения му глас през онзи ден, за престореното съчувствие и обидната снизходителност към едно сломено момиче. Никога повече не би могла да понесе подобно поведение, подобно лицемерие. От сега нататък за младата жена мъжете са просто цинични изроди, които разбират само от сила и чиято нежност е лъжа.

Посредникът — мастит парижки адвокат, специалист по подобни споразумения, успял да убеди родителите на Люси, че половин милион евро, служебно повишение за бащата и мълчание по въпроса са за предпочитане пред публичен скандал и дело с несигурен край, което ще доведе до тяхното опозоряване и до неизбежно уволнение. Въпреки виковете и отчаянието на дъщеря си бащата приел предложението и насила взел филмите от Люси. Майка й пък си замълчала — не одобрявала грубостта на баща й, но и не посмяла да му се противопостави. Братята й не знаели подробностите и просто се зарадвали на ненадейното замогване на семейството.

За Люси това споразумение било поредното предателство, което преляло чашата. Търпеливо изчакала да навърши осемнайсет години, като междувременно заблуждавала семейството си, че се е примирила с положението, и поискала полагащата й се сума, след което избягала от къщи, таяща неукротима ярост и решена никога повече да не попада под нечия власт.

Майорът напълно й влиза в положението. Младата жена е съсредоточила омразата си върху циничния посредник — за да я потуши, ще трябва да се лекува години наред. Люси изгаря от гняв и е обладана от неукротима воля да се разплати с всички бели мъже, прехвърлили шейсетте, които си играят с живота на жените, защото разполагат с власт и пари. Делоне го е изпитал на собствената си глава, но Роси се бои, че този плам ще тласне Люси към още крайности. Като се има предвид, че се кани да я последва в рисковано начинание, историята му дава храна за размисъл.

Центърът на Лизийо е задръстен от голям пазар и от парижани, дошли да прекарат почивните дни на вилите си. Роси с мъка намира място за аудито на паркинга на една наскоро открита медиатека, после се налага дълго да чака на опашката в супермаркета, където е влязъл да напазарува. Изтощен от безсънната нощ, необръснат, неумит и крайно нетърпелив, той привлича стреснатите погледи на клиентите и на касиерката, на която неохотно процежда през зъби едно мрачно „добър ден“. Най-накрая мъчението свършва, Роси се качва в аудито с торбите и се връща обратно по стръмния път покрай Сен Дезир. Щом стига до фермата, се поколебава дали пак да не остави колата зад горичката — страхува се, че може да я забележат и дори да я оберат през нощта. Накрая я вкарва в двора, но я скрива в плевнята. Влиза в кухнята, натоварен с торби, и започва да нарежда покупките в хладилника въпреки жълтеникавите ивици, с които е изцапан и които никак не предразполагат към съхраняване на хранителни продукти. Двете млади жени спят дълбоко, във фермата цари пълна тишина.

Тъкмо когато майорът привършва подреждането, го сепва шум от захлопващи се врати на кола. Едва успява да притича до входа на фермата и да залости дебелата дървена порта, преди по нея да закънтят удари. Мъжки гласове викат Манон. Роси се втурва към стаята, където младата жена спи, за да се увери, че няма да се развика и да вдигне тревога. Грубо я събужда и напъхва чорапогащник в устата, за да й попречи да вика. Манон започва да се гърчи като змия на гореща ламарина, но белезниците са здрави и усилията й са напразни. Роси се радва, че е затворил капаците и е скрил автомобила си в плевнята. Мобилният телефон на Манон, пъхнат в джоба на захвърленото й на пода яке, започва да вибрира. Майорът го взема и вижда на екрана надпис „Брюно“ със снимка, на която младата жена прегръща великан с бръсната глава.

Роси пъхва телефона в джоба си и отива да провери дали са затворени капаците в стаята, където спи Люси.

Умората е повалила Люси, преди младата жена да затвори двата дървени капака с ръждясали кукички. За щастие, тя спи със спуснати непрозрачни завеси, които скриват вътрешността на стаята. Роси ги открехва и хвърля поглед на посетителите. Голям жълто-кафяв джип очаква пътниците си на двора. В него седи само шофьорът с долепен до ухото телефон. Брюно — гаджето на Манон, още се опитва да се свърже с нея. Пред вратата на фермата Роси вижда други два субекта с бръснати глави, които блъскат по вратата и викат. Облечени са с черни якета и тъмни дънки, а високите до коленете кубинки им придават вид на фашистки щурмоваци. Липсват им само бухалките и ножовете, но Роси е готов да се обзаложи, че в джипа имат богато снаряжение. Двамата натрапници са здравеняци с впечатляващо телосложение, Роси машинално опипва джобовете на ловната си куртка: отляво компактният „Глок 19“ — истинска прелест, а отдясно люгерът — зловеща, но работеща антика. С двете си приятелчета майорът е подготвен да покаже на фашагите собствената си версия на десанта в Нормандия, но би предпочел да не се стига дотам.

Гаджето на Манон излиза от джипа, отива при аверите си и тримата започват да се съвещават полугласно пред вратата на фермата. Вероятно имат среща с Манон, отсъствието и мълчанието й ги тревожат. Майорът си казва, че след малко ще изпрати един есемес от телефона на пленницата, за да ги успокои. Засега тримата тръгват покрай фермата и викат Манон. Роси трябва да отдръпне още малко завесите, за да ги проследи с поглед, когато наближават плевнята. Ако открият кавазакито или аудито, ще стане лошо.

Тримата неканени гости не влизат в плевнята, задоволяват се напразно да зоват приятелката си. Тя продължава да се мята в съседната стая, но единственият резултат са разнасящите се пъшкания и скърцането на пружината на леглото. Неандерталците тръгват обратно към вратата на фермата. Роси се отдръпва прекалено рязко и пуска завесите, които се полюшват. Майорът изругава през зъби, помръдването на плата е привлякло погледите на посетителите. Те се доближават. Роси отстъпва от завесите и застава до главата на Люси. Три черни фигури се очертават в рамката на прозореца, едната започва да удря по стъклото, крещейки името на Манон. Гласът е дрезгав, силен, тревожен. Майорът се страхува да не би тези викове да събудят Люси и тя също да издаде присъствието си. Младата жена спи по гръб, с подпъхната под тила ръка. Гърдите й опъват и издуват бялата памучна тениска. Майорът внимателно запушва устата й с ръка, за да й попречи да издаде звук, ако се събуди.

Виковете отекват още няколко секунди, Роси усеща топлия дъх на Люси в шепата си. Той самият се задушава от тревога. Чува, че тримата мъже говорят за „нахранени кучета“ и „покупки в града“. Брюно свива рамене и трите фигури тръгват към джипа. Майорът въздъхва облекчено. Въпреки приятелчетата в джобовете си предпочита да избегне пряк сблъсък с тримата неандерталци.

Шумът от мотора на колата им се разнася из двора, после затихва по пътя към равнината. В мига, когато непосредствената опасност се е разминала, Роси усеща, че Люси лекичко хапе ръката му. Извръща се изненадано към нея. Младата жена не се мъчи да се освободи от вече безполезната хватка, широко отворените й очи дяволито приканват към друг вид прегръдка. Втрещен от ненадейното изкушение. Роси не отдръпва веднага ръката си и усеща как езикът на Люси облизва дланта му. Във внезапен изблик на желание устата му се притиска до устните на младата жена вместо ръката му. Люси отвръща на целувката, отмята чаршафа и безмълвно го привлича към себе си в леглото.