Доминик Мезон
Пирът на зверовете (18)

17

Ръбовете на порцелановата чашка още парят. Директор Бониперти я оставя на ниската стъклена масичка и подухва на крайчеца на пръстите си. Срещу него началник-отдел Льотерие сгъва броя на „Фигаро“ и го пъха в стойката за вестници. Лицето на началник-отдела е уморено, сигурно е спал лошо. Бониперти се надява, че дясната му ръка ще издържи до приключването на случая „Жудекс“. Пенсионирането му е планирано за догодина, няма как да се изтегли по-рано, а и неговият заместник не е запознат с нито едно текущо разследване и последвалата дезорганизация би нанесла далеч по-сериозни щети от разклатеното здраве на началник-отдела. Бониперти му се усмихва. Надява се, че старият боец има сили да спечели последната битка. Льотерие поглежда мобилния си телефон и с равен глас докладва получените съобщения.

— Маликандър току-що се е върнал от Холандия. Явно носи интересни сведения. Успял е да се добере до имената на петима френски хакери, посетили ултралеви холандски групировки тази пролет. Предлага всички да бъдат поставени под строго наблюдение.

— Разбира се, незабавно! Наредете да подслушват всичките им телефонни линии и ги поставете под постоянно наблюдение.

След кратка пауза директорът замислено подхваща:

— Мислите ли ги за чак такива майстори, че да проникнат в нашите сървъри, без да оставят следи?

— Засега е трудно да се каже, господин началник. Само двама от тях имат досиета. Тези, които познаваме, не ни изглеждаха способни на акции от такова ниво, но за останалите ще трябва да проверим. Маликандър моли също така да осигурим място в клиника „Монтевидео“ за информатора, който му е съобщил тези сведения.

— Лейтенантът ме дразни с детинската си наивност — въздъхва Бониперти. — Добрият информатор си стои на място, и дума не може да става да се лишаваме от него. Кажете му, че ще разгледате молбата му. Ще я отхвърлите чак след като приключим случая „Жудекс“. Няма да рискуваме да го обезсърчим преди това. Покрай развода е станал малко неуравновесен.

Льотерие мълчаливо кима. Бониперти не настоява, пак се замисля за идентифицираните хакери. За да получи помощ от англичаните, се наложи да им даде ценни сведения. Надява се, че получената информация си струва високата цена. Все пак му е трудно да приеме мисълта, че някой може да хакне тяхната компютърна система. Подобно на всички полицейски служби по света, ГДВС е предпочитана мишена за всички кандидати за виртуална слава. Сървърите й са сред възможно най-защитените. Такава кражба на поверителни данни, осъществена, без да е оставена и най-малката следа, буди недоумение сред всички компютърни специалисти, консултирани след смъртта на Делоне. Ала другата хипотеза влече след себе си далеч по-сериозни последици от излагацията на специалистите, отговарящи за защитата на сървърите.

Другата хипотеза се свежда до един списък, който Бониперти е чел и препрочитал толкова пъти, че го е научил наизуст. Той съдържа имената на всички агенти от ГДВС, които са разполагали с достъп до „анонимките“, засягащи Делоне и Льо Морван. Десет имена, все на високопоставени бивши или настоящи служители от контраразузнаването. Каймакът, елитът на френските тайни служби. Самата мисъл, че някой от тях може да се окаже предател, че може да е издал тези сведения на активисти или че дори лично е убил Делоне, хвърля в потрес Бониперти. Знае, че трябва да затворят устата на Жудекс, няма друг разумен изход, но не е лесно да се премахнат личности от подобен калибър. Хипотезата за хакерски пробив е с далеч по-маловажни последици за бъдещето на институцията.

Без никакво съмнение външната компютърна заплаха би допаднала на всички държавни нива. Въпреки това, под натиска на министерството на вътрешните работи, тази сутрин Бониперти е започнал вътрешна операция с безпрецедентни мащаби. При изпълняването на неговите заповеди ГДВС шпионира самата себе си. Всички кабинети, всички мобилни и стационарни телефони, всички имейли на нейните служители се шпионират. Техниците и анализаторите от „Френшелон“^[1] в Буле ле Тру са получили съвсем ясни указания. До второ нареждане преустановяват всичките си задачи, за да пренасочат техническите средства за наблюдение, с които разполага контраразузнаването, към собствените му агенти. От ранни зори ГДВС непрекъснато се самонаблюдава, самоподслушва и самоанализира като огромен параноичен механизъм. Бониперти е успял да избегне намесата на отдела за вътрешни разследвания и дори на военното разузнаване. Засега честта на службата е пощадена, но директорът знае, че ако няма резултат, затишието не ще продължи дълго. Никой в службата не знае за тези разпореждания. Само Бониперти, кабинетът на министъра и анализаторите от „Френшелон“ са в течение. Ако ГДВС крие предател в пазвата си, тя трябва да направи всичко необходимо, за да го разобличи и да го обезвреди възможно най-бързо.

Размишленията на директора са прекъснати от шумното влизане на секретарката на техния домакин. Младата жена, която демонстрира телосложение и надменност на славянска манекенка, идва да ги вземе, за да ги отведе при Людовик льо Морван, новата мишена на Жудекс, президент на най-голямата нефтена компания в Европа — „Петрал“. Бониперти дава знак на двамата техници от ГДВС, които стоят прави до дивана в чакалнята. По негова заповед двамата агенти влизат в помещението с куфарчетата си, последвани от директора и дясната му ръка.

Щабквартирата на Льо Морван се намира на последния, петдесет и втори етаж на новопостроен небостъргач в „Дефанс“. Кабинетът заема целия етаж с размер на площадка за кацане на хеликоптер, вътре е тихо като в църква. Три от стените на помещението са заети от огромни прозорци, през които се открива изумителна гледка към цял Западен Париж. Мебелите, произведенията на изкуството и обширното пространство целенасочено демонстрират могъщество и богатство, за да впечатлят посетителя. Категорично успяват. Техният домакин ги очаква — сам, както са го помолили — на края на десетметров копринен златотъкан персийски килим, чиито мотиви изобразяват „Епопеята на Гилгамеш“.

Надменната секретарка напуска помещението. Бониперти поздравява Льо Морван доста по-хладно, отколкото може да се очаква, като се има предвид, че са състуденти от Политехниката. Предметът на посещението налага сдържаност. Льо Морван явно го разбира, присъствието на техниците е достатъчно ясен знак. Президентът не изглежда учуден. Свикнал е с рискови ситуации, светът на нефтената промишленост оправдава подобни процедури винаги когато става дума за съвещание, засягащо поверителна сделка. Льо Морван — елегантен шейсетина годишен мъж с тъмен костюм и внушителна осанка, подсилена от редовната игра на поло, не проявява интерес към мъжете, които отварят куфарчетата и изваждат скенери. Отправя на посетителите една от своите прословути усмивки, които пресата определя като „хищни“.

Докато си разменят обичайните любезности, техниците обикалят из кабинета с детектори за подслушвателни устройства. Преглеждат многобройните предмети на модерното изкуство, които красят помещението. Льо Морван предлага по още едно кафе. Когато секретарката се връща с таблата, техниците потвърждават, че в помещението няма никакво шпионско устройство. Успокоени, тримата мъже се разполагат около бюрото на Льо Морван, с лице към сивото небе, което притиска с цялата си тежест Айфеловата кула, и Бониперти най-накрая разкрива причината за посещението им.

— Имаме основания да смятаме, че сте станали мишена на изнудвач, който се нарича Жудекс. Можете ли да потвърдите, че сте получили заплашително писмо, подписано с това име?

Президентът дарява посетителите с искрена усмивка, сплита пръсти зад тила си, чиято плешивост е изчислена до милиметър, и отговаря непринудено:

— Ох, господа, имате ли представа колко такива писма получавам всеки ден? Моята компания има интереси за милиарди долари в над сто страни по цял свят. В някои от тези държави насилието е съвсем обичайно средство за комуникация, а убийството се смята за напълно приемлив похват за водене на преговори. Така че някакво заплашително писмо… Защо да му обръщам внимание? Началникът на охраната ми ще ви осведоми по-добре от мен по въпроса.

Льо Морван лъже. Двамата мъже знаят, че няма начин да не е обърнал внимание на писмото, дори и това, което казва за ежедневието в нефтените сделки, да е вярно. Ала посланието на Жудекс съдържа прекалено поверителни сведения, за да не е привлякло вниманието му. Освен това въпросното съобщение сигурно е пристигнало в дома му или на адрес, който е неизвестен на преобладаващото мнозинство от индивиди, опитващи се да прибягват до принуда при преговорите с нефтената компания. Следователно го е прочел и знае за какво става дума, макар че предпочита да се преструва на неосведомен, за да не потвърди истинността на обвиненията в писмото. Бониперти се нуждае от съдействието на възпитаника на Политехниката и не може да си позволи да му противоречи открито.

— Въпросното писмо е много особено. Имаме основания да смятаме, че Жудекс представлява истинска заплаха за онези, на които пише, и знаем, че сте следващата му мишена — настоява Бониперти, за да намекне на събеседника си, без да го казва направо, че Жудекс вече е взел една жертва.

— Обграден съм от охрана, съпоставима с тази на държавен глава. Придвижвам се само с хеликоптер или бронирана кола. Домът ми е поставен под непрекъснато строго наблюдение. Защо смятате, че този Жудекс може да се добере до мен?

Въпреки наперения вид гласът на Льо Морван издава истинска тревога, което потвърждава съмненията на неговите посетители.

— Разполага със значителни средства и вече е елиминирал една от целите си. Смятаме, че е способен да се добере до вас, ако не вземем мерки — съобщава Льотерие с нарочно безизразен глас, който цели да засили безпокойството на Льо Морван.

— Делоне ли? Той ли е видял сметката на горкия Делоне? — пита нефтеният магнат, навеждайки се над бюрото, вече без никаква следа от нехайна незаинтересуваност.

— Имаме сериозни основания да се страхуваме, че е така. Но да си остане между нас — отстъпва Бониперти, леко ядосан, че събеседникът му толкова бързо е направил връзката с убийството, въпреки че то лека-полека отшумява във вестниците. — Не бива да се боите от разгласяване на случая, нито от някакъв интерес от наша страна към съдържанието на писмото. Тук сме с една-единствена цел — да ви убедим да ни помогнете да подсилим вашата охрана до полунощ. За нищо друго няма да става въпрос и можете да бъдете уверен, че и ние, подобно на вас, нямаме никакъв интерес този жалък опит за изнудване да стане обществено достояние.

— Охраната ми е засилена, никой не може да стигне до този етаж, без да бъде подложен на многобройни проверки, лично сте се убедили в това. Довечера в осемнайсет часа ще участвам от този кабинет във видеоконференция с отговорници по сондажни дейности — напълно извън обсега на този Жудекс, освен ако не разполага с ракета „земя-въздух“.

Споменаването на обявения от Жудекс час прозвучава като мълчаливо признание за опита за изнудване и отказа да се поддаде на шантажа. Въпреки това двамата мъже трябва да убедят Льо Морван да промени плановете си. Зад него в сивото небе като угроза прелетява хеликоптер.

— Знаете ли, господин Льо Морван, можем да бъдем сигурни, че няма да се добере до вас само ако направим така, че да не знае къде се намирате. Мислим, че е наложително да променим разписанието ви, защото каквито и мерки да сте взели, не можем да отхвърлим предположението, че ще успее да ги преодолее. Повярвайте ни, той подготвя старателно покушенията си и знае как да привлече изненадващи съучастници. Става въпрос само за няколко часа, но ви съветвам от седемнайсет до двайсет часа да станете невидим — обяснява Льотерие.

— Мобилизирали сме два екипа от службата за охрана на видни личности — единият ще обезопаси предварително мястото, което ще ни посочите, а другият ще ви следва неотлъчно. Заехме и бронирани автомобили, предназначени за придвижването на чуждестранни държавни глави по време на дипломатически посещения. Не използвайте вашите собствени превозни средства, не отивайте там, където е трябвало да ходите, бъдете непредсказуем — додава Бониперти.

— С две думи, очаквате да си объркам плановете и три часа да си играя на криеница с опасен луд?

— Тъй като не знаем кой е и какви са реалните му възможности, това вероятно е най-доброто решение.