Доминик Мезон
Пирът на зверовете (70)

69

Колосаната яка на ризата на Александър Дантребер пристяга кльощавия му, мършав пилешки врат. Отпуснатата кожа виси по краищата на тясната примка от плат, допълнена от безупречния двоен възел на вратовръзката. Старецът е с тъмносиньо сако, риза на бели и небесносини райета и червена вратовръзка, на която е избродиран семейният му герб. От лявото джобче се подава квадратно парче розова коприна, а вратовръзката е прикрепена към ризата със златна игла, инкрустирана с три диаманта. Тънката му бяла коса е пригладена, а нанесеният слой фондьотен изкусно прикрива съсипаната му кожа и му придава вид на собственик на яхта от Лазурния бряг. Разположил се е в края на масата, подредена по френски маниер, и поднася към устата си лъжица с крем супа от аспержи. Изяжда я безшумно, ръката му не трепери, а в ясния му поглед няма и следа от нощните изстъпления.

Зад него, на стената на трапезарията в партера на замъка, е окачена картина на Деймиън Хърст, която налага смущаващото си присъствие на сътрапезниците на милиардера. „В своята безкрайна мъдрост“ е една от най-емблематичните творби на художника — накиснал е във формалдехид шесткрако теле, а после го е потопил в аквариум с алуминиева рамка. Животното, устремило се към повърхността на аквариума, сякаш е обречено да се бори да изплува за вечни времена. Така зададеният въпрос за нелепия и жесток характер на битието струва няколко милиона евро и представлява един от бисерите в частната колекция на Александър Дантребер, който същевременно му е осигурил значително данъчно облекчение и нелоша потенциална добавена стойност.

Тримата бразилци, изправени до широките прозорци с гледка към парка, наблюдават как старецът се храни. Алкиндар, който е личният му лекар, пристъпва и оставя няколко хапчета на една дантелена покривчица. Старецът ги глътва с няколко глътки бургундско вино „Романе-Конти“. Помещението тъне в почтително мълчание, чува се единствено скърцането на паркета, когато Алкиндар се доближава до стареца, без Дантребер дори да го погледне. Милиардерът изяжда кремсупата, попива леко устните си с бродираната салфетка и иззвънтява с върха на ножа по кристалната чаша, оповестявайки, че е приключил с предястието. После старецът с надменна стойка се обръща към сътрапезниците си и хвърля леден поглед към все още пълните им чинии. Няма нужда да проговаря — най-младият от братята Васу реагира на неодобрението му. Заговаря на двамата пленници, на които милостиво е отпусната възможността да се наядат, докато домакините се уверят, че никой друг не знае за тяхното присъствие в замъка.

— Господарят Дантребер ви удостоява с честта да се нахраните за последно на неговата трапеза, съветвам ви да се държите подобаващо. Ако не ядете, нещата може да станат наистина неприятни за вас в близките минути.

Седнали един срещу друг на масата на милиардера, Роси и Люси едновременно навеждат глави към чиниите, които трябва да изпразнят. И двамата са привързани през кръста за столовете от масивен дъб и общуват само с погледи, откакто са им наредили да пазят тишина. Люси е със семпла прическа — косата й е прибрана в строга конска опашка. Облечена е в сива риза и права пола, дрехите я състаряват с десет години. Няма никакъв грим, очите й са зачервени от плач, а лицето й е изнурено от ужасната нощ. Отчаяната съпротива от предния ден е оставила следи и по Роси. Въпреки черния костюм и черното поло, които са му дали да облече, лицето му издава жестокия бой при залавянето му. Спукана вежда, подуто око, счупен нос — истинска физиономия на претърпял поражение боксьор, на когото не е оказана лекарска помощ. Под полото едно пукнато ребро и десетки синини допълват следите от побоя. Роси успява да хване лъжицата с отеклите си пръсти със зачервени и обездвижени кокалчета и с усилие преглъща няколко микроскопични глътки супа. Сцепените устни страшно го болят и няколкото погълнати капки са истинско мъчение.

Въпреки болката Роси изпълнява задължението си. Люси следва неговия пример с механични движения, с празен поглед, чужда на всичко наоколо. Роси вече не се опитва да преговаря, с опитите да им припомни служебното си положение или да им предложи някаква договорка само си е навлякъл още удари. Сдържа се, надявайки се да му се удаде по-благоприятна възможност. Сцената продължава в гробовно мълчание. Най-младият от братята отнася празните чинии от крем супата и поднася говеждо с чътни от печени бадеми, сос с чеснов лук и гарнитура от броколи. Ръката на Люси трепери от изтощение, докато разрязва червеното месо. В края на масата старецът лапа със завиден апетит. Оголените му, пожълтели от дрогата зъби с лекота разкъсват цели мръвки. Посочва с брадичка чинията на Роси и най-младият от братята Васу напомня на майора задълженията му на гост. Роси изпълнява, като реже възможно най-тънки парченца, за да пощади болящата го челюст.

За негово щастие, месото е фино, крехко и се дъвче лесно. Добре опечено е и сигурно е някаква специална доставка — до такава степен вкусът и свежестта му са непривични за говеждо месо. Майорът си казва, че обедът на трапезата на милиардер поне носи това предимство. Учудва го пълното презрение, което Дантребер демонстрира към тримата бразилци. Противният старец игнорира Роси, от време на време хвърля мръснишки погледи на Люси, но прелива от презрение и самодоволство всеки път, когато се обърне към тримата мъже. Очевидно хипотезата, че те го манипулират, е погрешна — поне не го манипулират непрекъснато. Сигурно Дантребер има мигове на умопомрачение, но вероятно остава достатъчно дълго в периоди на просветление, за да ги държи под контрол и да не допусне да злоупотребят с него, докато не е на себе си. Щом ги държи в обкръжението си, добре е да владее положението.

Най-младият брат се подхилква, докато гледа как Роси дъвче с мъка. Раздразненият майор не може да се сдържи и му отправя подигравателна гримаса, като посочва с показалец резците си, за да припомни на бразилеца, че предната вечер по време на свирепата схватка му е счупил два зъба с тока си. Младежът се доближава до масата със свити юмруци. Роси очаква нов удар и стисва ножа за месо — жалко оръжие в сравнение с пистолетите „Смит и Уесън“, втъкнати в коланите на похитителите им. Един-единствен куршум от тези чудовища би откъснал главата на препускащ кон. Братът обаче спира пред майора и избълва предварително подготвена фраза, която е почти толкова смъртоносна, колкото и едрокалибреното му оръжие.

— Дъвчи хубаво, мръсно ченге, ти и твоята курва убихте с един куршум два заека: първо, ядете на корем у човека, в чийто имот сте нахлули незаконно; второ, вече открихте приятелката на курвата… или поне парче от нея.

Роси зяпва с отворена уста, трудно му е да приеме това, което току-що е прозрял. Люси изплюва в чинията последната хапка, която се е готвела да глътне. С широко отворени очи майорът се втренчва в събеседника си, сякаш иска да чуе потвърждение на немислимото.

— Точно така, любопитни гадове, дето си врете носовете навсякъде — ето че усилията ви са възнаградени. Току-що изядохте парче от задника на вашата приятелка — угаждаме ви с отбрана мръвка!

Майорът пуска ножа и се хваща с ръце за главата. Люси замахва с длан и събаря чинията, после, обхваната от бурни спазми, повръща до стола си. Дантребер спира да яде и леко ръкопляска с върховете на пръстите си, надянал радостното изражение на пакостлив шегобиец. Умът на Роси бучи, масата се размазва пред погледа му, всичко това е толкова чудовищно, ненормално, немислимо. Усеща, че не го лъжат, че малкият брат казва истината, че това разкритие е част от извратената им игра. Чувства в устата си особения вкус на месото, който сега му се струва отвратителен. Обръща се към Александър Дантребер и се взира в него, докато старецът продължава да ръкопляска с дяволит поглед и блажена усмивка, горд с лошата си шега. Майорът не продумва. Гледа го толкова сериозно, че милиардерът явно долавя нямото „защо“ — разперва ръце в знак на безсилие и отвръща:

— Светът е абсурден.

После Дантребер отново започва лакомо да гълта, безразличен към шумните спазми на Люси и съкрушено клатещия глава майор. Като не вижда друго своевременно решение, последният се възползва от суматохата, за да пъхне незабелязано ножа за месо в ръкава на пуловера си. В края на краищата си казва, че пистолетите нямат значение. Ако успее да забие острието в гърлото на стареца, преди да го застрелят, няма да е било напразно. Омагьосан е от гледката на лакомо лапащия месото милиардер.

На фона на творбата на Хърст унищожителната лудост на Дантребер избухва с пълна сила. Роси знае, че инсултът може да наруши чувството за морал и емпатия, ако е засегнат участъкът от мозъка, където те се формират. Охотно би поставил такава диагноза на стареца. Тази последица от инсулта, в добавка към цял един живот, изпълнен с чувство на превъзходство спрямо обикновените простосмъртни и непоклатимо убеждение в собственото си величие, както и естествената склонност към насилие и садизъм, са довели магната до най-ужасяващ нихилизъм. В упадъка си той е загубил всички нравствени ценности, всички чувства, единствената движеща сила, която му остава, е незабавното, ненаситно и безумно засищане на нагоните му. Вероятно старецът е запазил някакви останки от здравомислие и хитрост, колкото да заблуди околните при публичните си появи и да се противопостави на наследниците си, които с право искат да го освидетелстват.

Докато един от братята почиства повърнатата от Люси храна, внезапно всички погледи се насочват към парка, където става нещо неочаквано. През двойните стъкла на широките прозорци не прониква никакъв звук, но от масата се различава дуварът на имението, оттатък двестаметровата английска морава и няколко тополи. Там се стеле огромен облак дим, който набъбва и закрива дърветата. Подобен облак не може да се дължи на спукана тръба, нито дори на пожар. Според майора някой е хвърлил димка в парка. Алкиндар, който вероятно е стигнал до същия извод, изпелтечва:

— Да не са жандармеристите? Какво ги прихваща?

— Не, те си стоят зад оградата, виждаме ги на екрана и не са мръднали оттам — съобщава един от охранителите, нахълтал в залата с ловна пушка в ръка.

— Пуснете немските догове — нарежда Алкиндар.

Двамата му братя излизат забързано след охранителя, стиснали огромните си пистолети в ръка. Роси вижда, че в парка останалите трима охранители с бръснати глави тичат към облака, а пред тях се носят кучетата. Вече са на няколко метра от облака, когато картечен откос поваля договете насред техния бяг. Сякаш оттласнати от ударна вълна, едрите песове завалят един след друг под порой от куршуми, който разорава пръстта в широк полукръг. Изстрелите идват от облака, охранителите отвръщат на огъня, стреляйки напосоки в дима. В отговор от изкуствената пушилка изскача продълговата граната, която пада на моравата. От нея бликва струя бял дим — майорът разпознава димна граната с бял фосфор.

— Каква е тая лудница? — изръмжава Алкиндар. — Имате ли нещо общо с тая работа?

Бразилецът насочва пистолета си към главата на Роси, който не отговаря. Вниманието му е погълнато от разиграващата се в парка сцена. Докато пушекът от новата димка постепенно се разстила, от първия облак изскача някаква фигура. Мъж с широк черен плащ и широкопола шапка тръгва към замъка. Пазачите стрелят по него с ловни пушки и май го уцелват, защото непознатият полита, но въпреки това не пада. Олюлява се за миг, протяга ръце и изстрелва цял откос по скинарите. Един от тях се показва прекалено рано от скривалището си, заблуден, че е уцелил, и изстрелите го покосяват. Пазачът пада с разкъсан от куршумите корем, братята му закрещяват и отвръщат на огъня с удвоена ярост. Непознатият не трепва. Продължава да напредва, а междувременно пушекът от втората димка плътно обгръща неговите противници. Роси вече не вижда нищо друго, освен непрекъснато присвяткващите пламъчета от дулата на оръжията. Алкиндар пак задава същия въпрос с безизразен глас:

— Знаете ли кой прави това?

Майорът вдига поглед към него и се насилва да се усмихне с разранените си устни. От другата страна на масата Люси си е възвърнала присъствието на духа и с жест показва на безразличния милиардер, че ще му пререже гърлото. Роси, който все още не вярва на очите си, накрая все пак отговаря на бразилеца:

— Жудекс. Не го познавате, но той идва, за да ви накара да си платите за греховете.