Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

2

Жереми отхапва от кексчето с боровинки, което току-що е извадил от раницата си, и отваря втори прозорец на личния си компютър. Обзет е от нетърпение и ругае отчайващата мудност на машината. Работата в полицията изисква много жертви и той приема охотно повечето, но да изостави своя „Макинтош“ и да се налага всеки ден да работи на компютър, който е оскърбление за здравия разум и добрия вкус, му струва много повече, отколкото мизерната заплата и строгото дневно работно време. За да служи на благото на обществото, се е наложило да се прости с навиците си на нощна птица, да започне да се облича семпло и да придаде по-класически вид на подстрижката си. Истинско преобразяване, придружено от задължителни физически упражнения, с които неговият обездвижен и захранван със сладко организъм не е свикнал. И все пак най-много страда, че трябва да работи на тези лошо измислени и зле оборудвани компютри. Същевременно знае, че администрацията и без това проявява към него необичайна щедрост и че оборудването, с което разполага, е нерегламентирано. Няма да е благоприлично да иска повече от началничката си. Усмихва се при мисълта, че случаят, по който работи, е всичко друго, но не и благоприличен… Ако се проточи, ще връчи нова заявка за консумативи и ще убеди управлението да го прехвърлят на „Макинтош“.

Изгълтва половин чаша кафе и роптае, докато наблюдава разиграващия се в момента по „Ибей“ търг за оригинална рисунка на Уил Айзнър[1] — създателя на Духа[2], — на която супергероят се е притаил на някакъв покрив, а от прословутата му шапка се стичат дъждовни капки. Цената на тази илюстрация от 1950 година вече е надхвърлила сумата, която може да си позволи с лейтенантската си заплата. Денят започва зле. Един колега го моли за някакво техническо разяснение и той му отговаря машинално, вперил носталгичен поглед в красивата черно-бяла илюстрация от комикса, която му се изплъзва под носа.

Безразлични към мъката му, офисите на Централната служба за борба с киберпрестъпността оживено тракат и шумят. Оперативната структура на службата за киберпрестъпления едва се побира в тези помещения. За разлика от служителите в другите отдели, следователите от ЦСБК почти не се отделят от компютрите си, затова теснотията им причинява повече неудобства, отколкото на колегите им. Принудителната близост понякога напряга обстановката, особено с личности като Жереми, който не блести с умения за приятелско общуване. Той усеща, че лошото му настроение се засилва, демонстративно пренебрегва следващия въпрос на колегата си, който не може да се справи с идентифицирането на някакъв фиктивен ай пи адрес, и си надява слушалките. Пуска си Keep You Close — песента на dEus[3], която е свалил преди малко от сайт за споделяне, и се откъсва от околния свят.

Жереми започва разговор по „Скайп“ с приятелката си, която е художничка, и споделя с нея колко му е мъчно, че е изтървал рисунката на Уил Айзнър, като едновременно с това отговаря на началничката си как напредва разследването за масово източване на банкови сметки, извършвано от литовски хакери. Може да води и по пет разговора наведнъж, заради което преди няколко месеца се наложи да се извини на началничката си, понеже я нарече „котенце“, заблуден, че говори с тогавашната си приятелка.

 

 

Капитан Бертран влиза в общото помещение и го пронизва с убийствен поглед. Слушалките са забранени в службата. Тяхната употреба е поредното изключение, което администрацията е допуснала в името на Жереми, но Бертран продължава да прахосва енергия, оспорвайки придобивката му. В полицията открай време не достигат служители с профила на Жереми Бисание — хакер и компютърен гений, роден с харддиск в главата, свързан едва ли не телепатично с интернет. Заради него са допуснати много нарушения на правилника. За да издържи конкурса, за да бъде назначен, а после — и за да остане на работа и да успее да се нагоди към работната етика на криминалния отдел, на който е подчинена ЦСБК. Без тези компромиси Жереми щеше да изтъргува таланта си в частния сектор и множество дела щяха да останат неразрешени. Мартинели — началничката на отдела — е наясно с това, но не и Бертран. Толкова по-зле за него, тъй като Жереми знае кой ще излезе победител в тази игра.

 

 

Капитанът му прави знак да си свали слушалките, Жереми се преструва, че не го вижда. Ядосаният Бертран тръгва към него. Жереми отваря прозорци, свързани с настоящото приоритетно дело, за което е информиран и инструктиран лично от началничката на отдела. Бертран дори не знае за какво се отнася то — сполучлив метод Жереми да му припомни особеното си положение в отдела. Сред страниците, които се появяват в четирите ъгъла на екрана, фигурира и дискусионен форум на 4chan. В този сайт се събират привържениците и активните членове на „Анонимните“. Това е историческото място на раждането на групата, а форумите му и до днес координират предстоящата дейност на участниците в движението. „Анонимните“ нямат структура и ръководители, всичките им членове са равнопоставени и дължат репутацията и влиянието си единствено на своите постъпки. Това е духът на „ДУкрацията“[4] (демокрация на действието). За престижа на даден „Анонимен“ се съди по делата му, а делата се разгласяват в 4chan.

Насред целия неизбродим анархистки хаос Жереми се интересува само от дискусионна група, наречена „(ПОЛ) политически некоректно“. Следи я ежедневно от началото на разследването — до този момент безрезултатно. Жереми възкликва от изненада и рязко смъква слушалките:

— Ура! Гадината се е върнала.

Под смаяния поглед на Бертран, на когото прави знак да замълчи — а той и бездруго е прекалено слисан, че да отговори — Жереми превърта постингите във форума и се уверява, че съобщението, от което се интересува, е единственото пуснато от този подател. После разпечатва публикацията. Зад него Бертран промърморва някакъв въпрос. Жереми се вбесява и го срязва с безизразен глас:

— Дисциплинарната комисия за слушане на музика на работното място ще почака. Попаднах на важна следа, капитане.

Жереми се втурва към принтера. Възбудата го обзема и му дава крила, стокилограмовото му туловище почти не докосва пода. Очертаващият се лов е единственото истинско обяснение за присъствието му в редовете на полицията. Жереми обожава предизвикателствата, преследването на хитри киберпрестъпници с оригинален подход е наркотик, без който вече не може, а това разследване изцяло засища желанията му. Грабва листа, подал се от стария принтер, и се устремява право към кабинета на началничката на отдела.

Отваря вратата, без да почука, и оставя листа на бюрото й. Неспокойната брюнетка с южняшки закръглени форми се готви да го смъмри, но очите й падат върху хартията и тя се вцепенява. Поглежда към взводния командир, който седи срещу нея, и го моли да излезе. Полицаят се подчинява. Без да продума на Жереми, Мартинели вдига слушалката и набира номера на мобилния телефон на директора на националната полиция. Включва се телефонен секретар. Мартинели, чието поведение издава необичайна за толкова прагматична и волева жена тревога, се прокашля, поема дълбоко въздух и оставя лаконично съобщение:

— Жудекс е публикувал ново послание.

Бележки

[1] Уилям Ъруин Айзнър (1917–2005) — американски автор на комикси и художник, считан за един от пионерите в изкуството на графичния роман. В негова чест в САЩ ежегодно се организира поредица от международни събития, ознаменуващи комиксите, графичните романи и свободата на словото. — Бел.ред.

[2] The Spirit — най-известният комиксов герой на Уил Айзнър. Духа е маскиран отмъстител, чиято мисия е да се бори срещу престъпността в Сентрал Сити. Първата история за персонажа е публикувана през 1940 г. на страниците на няколко таблоида и бързо набира огромна популярност. През 2009 г. комиксът е екранизиран от Франк Милър с Гейбриъл Махт в главната роля. — Бел.ред.

[3] Белгийска рок група, сформирана през 1991 г. — Бел.ред.

[4] DOcratie — от английския глагол do (правя, върша) и френското съществително démocratie (демокрация). — Бел.ред.