Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

33

Малик и Роси търпеливо чакат в пълно мълчание, сякаш вцепенени от внушаващата страхопочитание обстановка. Кабинетът на Маркиони в стил ампир, където парламентарният му секретар ги е въвел, поставя ясно очертана граница между собственика и простосмъртните. Бюфетите от масивен орех и позлатите по вратите сякаш шептят: „Той има власт, почакайте и ще ви подхвърли подаяние!“. Огромното махагоново бюро с крака във форма на крилати лъвици очаква господаря си, стенният часовник, увенчан с бронзови статуи, позволява на посетителите да разберат колко точно ги е накарал да чакат сенаторът. Прозорците на ъгловото помещение гледат от едната страна към театър „Одеон“, а от другата — към Люксембургската градина. Републиката дарява най-старите си служители с последните остатъци от пищното си великолепие, докато отвън позлатата й се напуква с всеки изминал ден.

Паркетът скърца в такт със стъпките на техния домакин. Приближаването му се чува дълго преди вратата на кабинета бавно да се отвори и сенатор Едгар Маркиони да се появи в английски костюм с безупречна кройка, риза на небесносини райета и червена вратовръзка, прикрепена с игла от чисто злато. Дребният старец, прехвърлил седемдесетте, с гарвановочерна коса и тен, който бие на оранжево заради употребата на автобронзанти, цъфва в предразполагаща усмивка, която разкрива неестествено бели зъби.

— Скъпи мои приятели — подхвърля той с фамилиарност, каквато само южняшкият му акцент може да позволи, — пристигнахте точно по време на следобедното питие. Не се учудвайте, че се наложи да почакате.

— Няма нищо, сенаторе, ние сме на вашите услуги — ласкае го майорът, докато се здрависва със стария лъв.

— Майор Роси, драго ми е да се запознаем. Добре познавах един от вашите предшественици — Филип Томасен. Случвало ли се е да работите заедно?

— Уви, не, той е легенда в контраразузнаването, но никога не сме се засичали — лъже Роси, преливайки от раболепие.

Томасен беше уволнен от ГДВС след смяна на политическия курс. Съмнителните му връзки с крайната десница и участието му в куп безцеремонни уреждания на сметки по времето на Службата за гражданско действие все още се толерираха, докато траеше Студената война, но с превръщането на службите в нещо различно от антикомунистическа политическа полиция подобни динозаври вече нямаха място в нея. Фактът, че е бил приятел на Маркиони, не изненадва Роси, който въпреки отговора си не храни особена почит към биячите, които е заместил.

— За какво съм им притрябвал на вашите шефове и от какво толкова ги е шубе, че не смеят да дойдат от Льовалоа, за да ми го кажат? Двете газели още ли ги е страх от стария лъв? — шегува се сенаторът, смеейки се на собственото си остроумие, докато се настанява в позлатеното кресло с облегалки, изваяни във формата на лъвски муцуни.

— Изпратиха ни да поговорим с вас за писмото на някой си Жудекс, което вероятно сте получили — изстрелва Роси, когато смехът най-сетне престава.

— О, майоре — избухва сенаторът с акцент, който би звучал съвсем на място в Старото пристанище на Марсилия. — Ако знаете само колко заплашителни писма съм получил през цялата си кариера! Щукне ли ми да ги събера, мога да публикувам тритомник в издателство „Плеяд“. Вярно, че повечето не са особено изискани, но какво пък — не всички откачалки по света са длъжни да притежават стил и въображение. Не бива да искаме прекалено много от тях! Поне ме разсейват, и това е нещо. И сега какво? Да, някой си господин Жудекс — негово величество съдията — си е наумил с малкото си мозъче, че може да изнудва Едгар Маркиони с куп измишльотини. Та! Вижте, майоре, на Едгар Маркиони му е през оная работа, ако разбирате какво искам да кажа… И Едгар Маркиони е на мнение, че е по-добре да търчите след дирника на тоя ненормалник, отколкото да идвате тук и да търкате деликатното кадифе на креслата ми с височайшите си полицейски задници…

— Заплахата е сериозна — отвръща Роси, който се мъчи да запази самообладание пред цветистата южняшка словесност на сенатора. — Жудекс разполага с организация и със съучастници, които будят тревога. Естествено, мобилизирани сме за неговия арест и би трябвало скоро да успеем, но дотогава мисля, че…

— Не съм ви чакал, майоре — прекъсва го Маркиони. — Обърнах се към приятели с молба да ме пазят. За няколко дни Стария лъв ще бъде заобиколен от преторианската си гвардия, а вашият Жудекс да го духа. Това са надеждни хора, ако не греша, бивши легионери като вас.

— Не грешите, но Жудекс прилага особени методи, отлично борави с отрови и химически оръжия — обосновава се Роси, като съзнава, че от безопасността на Маркиони зависи бъдещето му в ГДВС.

— Един Борджия във френската република! По дяволите! Това са методите на рашките[1]! Във Франция намушкваме с кинжал или обезглавяваме, но не тровим! Бъдете спокоен, ще настоявам да ми поднасят само ястия, приготвени от доверени лица… и по възможност — добри готвачи.

— Знаем от сигурен източник, че Жудекс разполага с необходимите технически средства да забави действието на биологичните си оръжия. Понеже е наясно, че исканията му са неприемливи, е възможно в този час вече да сте погълнали отровата, без да го осъзнавате. Моля ви, доверете ни се, опасността е съвсем реална.

— Исканията му са неприемливи, защото обвиненията му са измислени! — натъртва Маркиони с глас, от който южняшкият акцент е изчезнал безследно. — И така, какво сте предвидили, за да парирате конкретната заплаха?

— Най-напред — обяснява Малик, който, както е уговорено, изчаква разговорът да стигне до този въпрос, за да се намеси — ще ви отведем в болница „Вал дьо Грас“, където ви очаква екип, за да извърши пълни и задълбочени изследвания и да се уверим, че вече не сте заразен. После, ако резултатите покажат, че не сте изложен на никаква опасност, ще ви поставим в пълна изолация на тайно място, което няма да разкрием нито на вас, нито на вашите близки, нито на когото и да било.

— Ще изготвите списък с вещите, които искате да вземете със себе си за двете нощи, през които ще бъдете откъснат от света — подхваща майорът, — а също и какво предпочитате за ядене. Докато аз съм с вас във „Вал дьо Грас“, лейтенантът ще се заеме с проверката и стягането на багажа ви, както и с необходимите покупки. После ще се присъедини към нас и ще бъдете поставен в пълна изолация под охраната на двама легионери, командировани от Наборната служба на Чуждестранния легион в Ножан, които са в пълно неведение за естеството на мисията. Секретарката ви ще отмени всичките ви утрешни срещи, под предлог, че сте получили хранително натравяне. Ако сте съгласен с тези мерки, звъннете на близките си, за да ги предупредите за отсъствието си, без да им казвате за какво става въпрос, след което оставете мобилния си телефон на бюрото и елате при нас в преддверието.

— Мерките са крайно необичайни… Службата за охрана вече не е ли в състояние да си изпълнява задълженията? Защо със задачата е натоварена ГДВС? Трябва да говоря с министъра… работата не е чиста — мръщи се Маркиони, изпълнен с недоверие.

— Министерството е в течение на нещата и одобрява операцията, можете да говорите с Жером Босюан. Случаят е деликатен заради обвиненията, отправени в писмата. Смятаме, че е за предпочитане всичко да си остане поверително… ГДВС е натоварена с мисията във ваш интерес — отвръща Роси, издържайки погледа на стария лъв, който напълно е забравил престореното си добродушно самодоволство и все повече се смалява в огромния си престол ампир.

— Предавам се, похитете ме за две нощи. Довечера трябваше да вечерям в „Гран Вефур“, няма ли начин да се отложи затварянето ми? — пита сенаторът с лакомо изражение, което напомня на прощален салют преди отричане от света.

— Уви, мерките влизат в действие незабавно, не можем да поемем никакъв риск. Особено ако трябва да се появите на публично място, където посещението ви е очаквано.

— Дайте ми пет минути, ще се обадя на съпругата си и идвам — завършва сенаторът с мрачен поглед и отваря кутията за пури.

След като се озовават в преддверието, украсено също толкова пищно, колкото и кабинета, Роси и Малик въздъхват и си разменят съзаклятнически поглед, изтощени от преговорите, но удовлетворени от развръзката. И все пак напрежението още тегне над тях. Жудекс не бива да узнава къде ще скрият стария лъв и още по-малко — да успее да се добере до него.

Бележки

[1] Пренебрежително название на руснаците. — Бел.ред.