Доминик Мезон
Пирът на зверовете (60)

59

Вечерта лейтенантът успява да се обади на синовете си. Опасенията му се оправдават — държат се ледено с него. Възрастта им не признава оправдания за неспазено обещание, особено пък когато и майка им не спира да налива масло в огъня. Уверена, че в момента е по-силна, при няколкото разменени думи бившата му жена дори отправя завоалирани закани за уикендите, които децата трябва да прекарат с него. Всепоглъщащата работа на Малик малко по малко го откъсва от децата му и колкото и усилия да полага, процесът е необратим. Телефонният разговор, който провежда след това с брат си, за да му се извини, с нищо не спомага да му повдигне духа. Полковникът от жандармерията здраво го нахоква и не проявява никакво разбиране към особените обстоятелства, принудили лейтенанта да използва апартамента му по този начин. Разривът със семейството му става все по-необратим.

Сломеният от обстоятелствата Малик намира убежище при компютъра и се свързва с Бисание по видеочата. След няколко минути приема поканата на гийка^[1], който не остава равнодушен към унинието на лейтенанта и настоява да пийнат по бира в ирландския пъб на улица „Сен Дени“.

Докато се наслаждават на белгийските абатски бири, Малик засипва Бисание с въпроси за развоя на разследването. Лейтенантът трябва да се яви при Бониперти на следващия ден, но докато разговорът не се състои, той все още е в немилост и няма достъп до последните сведения, касаещи случая. Колегата му го осведомява, че последният важен развой се състои в умножаването на фалшивите писма от Жудекс. Службата за охрана работи на пълни обороти, засекли са над трийсет заплашителни писма — достатъчно точно формулирани, за да предизвикат безпокойство у онези, до които са адресирани.

Всички тези послания са препратени до Бисание, който е открил повечето от тях на същите сайтове, които използва и истинският Жудекс. Някои са се оказали груби фалшификати, неколцина от авторите им са идентифицирани и тяхното задържане е предстоящо. Но с най-достоверните писма, които разкриват поверителни сведения и чийто автор не може да бъде идентифициран, единственото решение си остава поставянето на получателя под строга охрана. Въпреки че Бисание и ГДВС могат да потвърдят, че в действителност нито едно от тези писма не е писано от Жудекс, парижката олигархия е обзета от паника. Всички жертви на шантажа са част от тесния кръг на управниците и плутократите и не може да не се откликне на безпокойството им.

Случаят непрекъснато ще се разраства, защото съживява стари френски демони. По този начин естествената омраза към властимащите и богаташите намира нов отдушник. Фалшивите писма на Жудекс обслужват яростната борба за равенство, загнездила се открай време във френското общество. Освен вродената омраза на французите към върхушката и невъздържаната им склонност към анонимни доноси, полицията не може да изключи възможността създалата се атмосфера и предишните убийства, приписани от слуховете на Жудекс, да отприщят и други враждебни чувства, които да оплетат следите. Някой убиец, който се е колебаел да осъществи замисъла си, вече спокойно би могъл да припише престъплението си на Жудекс.

От друга страна, по-скоро в политически план, Бисание потвърждава пред Малик, че знамето на Жудекс обединява все повече бунтари и анархисти, които не отхвърлят насилието на вменяваните му деяния. Бисание е убеден, че жудексите, забелязани на последните антиглобалистки манифестации, ще стават все по-обичайно явление. Те се множат и в интернет — героят на Фьояд е напет да се превърне в икона на контракултурата. Двамата мъже се разделят и се прибират по домовете си да почиват с лека носталгия по многообещаващите погледи на група испански туристки, които седяха недалеч от тях.

На другата сутрин, по времето, когато отварят магазините за видеоигри около Площада на Републиката, Малик още мисли за разговорите от предишната вечер, докато разлиства ежедневниците на задната седалка на сивия форд „Мондео“ за наблюдение. Лейтенантът не е свикнал да пие толкова много бира, Бисание го е насилил да се налива без мярка. Още от събуждането му страшно го цепи главата, а стомахът му се бунтува — страдания, които закуската не е успокоила. Зачита се в една статия, описваща „странния слух Жудекс“, в която журналистът злоупотребява с условните наклонения, както повтаря от свое име повечето циркулиращи в интернет сведения. Лейтенантът с учудване установява, че Мрежата приписва нови подвизи на Жудекс, вменяват му се множество други деяния — от изтичане на информация по случая „Мера“ до разкрития за укрити данъци на министри… Слуховете му придават вездесъщост, въображението съзира неговия пръст във всяка мътна история. Малик не може да не признае възхищението си от майсторлъка на техния противник: „Ако не можеш да овладееш хаоса, престори се, че ти си го създал“. Интернет се разпалва и съчинява собствената си легенда за него, а тя трудно ще бъде заличена. Бисание го съзнава. Предишната вечер му е повторил, че този кръг може да се разчупи само с позорен публичен арест, който трябва да бъде прозрачен и бърз. Макар и идеализмът да го кара да се надява на това, Роси толкова пъти му е повтарял обратното, че Малик е разбрал колко малко вероятно е желанието на Бисание да се сбъдне. Ако Жудекс бъде заловен, няма да стигне до съд и няма да има никаква прозрачност по случая. За огромно съжаление на приятеля му компютърен специалист, митът за техния противник ще процъфтява.

Тази констатация тревожи лейтенанта, но това, което най-силно го тревожи от предишната вечер, е в шепата му. Телефонът, който трябва да го свърже с майора, немее въпреки обажданията и изпратените есемеси. Откакто е изпратил съобщение с името на магазина, пред който чакат, от Роси няма ни вест, ни кост. Мълчанието му продължава прекалено дълго, за да не изглежда нередно. Положението, в което се намира началникът му, не крие непосредствена заплаха, но секретността не оправдава подобно информационно затъмнение. Трябваше да се обади, дори и само колкото да успокои Малик. Лейтенантът се терзае и си представя какво ли се е случило с майора, че да го тласне към подобно мълчание.

Съобщение по радиоскенера на форда пропъжда тревогите на Малик. По булевард „Волтер“ се задава младеж с качулка и агентите в двете коли се вълнуват. Лувион не участва в тазсутрешното дебнене, снощи ги е оставил с безизразно лице, още по-нелюбезен от обикновено. Капитанът, командващ в негово отсъствие, стяга войските си и им нарежда да идентифицират хлапака, който вече стига до магазина. Сърцето на Малик забива учестено, съзрял е лицето на младежа и без всякакво съмнение е Юго Кастелен. Информацията на Роси си заслужаваше рисковете, методите им се оправдават. След всичко, през което е преминал напоследък, гърдите на лейтенанта се изпълват с гордост, когато потвърждава на останалите четирима полицаи, осъществяващи следенето, че обектът току-що е влязъл в магазина. Затваря вестника и се мъчи да не изпусне от очи фигурата на Юго, въпреки че един гигантски Пикачу и афишът на Arkham Asylum отчасти закриват гледката към вътрешността на магазина.

Двама полицаи светкавично застават от двете страни на вратата, като се преструват, че задълбочено разглеждат витрините на магазина за велосипеди и на сладкарницата. Трети сяда отпред на пейката и долепя до ухото си мобилен телефон, без нито за миг да изпуска от погледа си вътрешността на магазина. Когато Юго излезе, няма да успее и две крачки да направи по булеварда, преди да го заловят. Малик отваря вратата на форда и измерва с поглед младата русокоса жена, която припалва пърпорещия двигател на мотопеда си пред входа на дома си, на десет метра от тях. Никой не минава или не излиза в близост до магазина, освен непознатата, която си слага каската. Ако Юго излезе сега, има слаба вероятност при ареста да се намесят външни фактори.

И все пак този арест мъчи лейтенанта. Малик съжалява, че не са се вслушали в мнението му — той мисли, че би било много по-разумно да проследят обекта до неговото скривалище и да се опитат да стигнат до този, който ги манипулира в сянка. Не разбира защо е цялото бързане да се арестува един хлапак, който може би дори не е в състояние да им помогне за идентифицирането на истинския виновник. В това решение няма логика, лейтенантът направо се пита дали началниците наистина искат да хванат Жудекс. Може би вече знаят кой е той и само търсят някоя дребна риба, която да изтъпанят пред камерите, докато си разчистват сметките? Параноята на майора накрая заразява и Малик, който се напряга в седалката веднага щом Юго излиза от магазина.

Когато обектът прекрачва прага, всичко се разиграва много бързо. Двамата полицаи, които досега са зяпали витрините, го обграждат, а третият става от пейката и му препречва пътя, навирайки му в лицето служебната си карта, обрамчена с цветовете на френското знаме. Двамата полицаи отстрани улавят Юго за раменете и протягат свободните си ръце, за да го сграбчат за китките и да му сложат белезници. Всеки един от тримата вероятно тежи двойно повече от Юго, хлапакът не може да се бори, но реакцията му е изненадваща. Вместо да се съпротивлява или да се опита да се отскубне, както полицаите очакват, той се свлича на земята. Вдига ръцете си и ги изхлузва от ръкавите на суитшърта, който остава в ръцете на двамата полицаи. Смаяни, тримата мъже се навеждат, за да уловят човека-змиорка, но той им готви още една изненада. Юго държи флакон със сълзотворен спрей — вероятно го е стискал в юмрука си още на излизане от магазина — и обилно напръсква лицата им, след което се промушва между краката им. Докато тримата полицаи надават вой и закриват очите си с ръце, Юго вече се е изправил и е хукнал по булеварда, оставяйки раницата и суитшърта си на полицаите, които си изповръщат червата на бетона.

Капитанът изхвърчава от челната кола и се впуска след Юго. Малик също се втурва, но неговият автомобил е паркиран малко по-далеч и двамата мъже имат преднина. Връхлетелият капитан блъсва младата жена с мотопеда, тя губи равновесие и возилото й се преобръща. Малик се изравнява с нея и й помага да стане, но вместо да я качи на мотопеда, лейтенантът се извинява и яхва малката „Веспа“, без да обръща внимание на негодуващите викове на младата жена. Сто метра по-напред Юго току-що е завил наляво в покрита уличка, която излиза на улица „Малт“. Като си възвърнат зрението, тримата полицаи няма да могат да го последват с колата. Малик се устремява след него по широкия тротоар на булевард „Волтер“ и непрекъснато натиска клаксона на мотопеда, за да разгони от пътя си редките минувачи.

Малката „Веспа“ се друса по паветата на покритата уличка. Седналият неудобно Малик едва успява да избегне един клошар, разположил постелката си насред платното. След като излиза на улица „Малт“, той се оглежда в двете посоки — тъкмо навреме, за да съгледа капитана, който минава покрай витрината на винарски магазин и свива по улица „Жан-Пиер Тембо“. Лейтенантът засилва скоростта, изплъзва се на косъм от посягащия към него клошар, който никак не е доволен, че мотопедът е минал през постелката му. Профучава по улицата в насрещното платно. Лейтенантът проклина колегите си, които са подценили Юго — ако им се изплъзне, глутницата, нетърпеливо пристъпваща в очакване на някакъв напредък по случая, няма да преглътне подобен провал. Малик стига ъгъла на улицата, когато зелено пежо тръгва да излиза от гаража пред него. Той е само на три метра от бронята. Шофьорът — плешив мъж на шейсетина години — набива спирачките и го поглежда изплашено. Лейтенантът рязко свива вляво, забърсва едно странично огледало, което се счупва, и надава уплашен вик, когато се озовава пред зелената кола. Устоява на изкушението да затвори очи и вижда, че автомобилът е на една ръка разстояние. Минава на няколко сантиметра от него, одрасквайки вратите му, между които се провира. Тежко му е на стомаха, сподавя надигащата се парлива струя, която изгаря гърлото му, намира смелост да ускори и да завие наляво по улицата, по която преди малко е поел капитанът.

Малик установява, че въпреки тренинга си петдесетгодишният офицер от криминалната полиция изостава от Юго. Младежът е по-бърз и вече пресича булевард „Ришар Льоноар“ двеста метра по-нататък, а преследвачът с мъка успява да поддържа темпото. Улица „Жан-Пиер Тимбо“ също е еднопосочна, налага се Малик да профучи по тесния тротоар, минувачите се отдръпват с ругатни, някои дори замахват с чанти към него, но той успява да ги избегне на косъм. Скоро изпреварва капитана и малко остава да настигне Юго. Беглецът прекосява една детска площадка в пешеходната зона край булеварда. Току-що е светнало зелено и колите са тръгнали по централното платно между него и Малик. Ако лейтенантът изчака движението да намалее, Юго ще се скрие в лабиринта от улички, които се изкачват към Белвил. Не иска да му даде тази възможност, няма да стои и да гледа как се изпарява резултатът от целия поет риск. Решава да поеме още рискове, ускорява и се устремява през булеварда.

Малик пресича булевард „Ришар Льоноар“ сред хор от клаксони и скърцащи спирачки. Убеден е, че е съзрял предницата на камионетка на по-малко от метър от неговата „Веспа“, но е пресякъл без други щети, освен обилната пот, която се лее по челото му. Качва се на тротоара и навлиза в градинката. Кара на зигзаг между катерушките и се впуска към дъното на парка, където беглецът тъкмо прескача оградата. Малик разбира, че ако и той иска да я прескочи, трябва да зареже возилото си и така ще даде преднина на хлапака. Кастелен тича бързо, прекалено бързо, не бива да му предоставя нова възможност да избяга. Хрумва му леко налудничава идея, но вече е поел толкова рискове, че се доверява на инстинкта си.

Вместо да забави ход с приближаването на оградата, лейтенантът дава мръсна газ и се насочва право към Юго, който вече я е прехвърлил и отново е поел бегом от другата страна. Малик отправя молитва за божията помощ и се врязва в оградата. От удара веспата рязко спира сред трясък на ламарина. Задното колело се повдига и запраща Малик напред. Вместо да се задържи, лейтенантът се оттласква, за да се засили още повече, инерцията го изхвърля от седалката и той прелита над оградата. Вижда как гърбът на Юго се приближава. След като е прелетял най-малко три метра, Малик протяга ръце и сграбчва раменете на беглеца. Тежко се стоварва върху юношата. Силата на сблъсъка ги поваля и двамата се търкулват на пясъка по детската площадка. Късметът се усмихва на лейтенанта, който се оказва върху хлапака след направеното кълбо. Юго — запъхтян и приклещен между бедрата му, няма сила да го отблъсне. Малик усеща как бирите се надигат в хранопровода му, но въпреки гаденето успява да извади белезниците и да хване китката на беглеца. Огорчението от последните часове избива и той надава яростен вик, отправен колкото към Лувион и Фишер, толкова и към хлапака, когото арестува. Да вървят по дяволите и криминалната, и отделът за вътрешни разследвания — ченгето е той и никой друг!