Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

20

Оранжев електрически ореол осветява мекото купе на лимузината модел „Ситроен“. Ако не бяха халогенните лампи, в този късен парижки следобед бронираните тъмни стъкла на возилото биха потопили пътниците в почти пълен мрак. Потънали в дебелите кожени седалки, Бониперти, Льотерие и Льо Морван спокойно обсъждат политическата ситуация и бюджета на министерството на вътрешните работи. Разговорът не може да заблуди никого. Часът е пет и половина, заплахата на Жудекс тегне във всяка пауза, във всеки поглед, отправен през непрозрачните стъкла на лимузината. Автомобилът спира насред оживеното улично движение на площад „Мадлен“. Всеки мотопед, провиращ се между колоните спрели коли, привлича трескавите им погледи. Вратите на колата обаче са покрити с дванайсетсантиметрова подсилена броня — дори боята може да бъде одраскана само с тежко оръжие. Колата разполага и със защита в случай на химическа или бактериологична атака, пред нея и зад нея се движи охранителен конвой. В подобни условия изглежда немислимо Жудекс да нападне открито, но въпреки всичко отровата му се процежда сред пътниците в лимузината.

Льо Морван се пресяга към минибара. Сипва си второ уиски и когато возилото отново потегля в трафика, вдига наздравица, като се стреми да звучи безгрижно и иронично:

— Господа, благодаря ви, че останахте с мен в последния ми час!

— Дано този час бъде само първият от много дълга поредица! — усмихва се Льотерие, надигайки чаша със скоч, силно разреден с газирана вода.

— Решихте ли къде искате да прекарате съдбовния миг? — осведомява се директор Бониперти, който не може да се преструва на безгрижен.

— Абсолютно! Вижте сега — близо сме до църквата „Нотр Дам дьо Бон нувел“, където отбелязваме всички значими събития в живота на семейство Льо Морван. Струва ми се уместно да прекарам решаващия час в молитви.

В отговор на изразеното желание Льотерие нарежда по предавателя на охранителния екип да огледа църквата от горе до долу. В очакване да получи зелена светлина от капитана, който ръководи екипа, лимузината бавно се движи по булевардите, а тримата мъже отново подемат светския си разговор. В мекото купе шумът от проливния дъжд, който се лее над столицата, изобщо не се чува. Въпреки привидната си самонадеяност мислено Льо Морван все по-силно се изкушава да си остане вътре, скрит на сигурно място. Няма обаче да си позволи подобна мекушавост. Автомобилът стига до тежката и лишена от изящество неокласическа църква, на чието име е наречен целият квартал „Бон нувел“. Получават разрешение да влязат точно когато колата бавно се движи по едноименната улица, покрай външната стена на зданието.

 

 

Охранителният екип учтиво, но експедитивно е извел външните лица от сградата. Опразнената църква е готова да посрещне Льо Морван. Най-големи затруднения създава малката и спокойна уличка „Люн“ — успоредна на булевард „Бон нувел“, който минава пред входа на църквата. За да спре движението на автомобили по уличката, кола на охранителния екип я препречва в горния край пред хотела. Друга кола спира зад лимузината, за да спре трафика край входа на църквата. По пейките в градинката срещу църквата са насядали агенти в цивилно облекло. И без това няма кой друг да се заседява там в толкова лошо време.

Желязната решетка, която дели входа на църквата от улицата, принуждава тримата мъже да пресекат на открито. Нервността на охранителния екип става осезаема, когато вратата на лимузината се отваря. Очакват ги широкоплещести агенти с тъмни костюми и разтворени чадъри — както да ги подслонят от дъжда, така и за да ги скрият от погледа на евентуален стрелец, притаил се до прозореца на някоя от околните сгради. Други полицаи разтварят бронебойни куфарчета и обграждат тримата мъже. Те ускоряват крачка, подканяни от капитана на специалния отряд. Така подредени в редица, мъжете изкачват стъпалата на църквата с приведени глави, за няколко секунди се скриват под дорийските колони на входа и проникват в пустата църква.

Часовникът на Бониперти показва шест без четвърт. Гърлото на директора е свито от притеснение, при все че вътрешността на църквата предразполага към умиротворение. В дъното проблясва хорът, обгърнат в полумрак и тишина. Служители на охранителния екип стоят на пост покрай дорийските колони, които опасват главния кораб — всички са нащрек и внимателно оглеждат и най-скритото ъгълче на сградата. Със строго изражение и ръка на оръжието си, капитанът заръчва на тримата мъже да вървят покрай стените и да не спират пред стъклописите. Льотерие се усмихва, опитва се малко да разведри спътниците си. Мястото е напълно обезопасено, нищо не би могло да им се случи в близките минути. Никой не би могъл да предугади местонахождението им, а самотата и изненадата са най-добрата защита срещу евентуален заговор.

Льо Морван, който не изглежда никак разведрен, е разхлабил вратовръзката си и непрекъснато си гледа часовника. Въпреки загара от солариума бизнесменът е толкова блед, че чак да го съжали човек. Льотерие го успокоява. После началник-отделът с прежълтяло лице и хлътнали бузи се отправя към скромния съд за светена вода, потапя ръка и се прекръства. Льо Морван следва примера му. Бониперти, който е убеден атеист, ги чака пред кръщелния купел в центъра на църквата, преградена с дебела решетка от ковано желязо. Гледа отстрани как изпълняват благоговейния ритуал.

Набожният жест ободрява Льо Морван. Поставил се е под най-висшата възможна закрила и донякъде си възвръща увереността. Тримата мъже се разтъпкват покрай монументалните скулптури, разположени в нишите в страничните кораби. Спират се пред статуя на архангел Гавраил Благовестител — той стои изправен и с тръба в ръка над коленичилата в краката му блажена Дева Мария, която се моли.

Шест часът.

Служителите от охранителния екип се приближават, получили са заповед в слушалките да обградят плътно охраняваните лица. Не се забелязва конкретна заплаха, но поради настъпването на обявения от Жудекс час всички стават нервни. Застават в полукръг около тримата мъже, които възхитено се любуват на статуята, макар тя да не представлява нищо особено. Никой не смее да проговори или дори да си погледне часовника.

Секундите минават. Малко по малко свитото гърло на Бониперти се отпуска, започва да му се струва, че са преувеличили опасността и че Жудекс не разполага с толкова съучастници и ресурси, както са се бояли.

На лицето на директора цъфва усмивка на облекчение. Атмосферата в църквата се разведрява. В слушалката на един от агентите докладват, че кварталът е спокоен, всичко е под контрол. Бониперти доволно въздъхва. Застаналият до него Льо Морван проявява радостта си по-осезаемо — устните му се разтеглят в широка усмивка до ушите. Навежда глава, закрива устата си с ръка и прихва в звучен смях, който отеква в цялата църква. Бониперти се мъчи да се сдържи, но неудържимият смях е заразителен. Усмивката на Льотерие също е на крачка да се превърне в кикот. Бониперти разменя озадачен поглед с началник-отдела, после и двамата свиват рамене. Реакцията изглежда странна, но след преживяна силна тревога настъпилото облекчение може да се прояви по чудноват начин.

Льо Морван се залива във все по-бурни пристъпи. Смехът му приижда на талази, той се закашля, почти се задавя и се вкопчва за преградата, която опасва статуята. Изведнъж настроението на директора рязко се променя — смехът започва да го тревожи.

Мъжете от охранителния екип се доближават до Льо Морван, капитан Навие дьо Отклок го улавя за рамото. Внезапно смеещият се с цяло гърло президент млъква, Льо Морван отмята глава назад и издава жалко гъргорене, което преминава в хриптене на задушаващ се човек. Навис дьо Отклок крещи в предавателя незабавно да изпратят лекарски екип. Льо Морван се строполява в краката му, но Дьо Отклок не успява да го удържи. Бониперти и Льотерие понечват да се приближат, но капитанът им нарежда да стоят на разстояние, докато не се разбере причината за прилошаването.

В средата на кръга от безпомощно застинали агенти се разиграва ужасна сцена. Проснат на изтритите плочи на църковния под, Льо Морван вече не се смее. Тялото му се тресе от бурни спазми, стиснал е гърлото си с ръце, не може да диша.

— Трябва да му пробием трахеята, задушава се! — вика капитанът.

Един от служителите се навежда над Льо Морван, за да го придържа, докато капитанът вади от вътрешния джоб на сакото си нож и химикалка — с тези подръчни средства смята да направи трахеотомия на агонизиращия мъж. Агентът, който се опитва да обездвижи Льо Морван, сподавено изругава, когато бизнесменът разтваря широко челюсти и оттам изскача подутият му език. Мускулът е набъбнал три пъти повече от нормалното, изпълва устата на жертвата и спира притока на въздух. Гърлото също се подува пред очите им, лицето подпухва от нещо като мълниеносен оток на Квинке[1]. Навис дьо Отклок крещи в предавателя, че мъжът е изпаднал в алергичен шок и че се нуждае от спешно инжектиране на адреналин, после коленичи, прави разрез в гърлото на Льо Морван, откъдето потича слюнка, примесена с кръв, и натиква химикалката в отвора.

Ръката на капитана замръзва. Езикът на проснатия на земята мъж се е покрил с полупрозрачни пришки. От ъгълчетата на устата му се стича кръв, зъбите се впиват в прекомерно удебеления мускул, който продължава да се уголемява и вече не се побира между челюстите. От очите на агонизиращия сълзи кръв. Навис дьо Отклок запазва хладнокръвие и удря с длан химикалката, поставена в гърлото. Тя рязко се забива и се чува свистене — знак, че въздухът нахлува в пресъхналите дробове. Но разрезът не облекчава най-страшните симптоми — лицето на Льо Морван продължава да се подува до такава степен, че чертите му вече се размазват, кръв тече и от очите му, и от бузите, чиято прекалено изопната кожа се разкъсва. Мехурчетата по езика започват звучно да се пукат, пръскайки зловонна бяла течност. Навис се извръща, за да избегне пръските — може да са заразни. Пръстите на Льо Морван са толкова отекли, че кокалчетата не се виждат, ръцете стават двойно по-дебели и тяхната кожа също започва да се цепи. Бониперти с ужас осъзнава, че този, когото трябваше да опазят, издъхва пред очите им.

За броени секунди белите пришки започват да се появяват и пукат все по-бързо. Все едно че езикът на Льо Морван се пече на скара — миризмата става ужасна и принуждава агентите, Бониперти и Льотерие да си запушат носовете. Агонията се ускорява и скоро свистенето в химикалката замлъква. Навис дьо Отклок отчаяно пробва да направи сърдечен масаж, но единственият резултат е бликналата кръв от срязания ларинкс на трупа. Льотерие се извръща и повръща в носната си кърпа. Директорът се хваща за главата. Съкрушен е от катастрофата, от мащабите на поражението си.

Когато в църквата нахлува лекарският екип, придружен от санитари с носилка — всичките с маски и антибактериологични защитни костюми — Льо Морван вече е издъхнал. Подпухналият му труп лежи в локва кръв, примесена с гной. Веднага откарват трупа, а Бониперти се мъчи да се овладее, докато му вземат кръв в паркираната пред църквата линейка. Все още зашеметен, той нарежда да поставят „Нотр Дам дьо ла Бон нувел“ под карантина, докато разберат от какво е умрял Льо Морван. Каквато и хитрина да е използвал Жудекс, току-що ги победи.

Бележки

[1] Внезапно настъпващ ограничен оток на кожата, лигавиците и подкожната мастна тъкан, най-често в областта на лицето, носоглътката и гениталиите. — Бел.ред.