Доминик Мезон
Пирът на зверовете (7)

6

Двете послания на Жудекс остават дълго на плоския екран, който покрива цялата стена в заседателната зала в централата на ГДВС, без нито една дума да смути внимателния им прочит. След като се запознава с цялото им съдържание, майор Роси оглежда насядалите около голямата кръгла маса корифеи, като същевременно чопли с нокът гумичката, поставена пред всеки участник заедно с принадлежности за писане и бутилка вода.

В залата без прозорци, изолирана от всякакви предавателни сигнали с мощно заглушаващо устройство, са се събрали десетина висши служители и високопоставени оперативни работници от министерството и националните полицейски служби. Безспорен знак за тревогата, която случаят поражда, са мрачните лица — още по-строги от обичайните изражения по време на работните съвещания на контраразузнаването, които и без това не се отличават с особена експресивност.

Вдясно от майор Роси седи прекият му началник — Пиер Льотерие. Отношенията им от години се колебаят между взаимна ненавист и ледено безразличие. В последно време началникът се е променил, отслабнал е в резултат на драстична диета, която е разрешила проблемите му с холестерола и едновременно с това е отслабила агресията му. Пиер Льотерие скоро излиза в пенсия. Роси предвкусва предстоящата раздяла, гледайки сбръчканата кожа, която се подава от английската риза с бяла якичка — началникът сякаш има гуша на пеликан.

С ехидна усмивка Роси установява, че е слабото звено на събранието — най-нископоставеният сред присъстващите. Заключава, че ще нагази най-дълбоко в неприятностите, които ще се стоварят, и вече хубаво ще се е накиснал, преди една-единствена капчица да е опръскала някой друг участник в заседанието. Този закон произтича от принципа на скачените съдове и гласи следното: „На дадено заседание сборът от възложените задачи е обратнопропорционален на заемания служебен пост“.

Секретарката бързо раздава по една папка на всеки и изчезва. Електрическата ключалка на вратата щраква зад нея. Залата е плътно затворена, напълно звукоизолирана, а образът на плазмения екран е набразден от хоризонтални черти — характерно смущение, предизвикано от заглушителите на предавателни сигнали. Съдържанието на съвещанието няма да се протоколира писмено, няма да се споделя дори из коридорите с колеги. Бониперти — директорът на ГДВС, полицейски служител под пагон с типична войнишка праволинейност, разтваря папката пред себе си и нарушава мълчанието.

— Изглежда като шега, като самоцелна клевета без последствия. Но, както всички знаете, Арно Делоне бе убит в деня и часа, посочени в първото послание на този Жудекс. Сгрешил е, че не е взел насериозно заплахата, но ние няма да следваме неговия пример. В папката ще намерите доклад за досегашните резултати от разследването, съставен от служителите на криминалния отдел, на които то е поверено. Не се поставя под въпрос качеството на работата им, тъй като това съвещание няма за цел да повери разследването на друг екип. Ала на прокуратурата и съдебния следовател, натоварени със следствието, не е предоставен достъп до някои елементи, с които вие разполагате, защото за нас е важно да попречим на разпространението на посланията на въпросния Жудекс. Ще водим разследване успоредно с криминалната полиция, а целта ни ще бъде да го идентифицираме и да го арестуваме, без да се намесваме в работата на колегите. В момента са се насочили към близките и служебните партньори на Делоне, които все още не можем да оневиним.

— Струва ми се благоразумно, в края на краищата може би става въпрос за отвличане на вниманието, целящо да ни отклони от истинските мотиви на убийците на Делоне — допълва Пербен, главният директор на националната полиция, прелиствайки папката.

— В документите се споменава, че Делоне е уведомил ГДВС за заплахите. Защо вследствие на подадената информация не са били предприети никакви мерки за неговата защита? — пита Лувион, началникът на антитерористичния отдел в криминалната полиция.

Роси чувства очевидно физическо и духовно родство с този мускулест юначага с ощавена от дългогодишната служба кожа, чиято сила контрастира с технократската елегантност на останалите участници.

— Нямахме никакво основание да вземем заплахата насериозно! Делоне организираше частно парти, което този тип явно е искал да провали. Все пак му предложихме охрана за вечерта, но той категорично отказа. Беше се обърнал към нас само за да идентифицира автора на посланието — отвръща доста сухо главният директор на националната полиция.

От тона му Роси заключава, че директорът сигурно е наредил партито на Делоне да не се поставя под наблюдение и сега се страхува, че ще опере пешкира, ако историята се разчуе. Майорът, който не цепи басма никому, не може да се сдържи и му натяква:

— Точността на изложените в писмото обвинения би трябвало да ни подтикне да го вземем насериозно. Само някой отлично осведомен — и следователно опасен човек — може да напише такова нещо.

Докато произнася тези думи, майорът знае, че ще си навлече гневния изблик на директора, който не закъснява.

— Това писмо е сбирщина от клюки, вече излезли в жълтата преса, и от измишльотини. Не виждам за каква достоверност говорите! Не сме тук, за да се занимаваме със съдържанието на тези обвинения. Те са измислици и трябва да ги разглеждаме като такива.

Нетърпящ възражение тон. Роси знае, че стъпва по тънък лед, но погледът, който си разменя с Лувион, му вдъхва увереност. Те двамата са оперативните работници, на които ще натресат разследването. Дължат им поне някои уточнения. Майорът пак се хвърля с главата напред:

— Някои от обвиненията не се основават на статиите на „Медияпарт“. Ако в тях се съдържа някаква истина, най-добрият начин да стигнем до този Жудекс е да разберем как е узнал конкретните факти.

— Всички обвинения са измислици — яростно повтаря директорът на националната полиция. — Не желая да обсъждам този въпрос с вас, майор Роси. Няма да допусна точно в сградата на институцията, натоварена с тяхната защита, някой да петни репутацията на достойни хора, наградени с „Почетния легион“, които многократно са оказвали важни услуги на държавата. Да знаете обаче, че с помощта на директор Бониперти лично ще се заема да проверя източника на слуховете. Този замисъл не е плод на случайност и злосторничеството на подобен терорист няма да бъде подценено.

Майор Роси старателно отбягва да отбележи противоречието в изявлението на директора. Знае, че нищо няма да спечели от открито противопоставяне. Отново се задълбочава в папката. Анализаторите от компютърния отдел вече са засекли сведенията за Делоне и Льо Морван, търсейки съвпадения, общо минало или проекти, които може да са им навлекли общи врагове. Нищо особено убедително не е излязло наяве. Разбира също, че системата за подслушване „ЕШЕЛОН“ на центъра за спътникови проучвания е настроила параболичните антени за засичане на всяка комуникация, в която се споменава думата „Жудекс“. Тези извънредни мерки, както и заседанието, на което присъства, са доказателство, че случаят ще се разглежда като терористичен, но за майора това си остава спорно. Връща се на посланията на Жудекс и препрочита последните редове:

Вие, които познавате лицето на неправдата, присъединете се към нас.

 

Утре Жудекс ще бъде легион.

Терористичният характер на Жудекс се съдържа само в тези три реда — в призива за бунт. Ако не бяха те, писмото щеше да се разглежда като заплаха за лично отмъщение на екзалтиран борец за справедливост. Никой съдебен следовател от отдела за антитероризъм, колкото и да е благоразположен, няма да се заеме с разследване, което по същество си остава криминално. Майор Роси се усмихва при мисълта, че изнудвачът е допуснал груба грешка. Ако това изречение липсваше, всички извънредни мерки за издирването на престъпника нямаше да бъдат оправдани и прилагането им щеше да доведе до прекратяване на случая и до полицейски провал. Антитерористичният етикет обаче ще им развърже ръцете и няма да се налага да искат прокурорски разрешения, докато делото не стане готово за предаване в следствието. Затова е включен Лувион — ГДВС ще води разследването от съображения за секретност и ще му прехвърлят делото, като дойде време да се предаде на съдебния следовател по обвиненията за тероризъм. На Роси не му се ще да е на неговото място: на следователя няма да му допаднат тези евтини номера, както и фактът, че са го държали на разстояние, и ще бъде нужна известна ловкост, за да го накарат да преглътне горчивия хап.

Майор Роси отново пробягва с поглед по обвиненията, отправени към Делоне. За някои знае — запознаването с публикациите в пресата е част от работата му. Делоне е бил посредник в сделки за продажба на оръжие — понякога при съмнителни обстоятелства, — а последните разкрития за него споменават за десетки милиони евро, укрити от данъчните служби. Наскоро майорът е прочел статии от по-съмнителни източници, в които пише, че притежава вили в Колумбия, дискотеки в Маями и яхти в Дубай. Писмото на Жудекс споменава за педофилия, сводничество, за починали по време на парти проститутки, от чиито тела Делоне се бил отървал — дълга поредица от гнусни деяния, с които пресата никога не се е занимавала, дори и под формата на слухове, а още по-малко пък — съдът.

Съвещанието затъва в хипотези за екстремистките групировки, в които Жудекс може би членува. Роси слуша с половин ухо, но не долавя нищо смислено. Крайнолевите активисти във Франция отдавна вече не са свързани с „Аксион директ“^[1] и нито една що-годе организирана група не разполага с нужното техническо оборудване, информация и умения, за да се впусне в подобна операция. Ако не друго, аферата „Тарнак“^[2] поне е помогнала на ГДВС да проумее, че анархистко автономистката заплаха във Франция си остава фантасмагория. Роси няма търпение да разпита лейтенанта от отдела за киберпрестъпления, който следи за разпространението на посланията на Жудекс, за да разбере какво е научил от това виртуално противоборство.

Когато става дума за начина, по който Делоне е убит, Фавие — млад и амбициозен служител, наскоро изстрелян на ръководния пост на отдела по антитероризъм в ГДВС, който от предпазливост се е въздържал от участие в обсъждането, сега се оживява.

— Сярната киселина, с която е приготвена субстанцията, може да се набави във всеки специализиран магазин за домакински потреби. Само концентрацията й е необичайна. Никой не използва киселина с такава концентрация на ацеотропа. Сярната киселина е стабилна между 95% и 98%, а в случая концентрацията е 99%, което показва, че е модифицирана, за да се увеличи вредният й ефект. Начинът на поглъщане също буди въпроси — не може да се сипе сярна киселина във вино, без да се предизвика бурна термодинамична дисекация. Виното ще се изпари за няколко секунди, отделяйки отровен дим. Делоне никога не би изпил доброволно подобно нещо. Ще трябва да се поровим. Този Жудекс е много повече от любител химик.

Роси е заинтригуван. Не е знаел, че Фавие е такъв специалист по химия. В документацията няма и помен от неговата тирада, няма как да си е съчинил техническите термини. Следователно началникът на отдела е бил информиран за случая преди съвещанието и е имал време да разпита експертите и съдебните лекари, които се занимават с Делоне. Като се има предвид и диктаторското поведение на главния директор на полицията, аномалията навежда Роси на мисълта, че картите са раздадени преди провеждането на заседанието. Докато се мъчи да разбере защо, Босюан — началник-кабинетът на министъра, технократ, който е открит и честен колкото продавач на улична сергия и допреди шест месеца се е разпореждал със селското стопанство — си позволява да обобщи възложените задачи.

— Криминалният отдел ще продължи разследването за смъртта на Делоне, като се съсредоточи върху участниците в партито. Ще разполагате с достъп до документацията им. Ако ви поставят спънки за запознаване със сведенията, ще се намесим. Фавие, вие ще проучите коя нелегална лаборатория може да е произвела субстанцията, убила Делоне. Роси, вие ще издирите организацията, която стои зад самоличността на Жудекс. Каквото и да правите, най-важното е съдържанието на тези послания да се запази в тайна. Изрично наблягам — посланията се нуждаят от гласност, нека не им я осигуряваме. Докато ги крием, Жудекс не съществува. В противен случай рискуваме да се окажем с множество подражатели, повече или по-малко опасни и достоверни. Ние ще се заемем с контрола над пресата. Ако на някой журналист му се прище да разгласи случая, ще му спретнем задържане под стража за съучастие в терористичен акт. Така мераклиите ще се кротнат, докато разследвате. Нищо не трябва да излиза оттук, и най-малкото изтичане на информация би породило недопустим за министъра разкол.

Висшият държавен служител спира за миг и измерва с поглед участниците един по един. Тази поза дразни майор Роси — около масата е събрана повече полицейска обиграност, отколкото този писарушка е виждал през целия си живот. Майорът намира маниерите му за неуместни и обидни. Погледът, с който отвръща, красноречиво изразява чувствата му. Безразличен към немия укор, началник-кабинетът продължава:

— Още нещо важно — ако успеете да го идентифицирате, не предприемайте нищо, без да сте докладвали в министерството. В никакъв случай не го арестувайте.

Съвещанието приключва. Уговорено е ГДВС да се свърже с Льо Морван и да му осигури дискретна, но максимална охрана за вдругиден — в обявения час на убийството. Всички се сбогуват хладно и напускат помещението. Роси се опитва да догони Лувион. Следва бръснатата му глава и широките му плещи до асансьора, където най-сетне го настига. Опитва се да го предразположи с най-съзаклятническата си усмивка.

— Няма да е лесна работа да се вкара в релси това изтърсаче на следовател Вандорен. Каишите никак няма да му допаднат, нали?

За голяма изненада на Роси, Лувион свива рамене и с озъбена хищна усмивчица му дава да разбере, че няма да е толкова трудно. После вдига ципа на черното си яке и безмълвно се вмъква в асансьора. Роси е бесен, че са го зарязали като някакъв стажант. Вандорен — съдебният следовател по делата за тероризъм, има репутация на страшилище и в ръцете му делото рискува да предизвика погром в отдела на Лувион, чието поведение изглежда нелепо. Погълнат от мислите си, Роси се врътва кръгом и се сблъсква с Мартинели.

Мургавата южнячка с впит кожен панталон и бяла риза, която си е мълчала през цялото съвещание, е застанала пред майора и с нелюбезен тон му представя младежа, който я придружава. Роси знае, че тя го мрази заради едно недоразумение, станало преди няколко години на някакъв семинар. Тогава си беше пийнал доста, както често му се случваше по онова време, и беше запазил само смътни спомени от въпросната вечер. Мартинели обаче нищо не е забравила и обидата й избива винаги, когато го заговаря:

— Жереми Бисание — лейтенантът, който е натоварен със случая „Жудекс“.

Майорът оглежда внимателно младежа с детско лице, застанал до Мартинели: размъкнати дънки с дупки на коленете, развързани кецове, шкембе, което говори за нередовна физическа дейност, небрежна прическа и за капак — тениска с изображението на комиксов супергерой. Роси въздъхва и кимва към него:

— Сега ми стават ясни постиженията на вашата служба. Работите с Батман, а това сигурно помага.