Доминик Мезон
Пирът на зверовете (23)

22

Силите на реда, обезпечаващи карантината на квартала „Бон нувел“, постепенно се разпръсват. Преди малко са откарали дискретно тялото на Льо Морван в Института по съдебна медицина. Роси сваля защитния си костюм и забелязва Малик, който крачи забързано по улица „Люн“. Запъхтяният лейтенант се извинява за закъснението и обяснява, че бил във Версай при децата си. Посърналият му вид тревожи майора и той пита как върви разводът.

— Не върви. Тя прави всичко възможно да стигнем до окопна война. Сега пък настройва децата срещу мен — внушава им, че се възползвам от раздялата, за да се отърва от тях и да се отдам изцяло на работата. Умее да ги манипулира, а и с тоя случай, който ни се стовари на главите, трудно мога да намеря време, за да ги убедя в обратното.

— Сега ще бъдем ощастливени с кризисно съвещание в Льовалоа, но ако искаш, можем да направим разбор за около час и после можеш да се върнеш при децата.

— По това време няма смисъл — нали знаеш, ще са си легнали, докато стигна.

Роси свива рамене. Не знае в колко часа си лягат децата… Всъщност не знае нищо за децата и ясно съзнава, че може да окаже съвсем нищожна помощ на приятеля си. Задоволява се да го потупа по рамото с гримаса, която би трябвало да изглежда утешителна. После двамата тръгват по улицата в обратна посока — към колите си, паркирани на няколко метра една от друга. Облягат се на клиото на лейтенанта и си разменят последните постъпили сведения, след което потеглят за Льовалоа.

Голямата заседателна зала тъне в полумрак, никой не се сеща да засили осветлението. Присъстващите се поздравяват набързо, няма усмивки, няма шеги. В сравнение с предишния ден атмосферата е още по-напрегната. Същите участници заемат местата си мълчаливо: Мартинели — началник на отдела за киберпрестъпност, Фавие — началник на антитерористичния отдел към ГДВС, Босюан — началник на кабинета на министъра на вътрешните работи, Пербен — главен директор на националната полиция, и Лувион — началник на антитерористичния отдел на криминалната полиция. Льотерие и Бониперти пристигат последни. Идват направо от болница „Сен Луи“ — направените им там изследвания показват, че не са заразени. Роси оглежда присъстващите един по един, обмисляйки възможността някой от тях да е съучастник на Жудекс. Параноята се шири. Техният противник разполага с прекалено много информация, за да няма вътрешни съучастници, и никой не е извън подозрение, предвид мащабите на кризата, която тресе институцията. Тежкото мълчание се проточва малко повече от допустимото — доказателство, че всички около ореховата маса споделят тази тревога. При настъпилите обстоятелства Роси и Мартинели не посмяват дори да си разменят заговорнически усмивки от страх да не бъдат погрешно разтълкувани.

Бониперти изглежда съсипан. Роси няма спомен друг път да го е виждал толкова блед, с толкова дълбоки бръчки и такива големи сенки под очите. Льотерие пък сякаш се е смалил, сгушил се е във фотьойла — сив и мършав. Жудекс подкопава дори физически членовете на институцията, която е взел на прицел. Бониперти явно осъзнава какво впечатление създава излъчването му, защото се изправя, възвръща си достолепната осанка, прочиства си гърлото и взема думата със сериозен глас.

— Всички знаете, че тази вечер, в осемнайсет часа, Льо Морван беше убит при ужасяващи обстоятелства, въпреки че бяха предприети максимални мерки за сигурност, съгласувани от нас самите. Най-вероятно смъртта му е дело на терориста, който се нарича Жудекс — същият, заради чиито заплахи предишната сутрин пак свикахме заседание тук. Средствата и информацията, с които разполага организацията, застрашаваща нашата институция, както и някои от най-видните ни съграждани, будят истинска тревога на всички нива в държавата. Още утре сутринта трябва да докладваме подробно на министъра какви действия сме предприели и как напредва разследването. Този терорист ни разиграва и ни се подиграва. За щастие, пресата все още няма представа за неговите заплахи и за вероятната му роля в покушенията над Делоне и Льо Морван. Мълчанието им е най-ценното ни благо, така че трябва да направим всичко възможно случаят и за в бъдеще да остане обгърнат със същата дискретност. Директор Босюан, директор Пербен и моя милост вече взехме някои решения в този дух, с които ще ви запознае началник-отдел Льотерие.

— Главната ни цел — оповестява Льотерие с глас, който звучи по-твърдо от този на директора — ще бъде да попречим на разпространението на клеветническите съобщения на Жудекс. Докато той предпочита да остава в сянка и да пренебрегва информационните агенции и основните медии, и ние ще действаме по същия начин, правейки всичко възможно широката общественост да не узнае за съществуването му. Официално Льо Морван е починал от инфаркт в парижкото си жилище. Имаме съгласието на семейството. Затварянето на църквата „Нотр Дам дьо Бон нувел“ ще бъде обяснено с изтичане на газ. Семейството на Льо Морван, както и дирекцията на „Петрал“ са убедени, че убийството е дело на мексикански картели, които заплашват и изнудват компанията от месеци заради планове за сондажи в Мексиканския залив. Те искат да запазят дискретност, за да не подплашат борсите, и нашето предложение идеално ги устройва. Няма да разгласят реалните обстоятелства около смъртта на Льо Морван и репутацията му няма да бъде накърнена от смехотворните обвинения, отправени в писмото на Жудекс.

Играта ще продължи. Майорът не разбира защо извършителят на престъпленията не се опитва да огласи посланията си по-директно. Декларациите му по интернет не дават плодове, няколко прескомюникета биха произвели далеч по-пряк ефект, също и по-труден за овладяване от ГДВС. Дори и да бяха успели да наложат информационно затъмнение на медиите, в техните среди щяха да се разнесат слухове и затишието нямаше да трае повече от няколко дни — най-много няколко седмици. Значи излиза, че самият Жудекс има интерес от тази относителна анонимност и че всъщност с предприетите мерки те му играят по свирката. Бониперти пак взема думата. Роси се опитва да се съсредоточи върху изявленията на началника си.

— Целта на нашия противник е да привлече съмишленици от средите на ултралевите и хактивистите. Наблюдаваме изкъсо разпространението на посланията му сред посочените целеви групи. В това отношение положението става критично, защото установяваме все повече коментари по съобщенията на Жудекс и дори цитирания на неговите текстове, особено през последните двайсет и четири часа. Дори идентифицирахме сред читателите на публикуваните от Жудекс страници ай пи адресите на двама разследващи журналисти, които работят на хонорар за независима информационна агенция, специализирана в криминалната хроника. Нямаме достатъчно ефикасни средства за въздействие, за да им попречим да пръскат отрова. Затова ще ги задържим за седемдесет и два часа и ще се постараем да им мине желанието да се занимават с темата. Лувион, вие ще се заемете със задачата — когато става дума за противодействие на терористично начинание, нямате нужда от одобрението на съдебен следовател. Оставете тия двама драскачи на хладно за три дни. През това време нашето задължение е да напреднем с разследването.

„Затъваме“, мисли си Роси, който се страхува, че е познал. Точно такова поведение и подобни произволи са истинската цел на Жудекс. Затъват в лъжи, манипулации, закононарушения и създават случай в случая. За да прикрие собственото си изначално компрометиране и покритите дела, ГДВС действа обратно на принципите, от които би трябвало да се ръководи. Ако случаят се разчуе, ще бъде трудно да се оправдаят и цялата организация ще се дискредитира. Политиците няма да имат друг избор, освен да вземат мерки и да извършат гигантска чистка. Ако Жудекс цели да съсипе ГДВС, те му улесняват задачата.

Майорът едвам се сдържа. Ако изрази гласно мнението си, единственото, което ще постигне, е да бъде злепоставен, изолиран и вероятно отстранен от разследването. Стиска зъби и решава да изчака сгодния момент да изрази гледната си точка: „За да сложим край на действията на Жудекс, трябва да огласим всичко, да бъдем прозрачни и незабавно да признаем миналите си грешки“. Ала Роси знае, че никой от насядалите около масата няма да се съгласи на подобно нещо. Засега надделява надеждата, че ще се измъкнат невредими, без опозоряващи ги слухове и грозни петна върху репутацията им. Очевидно Жудекс с право залага на малодушието на своите противници. Майорът слуша с половин ухо монолога на Босюан за терористичната заплаха и загрижеността на министерството. Само пасажът за химическото оръжие събужда отчасти интереса му.

— Трябва да изчакаме резултата от аутопсията, но според първоначалните данни Льо Морван е станал жертва на химическо оръжие, създадено от иракската армия през деветдесетте. Фактът, че Жудекс е успял да се снабди с подобно оръжие, потвърждава подадените от ГДВС данни за установено сближаване между ултралевите среди и терористичните групировки на движението „Ал Кайда за ислямски Магреб“ или палестинските групировки. Омразата към обществения ни модел е по-здрава спойка от очевидните им идеологически различия. Многостранната заплаха трябва да бъде включена в схемите ни за борба с тероризма. Жудекс представлява първата мащабна проява, произлязла от този противоестествен съюз. Нашите врагове се съюзяват, нужно е да разберем къде и как!

Роси потиска напиращата присмехулна усмихва. Чуждестранната заплаха, съюзът на враговете на републиката — типичната заключителна нотка на пира на лицемерите и лъжците. Изкупителната жертва е нарочена, празненството може да продължи. Голяма работа, че танцуват над вулкана, нали още сервират изстудени коктейли и музиката заглушава клокоченето на лавата… Жудекс е от нашите хора и ни познава достатъчно добре, за да е предвидил всичко това.