Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

11

Търговецът на картини е разтърсен от спазми — гади му се. Люси леко отстъпва назад и издърпва с няколко сантиметра окачения около кръста си изкуствен фалос, който му е напъхала в гърлото. Слюнка се стича по черния пластмасов инструмент, клиентът диша шумно. Въпреки това тя знае, че пъшкането и хриповете са израз на удоволствие и че не трябва да спира. Мъжът лежи по корем, обкрачил кожен кон с гривни, стъпалата му опират в пода, ръцете му са вързани зад гърба, облечен е с кожен гащеризон, плътно прилепнал по тлъстото му бяло тяло. Изкрещява му няколко обиди — трябва да страда, но пък и не бива да му измества челюстта.

Ходенето по ръба е упражнение, изискващо крайна съсредоточеност. Необходимо е да събере цялата си ярост, за да стигне границата, и да запази цялата бистрота на ума си, за да не я прекрачи. От това крехко равновесие зависи репутацията на властната господарка. Покорният роб трябва да има усещането, че тя всеки момент ще избухне, трябва силно да се бои от нея, но всичко би следвало да приключи само с няколко синини. Люси гребе с пълни шепи от слабите си места, от болезненото си минало и от нестихващия гняв, който таи към извратени богаташи, подобни на онези, които са унищожили детството й. Достатъчно е да се върне мислено към онази зима, когато беше на четиринайсет години, за да разпали омразата си и да завалят удари и обиди. Ситуациите са предварително режисирани — няколко игри, заимствани от безкрайния каталог на съществуващите извращения. Ала въздействието на тези игри се дължи на нейната способност да се гневи, да се държи сурово, студено и безмилостно.

Изчезването на Роксана просто се е вляло в черната кипяща мътилка, която захранва преображенията на Люси. Дъртото прасе черпи оттам собственото си удоволствие. Люси знае как да се възползва от тези запаси, но трябва да признае, че в последно време и други съумяват да ги използват, за да я манипулират. Челюстта на клиента започва да се схваща. Тя се изплюва в лицето му, зашлевява го и го нарича „мръсна свиня“. Отново му запушва устата със специалната превръзка с тапа и я пристяга на тила му. Вече не изпитва никакво отвращение, не е в състояние да прояви повече жестокост, разчитайки на презрението си към извратените сексуални щения на подчинения й мъж — този стимул вече не действа. Освен за пари, нейните посестрими вършат работата за удоволствие, защото имат такава нагласа или от склонност към театралничене. Люси дълго и старателно е подготвяла теоретичната обосновка на практическите си занимания — чела е Фурние, Дьо Сад, Прижан, Мазох, „Историята на О“… Но никога не й се е налагало да прибягва до изброените извори, за да се отъждестви с персонажа си. Просто й идва отвътре.

 

 

Изморена от преструвки, тя леко се разсейва и умът й се отплесва, докато продължава машинално заниманията си. Улавя се, че мисли за Делоне, за престъплението, което неволно е извършила преди няколко дни. Не изпитва никакви угризения, просто се дразни, че се е оставила да я манипулират. Сега е в ръцете на Жудекс, който я е превърнал в своя съучастница, в престъпница. Едва ли не се възхищава на ловките му маневри. Този човек знаеше всичко за миналото й, беше запознат в най-малки подробности с драмата, съсипала юношеството й. Само с няколко писма, предадени по едно хлапе, той съумя да подбере точните думи, да разчопли и без това незарасналата рана, да й предложи сделка, която самотна и страстна личност като нея нямаше как да откаже.

Достатъчно бе да й покаже няколко снимки на невръстни момичета, малтретирани от приятелите на Делоне на неговите партита в Колумбия и във Франция — насилени малолетни девойчета, на чиито родители са платили, за да си мълчат, да затворят устите на дъщерите си и дори да ги накарат пак да ходят там… Самият Делоне, изглежда, не е проявявал подобни извратени наклонности, но в очите на Люси това го прави още по-виновен от чудовищата, които се отдават на нагоните си. Делоне е плетял мрежата си в сянка. За пари и за власт е бил съгласен да удовлетворява всички пороци на могъщите си делови партньори — досущ като онези, попарили младостта на Люси. Тя намрази Делоне още в мига, когато Жудекс й изпрати снимките и предложението си. Делоне изглеждаше като всички бели богаташи, които си мислят, че парите им ги освобождават от всякакви морални задръжки. „Клиентите“, които насилват малолетни момиченца в страните от Третия свят — във Виетнам, Колумбия, Тайланд, Бразилия, а все по-често и във Франция… Мръсниците, които смятат, че едно бедно момиче се купува и продава като стока, които си въобразяват, че като си плащат, оправят нещата, че тези момичета имат късмет да припечелват по този начин, въпреки че заплащат затова с физическото и психическото си здраве, въпреки че когато приключат — ако изобщо приключат, — вече са се превърнали в човешки развалини…

Люси прие да сключи сделка с Жудекс — тя ще му съдейства да накара Делоне да си плати за престъпленията, а той ще й помогне да намери Роксана.

Как бе успял да научи всичко за нея? Да узнае историята, която Люси бе споделила само с няколко души? Да открие как точно се издържа и че омразата й към Делоне и подобните нему ще бъде достатъчно силна? Да разбере за изчезването на Роксана и за отношението на полицията? Жудекс знаеше страшно много неща и отлично се възползваше от сведенията си, за да постигне немислимото. На Люси й остава само да се надява, че и той ще спази договорката и ще продължи да й помага в издирването на приятелката й, че не е станала престъпница за нищо.

 

 

Докато нейният покорен роб се гърчи в очакване да му обърне повече внимание, изведнъж Люси долавя по-ясно музиката, идваща от клуба под тях. Явно някой е отворил вратата на частния салон. Ядосана от подобна недискретност, тя се отправя към входа на помещението, но още щом съзира натрапниците, разбира, че не са клиенти на клуба.

В салона са нахълтали трима мургави мъже с тъмни костюми и бели ризи с разкопчани яки. Още преди Люси да отвори уста, двама от мъжете я сграбчват и я притискат до стената. Едра ръка затиска устата й, докато последният натрапник затваря вратата. Телата на нападателите й са покрити с татуировки — Люси ги вижда по ръцете им, по вратовете им, дори по ъглите на лицата им… Приличат си като братя и са индианци, ако се съди по чертите им, кожата им е матова, а мускулатурата — толкова внушителна, че я повдигат от пода без никакво усилие. Когато се отърсва от изненадата, Люси се опитва да реагира, но въпреки дългогодишните тренировки и червения колан по таекуондо, двамата мъже са прекалено силни, че да се освободи от хватката им. Те отбиват ритниците й, все едно е малко дете, и я улавят за ръцете. Третият съучастник грабва чифт белезници от чантата с пособията, която стои на пода, и закопчава китките й над главата, промушвайки белезниците през една от запоените в тавана халки. Търговецът на картини се мъчи да се изправи, но и той бива безжалостно притиснат към коня с гривни. Един от нападателите изсъсква в лицето на Люси със силен бразилски акцент:

— Значи обичаш да изнасилваш мъже, а, мръсницо? Искаш ли и на теб да ти се случи същото?

Съучастникът му мушва ръката си между бедрата на Люси. Тя стисва слабините си толкова здраво, че почти му премазва пръстите. Изненадан от силата на младата жена, мъжът отдръпва ръката си с гримаса и тежко я удря в корема с юмрук.

— Не се прави на героиня, скъпа. Днешното ни посещение е само проява на любезност. Не ни карай да преминаваме към следващия етап.

Люси, която не може да си поеме въздух, се гърчи от болка, увиснала на халката. Единият от мъжете я хваща през латексовия корсет за зърното на гърдата и го ощипва толкова силно, че очите й се насълзяват. Задушава се, мъчейки се да вика изпод дланта, която затиска устата й. При всеки неин стон, мъжът щипе разранената гърда. Накрая Люси се кротва, а по бузите й се стичат сълзи.

— Точно така, стой мирно. По-разумно е. Да знаеш, че и ние имаме богато въображение. Не ни карай да прибягваме до него, за да ти причиним болка.

Мъжът, който изтезава гърдата й, изважда от джоба на костюма си сгъваем нож. Отваря го и прокарва острието по бузата на Люси, докато другият обяснява:

— Ще ти го кажем съвсем простичко, маце. На твоята приятелка Роксана й писна да ти лиже сладката катеричка и реши да се върне към стария си занаят. Къде е отишла и с кого — не те засяга, тя е пълнолетна и как живее, си е нейна работа. Така че престани да ровиш и да я търсиш. Ясно? В противен случай ще се върнем и ще се наложи наистина да обезобразим хубавото ти личице… Би било жалко. Покажи й снимките.

Мъжът изпълнява нареждането на съучастника си, изважда телефона си и го завира в лицето на Люси. На екрана се изрежда поредица от обезобразени момичета, чиито бузи са разрязани до ушите от острие на бръснач. Държат главите им насочени към обектива, в който те се взират, молещи за милост — окървавени и унизени.

— Когато те обезобразя, когато ти накълцам красивата муцунка къс по къс, хубостта ти ще ми принадлежи завинаги. Никой повече няма да може да я съзерцава, ще я взема със себе си и ще я изям. Ще се гостя с красотата ти, скъпа… Ако ми дадеш основание да изям плътта ти, ще съжаляваш, по-добре да не се срещаме повече, нали така? Затова гледай да не се налага пак да идваме при теб. Забрави Роксана и си живей живота с твоите приятели, които обичат да ги бият мацки…

В заключение на тирадата си нападателят отново удря Люси с юмрук в корема. Докато тя се гърчи от болка, мъжете напъхват в устата й една от специалните превръзки с тапа и нарочно я стягат много силно. После завързват смаяния и изплашен търговец на друга кука. Люси знае, че току-що е загубила един от най-добрите си клиенти — заради тия животни са се изпарили над хиляда евро месечен доход. Страшно я боли коремът, но не се бои, не смята да отстъпва пред заплахите им, не иска да се прекланя повече пред желанията на мъжете. Дала си е такава клетва преди години и по-добре да пукне на място, отколкото да я престъпи. Ще ги открие и ще ги накара да си платят.

 

 

Животните излизат от салона, отправяйки й иронични въздушни целувки. Затварят вратата и слизат в клуба. Тия глупаци не са запознати нито с разположението на помещенията, нито с белезниците от сексшопове… Допуснали са грешка от прекалена самоувереност и самодоволство. Белезниците, които Люси използва за сеансите, се отварят без ключ — просто се натиска едно бутонче. Клиентите й искат да ги връзва, няма причина да рискува с някое ненавременно загубване на ключа. Тя се освобождава, маха превръзката от устата си и колана с изкуствения фалос, който стърчи между краката й, после освобождава изплашения търговец на картини. Казва му да мирува, докато натрапниците излязат от клуба.

За да стигнат до изхода, трябва да слязат два етажа под земята — в мазетата, да прекосят салона, обзаведен като публичен дом от края на деветнайсети век, и бара, декориран като будоар от осемнайсети век, после да се качат по другата стълба, която стига до рецепцията, на няколко метра от салона, където се намира Люси. Само редовните посетители знаят, че има врата, която директно свързва салона в дъното с изхода. Ако мине през нея, Люси ще успее да стигне до него преди нападателите си. Младата жена се втурва, решена да не ги изпусне, без да е узнала кой ги изпраща и каква е връзката им с Роксана.

 

 

Вратата изтрещява под напъните на Люси. Под учудените погледи на двама нощни посетители с черни гащеризони „Катандзаро“, които тъкмо си оставят палтата на гардероба, тя се устремява към гишето, избутва ги и заговаря момичето, чиито ръце са натоварени с официалните им връхни дрехи. Люси се познава с красивата метиска, която посреща посетителите в заведението, откакто се е установила в Париж. Въпреки че чужденката малко й завижда, Люси знае, че може да разчита на помощта й.

— Алисия, умолявам те, дай ми ключовете от мотопеда си. Бързо, страшно е важно! Ей сега ще дойдат трима мъже, които не бива да ме виждат!

— Тримата бразилци! Нападнаха ли те? И на мен ми се сториха странни… Не трябваше да ги пускам. Искаш ли да викна ченгетата?

Алисия кима с брадичка към полицейското управление на Седемнадесети район, разположено наблизо, на улица „Трюфо“. Оставя палтата и посяга към телефона си. Люси я спира:

— Не, сама ще се оправя. Знам какво върша, честна дума. Моля ти се, дай ми ключовете. Или ще ти върна мотопеда без нито една драскотина, или ще ти купя нов…

 

 

Вълнението на Люси надвива и последните колебания на младата жена. Алисия не може да откаже, когато я молят толкова пламенно. Метиската й подава каската и ключовете си, Люси ги грабва и се втурва в закътаното салонче за пушене срещу гишето миг преди тримата бразилци да се покажат на горната площадка на стълбата. Скрита в пушалнята, нахлузва каската, докато мъжете прекосяват преддверието, без да спират, поздравявайки Алисия с едно подигравателно „приятна вечер“. Когато Люси чува, че вратата се затваря зад тях, излиза от пушалнята и отваря малкото прозорче над вратата. Поглежда към улица „Трюфо“ и вижда нападателите, които се отправят към улица „Дам“.

Алисия е оставила мотопеда си пред клуба. Люси сваля катинара и яхва мотопеда, докато тримата мъже влизат в масивен черен джип. Люси стиска между бедрата си мижавото возило от петдесет кубика. Има чувството, че е възседнала кибритена кутийка. Липсва й нейното двестакилограмово „Кавазаки ЗХ-10р“. Въздъхва, припалва мотопеда и потегля по мокрото улично платно след колата. Леденият вятър прониква под лекото й манто, латексовият костюм не я опазва от пронизващия му допир, а ботушите с високи токчета силно затрудняват управлението на двуколесното возило. Възбудата влива такава жар в жилите й, че дори не усеща външните дразнители и се провира на зигзаг в нощното улично движение към площад „Клиши“, към разкритията, които очаква от тези вестоносци със странни хранителни навици.