Доминик Мезон
Пирът на зверовете (45)

44

Зад плътната завеса на дъжда по моста до жилищния комплекс на жандармерията неспирно се нижат крайградските влакове. Трясъкът им изпълва въздуха и кара директор Бониперти да се пита как обитателите успяват да заспят под съпровода на металния грохот. Вероятно по силата на навика. Наближават утрото и часът за тръгване към офиса и първите жандармеристи, запътили се към работните си места, излизат от фоайетата на жилищните блокове. Всички поспират за малко, мъчейки се да разберат причината за струпаните полицейски сили пред сграда Б. Край входа са паркирани близо десет полицейски коли, а пред вратата спира току-що пристигналата линейка на Института по съдебна медицина. Гледката на толкова много полицаи в имота на жандармерията буди изненада — човек веднага се досеща, че е извършено някакво престъпление.

Бониперти се измъква от тълпата униформени зяпачи, смачква цигарата си с ток, въздъхва и се отправя към майор Лувион, който изслушва първите доклади на екипите си. Имали са късмет, че драмата е открита от сержант, който се е сетил да се свърже, с когото трябва, но въпреки това най-много до половин час пресата ще надуши случая и микробусите на новинарските канали ще започнат да се трупат край входните бариери на жилищния комплекс. Дискретността е пропаднала с гръм и трясък. Жудекс и всичките му разкрития ще станат обществено достояние, директорът може да се надява единствено да спечели няколко часа — най-много ден — преди да му се наложи да дава публични обяснения по случая. Дотогава трябва да е постигнал някакъв напредък, за да успокои вътрешното министерство, да е попаднал на надеждна следа, да е в състояние да даде уверение, че Жудекс скоро ще бъде арестуван. В противен случай бурята ще го отнесе. Лувион се приближава и го поздравява почтително. Началникът на антитерористичния отдел е без чадър, подгизнал е от дъжда, капките плющят по голата му глава, а лъщящото яке отразява светлините на преминаващите над тях крайградски влакове. Лицето му е безизразно, а погледът — измъчен. Прилича на претърпял поражение военачалник.

— Сега вече ще ни натресат съдебен следовател, господин началник. Няма да можем да прикрием причините за смъртта.

— Знам, Лувион, ще трябва да свикваме да стоим на светло. Бихте ли ми показали местопрестъплението?

В хола на трийсет и четвърти апартамент един потресен легионер пие кафе, заобиколен от двама лейтенанти от криминалната полиция и един лекар, който му взема кръв. Директорът им кима за поздрав, слага си ръкавиците, маската и защитната шапка, които му подава един експерт от научно-техническия отдел на полицията, и влиза в спалнята. Вече не чува нищо. Устните мърдат, но Бониперти не долавя никакъв звук — целият декор е окъпан в призрачна бледост, придаваща му вид на кошмар. Лувион също си слага предпазните средства и тръгва след него. Бониперти се пита защо си налага да вижда подобна гледка, няма квалификация на следовател и нездравото му любопитство не е нищо друго, освен израз на неосъзнатото желание да види мястото, където сгромолясването на собствената му кариера рискува да съвпадне с кончината на сенатор Маркиони.

Бониперти стисва зъби, щом открива мащабите на касапницата, и се радва, че не е закусил. Предпазливостта му спестява унижението да повърне пред следователите насред местопрестъплението.

Обстановката в стаята контрастира със светлия хол. Стените, боядисани в шоколадовокафяво, плътните двойни завеси в същия цвят, дъбовите мебели и виненочервената кувертюра на леглото образуват сумрачна, топла цветна мозайка, която изглежда неестествено на фона на разигралия се тук кървав ужас. Двама експерти се отдръпват встрани при влизането на Бониперти и Лувион. Дългата алена ивица по облегалката на стола срещу леглото напомня, че там е открит вторият легионер. Бониперти се вглежда продължително в тъмното петно, не е в състояние да отправи поглед към останалата част от местопрестъплението. После бавно извръща глава надясно. Вниманието му е привлечено от друга кървава диря, която тръгва от подножието на леглото, продължава нагоре по кувертюрата и свършва при кървава купчина вътрешности. Затваря очи за миг, после ги отваря и поглежда към лицето на Маркиони, подпрян на таблата на леглото с отметната назад глава и уста, зейнала в безкраен вик на няма болка. Разтворената пижама на сенатора разкрива бял, тлъст корем, разтеглен от раздутия стомах. Ръцете на мъртвеца са сгърчени в долната му част — върху дългия разрез, от който все още сълзи съсирваща се кръв. Едната ръка държи кухненски нож, забучен в червата. Въпреки че не е пригодено за такава цел, острието е разкъсало вътрешностите на сенатора от край до край. Другата ръка на старика все още бърка в раната, откъдето е сграбчила и измъкнала собствените му черва. Въпреки маската Бониперти с мъка издържа миризмата на изпражнения, която изпълва местопрестъплението.

Преди да загуби съзнание, Маркиони с успял да извади няколко метра от дебелото си черво, които стоят намотани и струпани в отвратителна купчина по средата на леглото. Старецът, явно безчувствен към болката, в крайна сметка е умрял от кръвоизлива, предизвикан от това странно харакири — чаршафите около него са напоени с кръв. Ужасът на сцената и самоличността на жертвата няма как да бъдат опазени в тайна. Стария лъв от Вар ще си остане една от най-емблематичните фигури на Петата република, а смъртта му, настъпила при толкова необичайни обстоятелства, ще се превърне в загадка, в която ще има да се ровят журналисти и историци. Бониперти знае, че всичките му усилия само ще забавят неизбежното разпространение на слуха. Хиените ще дойдат да се угощават с вътрешностите на изкормения хищник, така повелява законът на джунглата. Миризмата става непоносима и Бониперти се оттегля в коридора, обляга се на стената, сваля маската и дълбоко си поема дъх. Лувион отива при него с мрачен вид.

— Добре ли сте, господин директоре?

— Да, добре съм, миризмата е малко неприятна.

— Вътрешностите — сбърчва лице Лувион. — Като започне храносмилането…

— Какво ли е станало, та Маркиони да стигне дотам да си причини подобно нещо?

— Още не знам. Токсикологичната експертиза на Института по съдебна медицина би трябвало да ни помогне да разберем нещо повече. Но легионерът е бил още жив, когато са пристигнали екипите. Взел е куфарче с инструменти и е започнал да си забива тапицерски пирони в главата. Вкарал е пет, преди единият да засегне нервен център и да му попречи да продължи. Като че ли е бил под въздействието на някакъв силен халюциноген.

— Ще се оправи ли?

Лувион свива рамене и с брадичка посочва хола. Лекарят още е там, а подобни въпроси са по неговата част. Двамата мъже се присъединяват към него. Лекарят преслушва оцелелия легионер и му задава въпроси, за да провери дали е адекватен. Сержантът отговаря — разтърсен е, зашеметен е, но е адекватен. Бониперти заговаря лекаря:

— Имате ли представа какво е станало?

— Анализите ще ни дадат по-точен отговор, но ако трябва да рискувам с диагноза, на пръв поглед бих казал, че са жертви на много силен халюциноген. Не някой обикновен наркотик или дори дериват, а нещо като хинуклидил-3-бензилат — бойно биологично оръжие, чието въздействие включва халюцинации, параноя, изблици на насилие и маниакално бълнуване.

— Заразеният легионер има ли шанс да оцелее?

— Още не мога да кажа. Претърпял е множество черепни фрактури и със сигурност — сериозни мозъчни увреждания. Закараха го в болница „Вал дьо Грас“. Ще трябва да изчакаме резултатите от изследванията, но най-малкото ще има сериозни трайни увреждания. За щастие, тук присъстващият сержант не се е заразил — добавя лекарят и отправя усмивка към легионера, който се взира в него с тревога.

Един от полицейските лейтенанти, който събира остатъците от яденето и ги пъха в найлонови пликчета, се възползва от случая:

— Наркотикът може да е погълнат с храната, тъй като само сержантът не е ял от нея. Диетата може да ви спаси живота…

Директорът благодари с кимване, угрижен от факта, че тази информация предполага пряка грешка в мерките им за сигурност. Полага ръка на рамото на легионера, който току-що си е допил кафето.

— Добре ли се чувствате?

— Да, благодаря, само че бях в шок. Спях, беше ред на Тиери да дежури, събудих се от виковете му, така крещеше…

— Искаше ли да ви каже нещо?

— Ръцете му бяха отпуснати, но тялото му се тресеше от конвулсии. Обърсах лицето му, беше обляно с кръв. Мамка му, имаше гвоздеи по главата, на челото… Крещеше за хлебарки в главата си и че трябва да ги махне оттам. Сенаторът вече беше мъртъв, с извадени черва… По дяволите, Тиери си блъскаше главата назад като луд и псуваше хлебарките. Вонеше на кръв и лайна…

Бониперти го потупва утешително по рамото. Телефонът му иззвънява — Роси се опитва да се свърже с него заради съобщението, което му е оставил преди няколко минути. Колебае се дали да вдигне. Лувион вижда името, изписано на екрана на блекберито и прави следния коментар:

— Не бива да идва тук. Замесен е в убийството, никой друг не знаеше къде е Маркиони, и той му е донесъл яденето. Не можем да го допуснем на местопрестъплението.

— И за миг не мога да повярвам, че Роси е съучастник в тази касапница. Разбира се, има си недостатъци, но е лишен от необходимата за подобна измяна порочност, амбициозност и жестокост.

— Не твърдя обратното, но ще трябва да посочите виновници, и то бързо. Всичко го уличава… Глутницата ще иска кръв.

Телефонът престава да звъни. Бониперти уморено се усмихва. Знае, че Лувион е прав, знаел го е и преди арогантният майор от криминалната полиция да го изрече гласно. Защитава екипа си само за да оправдае имиджа си на неподкупен и справедлив предводител. На този етап Роси служеше за гръмоотвод, затова му беше възложил задачата. Мълнията удари, изводите се налагат от само себе си.

— На първо време — дава указания Бониперти — не разкривайте никакви подробности от разследването. Понеже привидно става дума за самоубийство, ще подхвърлим тази история на пресата. Легионерът е жив, да се надяваме, че ще се оправи, ще кажем, че е изпаднал в шок. Маркиони е публична фигура, пресата ще се намеси, следствието ще иска да се представи в благоприятна светлина, а неговите лични и политически приятели ще настояват за истината, за да изчистят името му. Няма да скрием задълго реалните причини за смъртта, но ще спечелим малко време. Когато се наложи да разкрием картите си, ще имаме жертвени агнеци на разположение…