Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

51

Небето над парижките покриви започва да изсветлява. Малик наблюдава настъпващото утро през прозорците в кабинета на майор Фишер. Безкрайно антипатичният следовател от отдела за вътрешни разследвания мимоходом се е извинил за часа на разпита, позовавайки се на изискването да информира Дирекцията на националната полиция преди първите утринни заседания относно случая в министерството. Фишер е обгърнал димяща чаша кафе с дългите си бледи пръсти. Нито той, нито навъсената му помощничка с издадена напред челюст са сметнали за необходимо да предложат кафе на Малик. Леденото посрещане само по себе си е показателно за насоката на разследването им. „Обстановката видимо се влошава“, мисли лейтенантът, докато го засипват с порой от въпроси — резки и груби. Малик отговаря, без да забравя истинската си цел: да се върне при Роси, преди да е влязъл в схватка и всичко окончателно да пропадне. Знае, че началникът му е способен да извърши някоя глупост, когато упорито не желае да се признае за победен, заслепен от гордостта и яростта да докаже за сетен път, че няма равен на себе си следовател, който да се мери с него по нюх и постоянство. Ако това състезание спре, майорът потъва в бездната на самоунищожението.

Под кръстосания огън на разпита, воден от Фишер и от неговата помощничка, чието име Малик не знае, лейтенантът преразказва обективно историята от самото й начало. Не пропуска нито един факт чак до смъртта на Маркиони. Премълчава единствено техните подозрения, че Жудекс има съучастници в самото ръководство на ГДВС. Безсмислено е — ще го помислят за параноик, а и бездруго ако отделът за вътрешни разследвания си свърши добре работата, сам ще стигне до същите изводи. Както е и очаквал, разпитват го особено настойчиво за последната вечеря на Маркиони. Лейтенантът може съвсем искрено да ги увери, че няма никаква представа къде Роси е поръчал вечерята и че изобщо не е влизал в досег с ястията. Този интерес потвърждава догадките на Роси — Маркиони е бил отровен с храната. Въпреки че въпросите валят непрекъснато и след известен интервал от време постоянно се връщат на един или друг момент от разказа му, Малик не губи нишката, не си противоречи и не им дава нищо, за което да се хванат. С голямо задоволство установява, че палецът на помощничката все по-нервно щрака бутончето на химикалката, а Фишер непрестанно духа вече изстиналото кафе. Губят търпение. Фишер се изправя и застава до прозореца с гръб към лейтенанта, който отгатва, че майорът от отдела за вътрешни разследвания се мъчи да скрие раздразнението си.

— Разведохте се преди една година, нали така, Маликандър? — осведомява се майорът с престорено спокоен глас.

— Точно така, майор Фишер.

— Смятате ли, че вашата отдаденост на работата може да е причина за тази раздяла?

— Не, причините са по-дълбоки. Бракът не беше стъпил на здрава основа. Но това не е ваша работа — ядосва се лейтенантът, комуто никак не се нрави предприетият обрат на разпита.

— Всичко, което засяга издирването на предател в редиците на ГДВС, е наша работа. Не ни лъжете, разполагаме с копие от свидетелските показания на вашата съпруга и родителите й от бракоразводното дело.

Когато Фишер произнася тези думи, помощничката му изважда от чекмеджето една дебела папка и я оставя на масата. Разтваря я и пред погледа на Малик се изнизва всяка минута от неговия бурен, противоречив, горчив и ожесточен развод.

— Обичате да ровите в мръсотията — гневно изсъсква той.

— Смятате, че вашият живот е бунище? — присмехулно отвръща помощничката с подигравателна усмивка, която замалко да накара лейтенантът да избухне.

— Хайде стига, Маликандър, ясно е, че работата ви е виновна за развода. Вероятно вече не сте обичали жена си, но във вашия род няма други раздели. Всички са ви обърнали гръб, сигурно сте страдали заради тяхното неодобрение?

Фишер се обръща и поглежда лейтенанта, като си придава състрадателно изражение. Въпреки цялата си решимост, мъката се надига в Малик като гадене. Вече се вижда с децата си съвсем набързо, братята му го презират, майка му се е отчаяла, кариерата му буксува въпреки всички жертви, които прави заради нея. Иде му да завие от ярост. Но няма да достави това удоволствие на Фишер и се задоволява да свие рамене, преструвайки се на безразличен.

— Имал съм и по-приятни моменти, но поемам отговорността за решенията си.

— Хайде де, Маликандър, всеки на ваше място би изпитал гняв срещу онези, които са ви подтикнали към тези жертви. Сигурно мразите професията си, ГДВС, политиците, които трябва да браните… Били сте верен войник на поста си и сте загубили всичко. Несправедливостта може да подлуди и най-свестните.

— Накъде биете? Да не би намеквате, че може да съм съучастник на Жудекс? — избухва Малик.

— Просто се мъча да разбера какво би подтикнало двама офицери от ГДВС да станат изменници. Или сте съучастник на Роси, или той ви води за носа от години, но смятам, че сте прекалено умен, за да се оставите да ви баламосва толкова дълго.

— Стига, майоре, нямате никакви доказателства. Роси е отлично ченге, ще ви трябва много по-силен аргумент, за да го изкарате престъпник.

— Разполагам с мотив — допълва Фишер с меден глас и посочва разпилените по бюрото документи — и най-вече с очевиден факт. Никой друг, освен Роси не е могъл да отрови Маркиони. Никой, разбирате ли? Имам предостатъчно основания да ви изправя пред съдебен следовател още днес! — произнася отсечено майорът от отдела за вътрешни разследвания, докато мушка с показалец Малик по рамото в такт с думите си.

— Глупости на търкалета. Питайте Роси. Аз лично нямам представа какво е станало с яденето на Маркиони и няма как да ме свържете с него.

— Не съм казал, че яденето е отровено — ликува майорът от отдела за вътрешни разследвания.

— О, престанете да се правите на много хитър, съвсем очевидно е, че така е отровен! Десет пъти ме питахте за храната, не съм глупак.

Фишер млъква, отново сяда и разглежда листата пред себе си. Отделя една снимка на децата на лейтенанта и я побутва към него.

— Умен сте, Малик. Никой не го оспорва. Затова вземете правилното решение. Ако подкрепите Роси, с кариерата ви е свършено. И да избегнете затвора, няма да се спасите от безработицата и падението. Което ще рече, че скоро няма да видите децата си. Другия месец предстои да се разгледа молбата ви за съвместно попечителство, помислете за това, преди да ми дадете отговор. Участието ви в тази история ще направи лошо впечатление на съдията по делото за родителски права. Няма как майор Роси да е невинен: той е отровил Маркиони, фактите го уличават категорично. Трябва ни само някой достатъчно смел, за да го заяви под клетва. Кажете ни къде е Роси и признайте, че сте го подозирали. Добре помислете на чия страна ще застанете. Можем да ви предложим реабилитиране пред семейството ви и добро повишение. Роси може само да ви повлече със себе си.

— Не знам къде е Роси — бърза да отговори Малик, който не желае да дава вид, че размишлява над предложението, скрито в думите на Фишер.

Събеседникът му не настоява. Фишер не приключва пазарлъка и се преструва, че не е чул забързания отговор на лейтенанта. Със самоуверен вид се обляга назад в креслото и безмълвно се заглежда в Малик. Лейтенантът е наясно, че е разумно да приеме, да им каже каквото искат, да натопи Роси. Случаят се нуждае от изкупителна жертва, изисква я медийният натиск и следователно — министерството. Роси може да изпълни тази роля, тя му пасва. Сега вече истината става второстепенна, важни са само интересите. Изниква възможност за пазарлък, Малик може да вдигне мизата, да поиска най-висока цена за предателството си, но не се решава. Като отправя своето предложение, Фишер подценява приятелските му чувства към Роси. Дългогодишното им съмишленичество не може да приключи ей така — с жалко бюрократично предателство.

— Не знам къде е Роси — повтаря Малик, като произнася бавно и членоразделно всяка сричка.

— Добре — въздъхва Фишер. — Ако си спомните, може би все още няма да бъде късно да ви спасим. Давам ви срок до довечера. След това ви хвърляме на лъвовете — заплашва той.

— Както разбирам, с това разговорът ни приключва — заключава лейтенантът и става от креслото.

— Така е, наистина приключва, но ще останете в този кабинет до довечера. И дума не може да става да ви позволим да се свържете с Роси. Така ще имате достатъчно време да размислите над щедрото ни предложение.

— Нямате право да ме държите тук!

— Не, но имам съгласието на прокуратурата да ви арестувам. Не искам да се стига дотам. Но ако предпочитате, веднага ще го направим… В противен случай ще стоите при нас до довечера и ще обмислите възможните решения.

Фишер и помощничката му стават едновременно, вземат телефона на Малик и излизат. На бюрото са оставили само снимката на децата, които гледат усмихнато към лейтенанта. „Ще излезеш сух от водата“, обеща му майорът. Малик стисва юмруци толкова силно, че кокалчетата му изпукват. Надява се, че Роси е бил прав.