Доминик Мезон
Пирът на зверовете (13)

12

След като Мартинели си тръгва, Роси се втурва към компютъра, за да прегледа досиетата на жертвите на Жудекс — миналите и оповестените бъдещи цели. Ясно му е, че министерството не желае да всява смут сред близките на Делоне, като му дава да се разбере, че обвиненията на предполагаемия му убиец може и да са основателни. И все пак смята, че поне трябва да знае с какво се захваща. Не иска да се впусне по следите на някаква терористична група без връзка с жертвите на Жудекс, без да е проверил профилите и интересите на лица от най-близкото им обкръжение, които биха се облагодетелствали пряко от престъплението. Тази подразбираща се от само себе си следа ще бъде проучена от криминалната полиция, но базата данни на ГДВС съдържа сведения, до които криминалният отдел никога няма да получи достъп.

От съседния кабинет се разнасят смеховете на Малик и Бисание. Двамата лейтенанти явно добре се разбират, но веселото им настроение не се предава на майора, вбесен от жалките резултати от проучването си. Досиетата на Делоне и Льо Морван не само не разкриват никакви срамни тайни, ами и не съдържат нищо съществено. Два-три реда представяне, подробна биография, отбелязани са някои дребни нарушения — каране с превишена скорост или заведени дела срещу техни предприятия — но нищо, за което да се хване. Тази прекомерна нормалност буди подозрения у Роси. Очевидно е, че досиетата са били прочистени, заметени, пресети. Преди още да ги запознаят със случая в тесен служебен кръг, нечия ръка е била упълномощена да пренапише историята. Майорът е добре запознат с практиките на бившите служби и на ГДВС и знае, че двамата обекти упражняват прекалено отговорни дейности, за да нямат подробно досие в контраразузнаването. Делоне е бил посредник при продажби на оръжие, Льо Морван ръководи крупна френско-холандска нефтена компания. Подобни професионални сфери не убягват от вниманието на властите — дори и само поради съображения за сигурност. Сбитите им досиета могат да бъдат единствено вследствие на манипулация.

Ядосан, Роси си припомня тирадата на Фавие за причините за смъртта на Делоне. Началник-отделът няма как да знае за тях, без да е разполагал с предварителен достъп до досието много преди съвещанието. Значи е имало някакви тайни договорки и Роси не се примирява с факта, че не е запознат със съдържанието им. Импулсивно изскача от кабинета си, минава покрай двамата лейтенанти, седнали пред екрана на компютъра, игнорира молбите на секретарката си, която се готви да си тръгне, и прекосява разстоянието до кабинета на Фавие. Безкрайната върволица от бели стени и коридори с климатик малко по малко уталожва гнева му и не му се налага да полага големи усилия, за да се държи учтиво със секретарката на Фавие. Виждайки майор Роси да влиза в кабинета му, Фавие затваря телефона със съзаклятническа усмивка. Като че ли е отгатнал защо Роси е дошъл.

— Нали ще вечеряме заедно довечера, Пол?

— Така се разбрахме, Никола — отвръща майорът със същата иронична усмивка.

— В осем часа в ресторант „Десирие“. Поне веднъж ела навреме.

— Който закъснее, черпи — съгласява се майорът и излиза.

Помещенията в ГДВС не са подходящи за разговори на поверителни теми. Фавие и Роси отлично съзнават, че може да ги подслушват по всяко време — и тях, и телефоните им. Майорът познава достатъчно добре началник-отдела и е наясно, че импровизираната среща не е гаранция за това Фавие да се съгласи да разкрие информацията си по случая. Означава само, че Фавие дори не иска да подхваща темата в службата. Малик го чака пред бюрото му, пристъпва нетърпеливо и нервно потрива очилата си.

— Май попаднахме на нещо. Но ще трябва разрешение от директора.

— Моля те, кажи ми, че не си замислил убийство.

— Засега — не. За сметка на това обаче смятам, че е наложително да отскочим до Холандия.

— За да издирим френския хакер ли? Малик, със същия успех можем да търсим игла в копа сено. Не можем да обикаляме из Амстердам със седмици…

— Ако не бъркам, англичаните имат свой човек там.

Роси не отговаря, но разбира накъде бие помощникът му. Махва на Малик да го последва до кабинета на Бониперти. Европейското сътрудничество в областта на контраразузнаването напредва много бавно. И все пак от няколко години насам МИ6 води по точки партньорските разузнавателни служби, след като успява да се внедри в крайнолевите европейски организации. Един от хората на МИ6 подава на ГДВС сведения и предупреждения чрез бюрото за свръзка на „Скотланд Ярд“ в Париж. В тези сведения — а Малик е добре запознат с тях, защото отчасти той ги обработва — прозира присъствието на английски агент в твърдото ядро на холандските анархисти. Да знаеш, е едно, но да принудиш англичаните да си признаят и да си осигуриш съдействието им, се равнява на подвиг, гарниран със сериозни ответни ангажименти и тежки преговори.

Директор Бониперти ги приема след минутка — и двамата разтълкуват краткото чакане като признак за нервност, породена от случая „Жудекс“. Настаняват се в салона, където Бониперти посреща важните си гости. Секретарката на директора загася телевизора, който непрекъснато излъчва новинарски канали, поднася им газирана вода и изчезва. Връзката на директора е разхлабена — истинска рядкост за този бивш военен, винаги изрядно облечен. Той изслушва Роси, сучейки крайчеца на гъстите си мустаци. Когато майорът млъква, не продумват повече от минута, докато Бониперти обмисля възможните ходове. После решително удря с длан по масата:

— Маликандър, тази вечер хващайте самолета за Амстердам. Ще се свържа с МИ6, скоро ще се срещнете с техния агент.

— Да предупредим ли холандската полиция? — осведомява се Малик.

— Нито полицията, нито холандската служба за вътрешна сигурност. Няма да предприемате никакви рисковани действия. Задавайте въпроси и се върнете с отговори.

Бониперти се надига, слагайки край на срещата, и изпраща двамата мъже до вратата. Роси му пожелава късмет в преговорите с англичаните, директорът въздъхва и потвърждава страховете на майора:

— Ще бъде като второ поражение при Азенкур^[1]…

Час по-късно, след като Малик е потеглил към летище „Шарл дьо Гол“, Роси най-накрая се измъква от хаоса на пътното движение по площад „Маршал Жуен“ и оставя колата си на прислужниците от „Десирие“.

Фавие го очаква с тържествуваща усмивка на закътана масичка, далеч от прозорците на престижното заведение. Четиресетина годишният мъж с елегантен черен костюм поглежда часовника си марка „Брайтлинг Блекбърд“ и престорено ръкопляска на пристигането на колегата си.

— Браво, Роси, закъсня само с десет минути. Придвижвай се с мотопед като мен, ще ти излиза по-евтино.

Майорът промърморва нещо за трафика в Париж в дъждовно време и приема чаша бяло вино „Пуйи“ — достатъчно изстудено, за да му върне усмивката. Разменят няколко любезни баналности за събитията по света, поръчват си морски дарове и по полицейски навик оглеждат останалите клиенти. След като приключват огледа, отправят молба към салонния управител да ги настани на друга маса в отсрещния край на обширната и все още полупразна ресторантска зала. Изненадан, управителят удовлетворява искането, като приема съпътстващия го бакшиш и слага прибори на масата до служителя, който чисти мидите и стридите. Ако са ги проследили нечии недискретни уши, сега техният собственик ще трябва също да се премести и ще се разкрие. Не настъпва подобно раздвижване, възрастните и дискретни клиенти на „Десирие“ остават безразлични към разместването. Началник-отделът изважда мобилния си телефон и го изключва, гледайки втренчено Роси, докато и той не последва примера му. Майорът се подчинява, въпреки че намира предпазната мярка за прекалена. Удовлетворен, Фавие вдига наздравица за съвещанията в тесен кръг и доверява на Роси:

— Чакат ме за вечеря в девет и половина. Ще хапна няколко стриди за компания, но не мога да се заседявам. Какво искаш да знаеш, Пол?

— Какво крият относно случая „Жудекс“? Защо досиетата на Делоне и Льо Морван са подправени? Защо разследването се води в ограничен състав? Защо този луд не се свързва направо с пресата? С две думи — каква е тая каша?

Фавие се подхилва.

— Хайде стига с тази параноя! Защо мислиш, че крият нещо от теб? Всички сме заинтересувани, разследването да приключи възможно най-бързо и знаем, че за това са ти нужни всички сведения. Нарочил си не когото трябва.

— Моля ти се, Фавие, не съм дете. Можеш ли да ми обясниш как така си станал специалист по киселини? Мислех, че си завършил политология, а не химия. Чел си документацията преди съвещанието, подготвили сте го в тесен състав и сте решили да подправите досиетата на Делоне и Льо Морван в ГДВС. Много набързо според мен — така сте замазвали, че и един стажуващ магистрат няма да заблудите. Затова пак те питам: каква е тая каша?

Блюдата с морски дарове пристигат тъкмо навреме, за да дадат възможност на Фавие да си събере мислите. Роси хвърля поглед на великолепните плоски стриди, които сияят на масата. Събеседникът му взема една и кима с глава, че се предава. Майорът знае, че младият началник има нужда от верни хора в службата. Той е от новото поколение полицаи с черни костюми, излезли направо от „Глутница кучета“. Придавайки си вид на бандити от филм на Тарантино, те се мъчат да избягат от профила на технократи, на които министерството е възложило да реформират контраразузнаването. Но това не е детска играчка, а сложен механизъм, и за да успеят, трябва да си осигурят подкрепата на опитни и доказали се оперативни работници като Роси. В момента се договаря точно тази подкрепа. Фавие го знае и приема исканата цена.

— Кашата, Пол… нашата гадна каша — въздъхва той и отпива голяма глътка бяло вино. — Предвид обстоятелствата, сигурно са прочистили досиетата. Те съдържаха сведения за Делоне и Льо Морван… Някои изречения от писмата на Жудекс недвусмислено загатват за факти, които предпочетохме да премълчим. Ако огласи доказателствата си, както заплашва, за предпочитане е да не ни се налага да се оправдаваме.

— Очевидно е, че сме ги покрили за незаконни операции, няма да е за първи път. Но за какви операции? — настоява Роси, докато рови в подноса с морски дарове.

— Хванали са един служител на Делоне, замесен в доста неприятна афера за сводничество. За да избегне затвора, е изпял всичко на отдела за борба със сводничеството: доставял е момичета за приятелите на Делоне във Франция, в Колумбия. Често пъти и малолетни.

— Отврат! И сме прикрили подобно нещо?

— Има и по-лошо… На тяхно парти нещата са претърпели неприятен обрат и някакво момиче е починало — за него говори Жудекс в посланието си. Служителят е помогнал на Делоне да заличи следите.

Под неодобрителния и почти враждебен поглед на Роси, Фавие оставя приборите и смутено изтрива челото си.

— Знам, че не е трябвало да го правим, Пол. Но Делоне не е убиец, било е нещастен случай, предизвикан от негов познат от африканските му купувачи — министър от Чад, важен клиент на Франция, за нашите оръжия… И без това нямаше как да го арестуваме, а и повече няма да се върне във Франция. Защо да ровим в лайната? Остана си между нас, отделът за борба със сводничеството се ската и го пуснахме.

— А Льо Морван?

— Историята с убитите политически опозиционери в Габон… Сериозна работа.

— Знаели сме всичко? — учудва се Роси, досега убеден, че течащото разследване е по-скоро от ресора на външното разузнаване.

— Миналата година арестувахме един от племенниците на Бонго за побой в нощно заведение. Преди да се изсипе цялата му сюрия адвокати, вече го бяхме попритиснали и изпя сума неща. Част от тях използвахме… но не и това.

— И все пак — петима убити — сбърчва лице майорът.

— Не е станало във Франция — оправдава се Фавие и махва безсилно с ръка. — Да не мислиш, че габонската полиция щеше да разследва, ако й бяхме предали сведенията?

Въпросът на Фавие е реторичен, не предполага отговор. Двамата мъже изяждат мълчаливо няколко стриди. Роси разбира, че ако Жудекс разполага с доказателства, ГДВС трудно ще се справи с положението. Ще хвърчат глави и службата, създадена съвсем наскоро, за да заличи спомена за произволите на старото контраразузнаване, ще остане опетнена задълго. Налагало се е да прочистят досиетата: някой препалено любопитен съдебен следовател или парламентарна комисия биха могли да си издействат правото да се запознаят с тях. Още нещо гложди майора. Докато Фавие допива чашата си, хвърля поглед на часовника си и се готви да става. Роси пита високо:

— Защо направо не изпее всичко на пресата? Не можем да озаптим всички медии, а има и „Уикилийкс“.

— Иска да си поиграе с нас, Пол. Не знам как този Жудекс си набавя информация, нито какво цели, но мисля, че иска да съсипе ГДВС. Играе си с нас, както дебел гаден котарак се гаври с умиращо врабче.

Без да се налага да пита Фавие, Роси проумява поведението на Лувион след съвещанието. Командирът на антитерористичния отдел не се вълнува как ще предаде делото на съдебния следовател, защото очевидно Жудекс ще бъде елиминиран, преди да се яви пред магистрата. Техният противник знае прекалено много, за да го оставят да направи всичко публично достояние. Жудекс ще бъде премахнат. Пред обществото, пресата и съдиите случилото се ще бъде представено като уреждане на сметки между съучастници, арест, който е предприел лош обрат, законна самозащита или пътнотранспортно произшествие, но Жудекс ще бъде застигнат от трагичен край, преди да успее да обясни действията си публично. Майорът обхожда с поглед ресторанта. Фавие с право се бои от подслушване и проследяване — докато не се разкрие източникът, от който Жудекс черпи сведения, атмосферата в ГДВС ще бъде отровна.

На площад „Маршал Жуен“ пресичащ пиян клошар е блъснат от мотопед. Лежи проснат в несвяст насред платното. Инцидентът предизвиква чудовищно задръстване. Яростно бибиткат клаксони, масивно ауди се качва на тротоара, за да се придвижи, и замалко не прегазва друг клошар. За миг Роси се заглежда в настаналия хаос, погълнат от мислите си. Търсел е връзка между Делоне и Льо Морван и я е намерил. ГДВС е покровителствала и двамата, а е трябвало да сезира прокуратурата за установените престъпления. Делоне е посредничел при продажби на оръжие, вероятно е участвал и в операции по незаконно финансиране на политици, Льо Морван ръководи компания, чиито интереси съвпадат с тези на Франция. Чак след изредените съображения идва ред на правдата. Посланията на Жудекс сочат, че той възнамерява да получи разплата за тези случаи.

Хипотезата, че ултралеви фанатици са хакнали досиетата на ГДВС, изглежда неубедителна на Роси. Повечето поверителни сведения циркулират във вид на „анонимки“ — вътрешноведомствени паметни бележки без посочен автор и получател. Когато отговорно политическо лице поиска подобно сведение, наблюдение или неправомерно разследване, го прави анонимно, за да не му потърсят сметка за незаконните действия при бъдеща смяна на управляващата партия или заради някой усърден съдебен следовател. До „анонимките“ има достъп само онзи, който ги е съставил, и ограничен кръг читатели, вследствие на което не остават никакви следи. След прочитането им „анонимките“ се унищожават или се съхраняват в защитените архиви на ГДВС. Подобен начин на общуване е присъщ на политическото разузнаване, особено в една демокрация. Колкото по-голям риск има от смяна на управляващото мнозинство или от съдебна намеса, толкова повече анонимността на събраната „незаконно“ информация се превръща в основна защита за съставителя и за поръчителя.

В последно време „анонимките“ се умножават. Майорът не знае дали трябва да се счита за признак на отстъпление на демокрацията или на засилване на омразата между различните кандидати за най-висши длъжности. Така или иначе, до такива поверителни сведения никога няма достъп през компютри, свързани с външната мрежа, а това на теория напълно изключва възможността в тях да проникнат хакери. Ако Жудекс има достъп до тях, то вероятно разполага с високопоставени вътрешни съучастници.

И все пак засега Роси не е хванал друга следа, освен хакерите анархисти. Когато отново извръща глава, Фавие си е отишъл. Сигурно се е сбогувал на тръгване, но майорът дори не го е чул.

Останал сам на масата, Роси изважда айпада си. Качил е филмите на Франжю и Фьояд, както и романа на Бернед. Ако Жудекс черпи вдъхновение и мотивация от тези произведения, наложително е да ги анализира. Навън клаксоните бибиткат с удвоена сила. Роси вдига поглед. Фавие стои насред движението и се опитва да въведе ред, нарежда на собственика на мотопеда да помогне на клошаря да стане и да стигне до тротоара. „Истински скаут“ — въздъхва майорът, усмихва се и се запитва кога е загубил вярата си. Малик щеше да постъпи като Фавие, а на него дори не би му минало през ума. Цинизмът го разяжда и покварява. Разбира се, Фавие върши нередни неща, но поне все още вярва, че е направил правилния избор. Подобна увереност сигурно е утешителна.