Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

45

Намираме се до метростанция „Порт дьо Ванв“, на изхода на жилищния комплекс на жандармерията, където по непотвърдени сведения тази нощ е открито безжизненото тяло на сенатор Маркиони. Както можете да установите, тук цари известно оживление, а полицейските коли започват да се изтеглят. Според източници, близки до силите на реда, става дума за самоубийство, но точните обстоятелства на драмата не ни бяха съобщени. По-късно тази сутрин е насрочен брифинг, да се надяваме, че там ще научим повече подробности за смъртта на сенатора — видна фигура, присъствала в политическия живот във Франция през последните четиресет години…

Бе Еф Ем, Ел Се И, „Ителе“, „Франс 24“, всички новинарски канали излъчват едни и същи кадри — специални пратеници, призовани на място, на няколкостотин метра от централите на своите редакции, смело се подлагат на вятъра и дъжда пред бариерата на жилищния комплекс и обсъждат мъчителната липса на точна информация по случая, който въпреки всичко коментират надълго и нашироко. Роси изкривява лице, докато превключва каналите, от няколко часа чака Бониперти да му се обади — няма никакви новини, откакто е получил лаконичен есемес, който му заповядва да не отива на място, преди да е получил съответното нареждане. Направо е смешно да зависи от журналистите, за да разбере нещо за този толкова поверителен случай. Нещо не е наред. Освен че мисията им се провали, мълчанието на началниците не вещае нищо добро. Откакто се е нагърбил с охраната на Маркиони, Роси знае, че рискува да се превърне в изкупителна жертва при провал, но му се струва, че всичко става прекалено бързо. Разследването за Жудекс напредва, могат да постигнат резултати. Ако сега ги отстранят, рискуват да загубят ценно време.

Машината за кафе най-накрая изплюва напитката. Малик от доста време се мъчи да я пусне. И неговите жестове са неспокойни, ситуацията го притеснява още повече поради факта че драмата се е разиграла в апартамента на брат му и сега ще трябва да си носи последствията пред собствените си роднини. Люси стои сгушена на пода, безмълвна. Не отговори, когато лейтенантът я попита как работи машината за кафе, а Роси чувства, че е неспособен да поднови разпита. И така, младата жена чака развръзката, неподвижна, прегърнала коленете си с ръце. Не продумва и не помръдва, когато Малик оставя пред нея димяща чаша. Роси се отпуска на дивана с кафето си. Откакто Бониперти го е събудил, за да му съобщи за смъртта на Маркиони, майорът непрекъснато прехвърля в ума си събитията от предишния ден, за да разбере къде е могъл да допусне грешка.

Апартаментът бе избран без съдействие от службата, без писмено или телефонно общуване с когото и да било. Малик зае апартамента на брат си, само се увери, че той самият няма да бъде там. Маркиони бе подложен на внушителен брой медицински изследвания, преди да бъде изолиран. Жандармеристите разбраха за какво са ги повикали едва след като Роси ги посрещна в апартамента. Нямаха никакво средство за комуникация. Никой не е могъл да ги проследи, взеха всички възможни предпазни мерки, за да са сигурни в това. Роси избра магазина за хранителни стоки напосоки, без да спомене на никого, и занесе храната лично, след като бе наблюдавал как я приготвят пред очите му. От самото начало на случая се досещат, че Жудекс има вътрешни съучастници в ГДВС. Майорът организира цялата операция с тази мисъл наум, но никой не може да е знаел къде се намира сенаторът. Струва му се, че полудява. Единствено позвъняването на началник-отдела Льотерие успява да го извади от унеса му.

— Нуждаете ли се от почивка, майоре? Страхувам се, че ще се наложи да се оттеглите от случая, докато нещата се успокоят. Последните събития ще ни принудят да сформираме нови екипи. Лувион ще бъде официално натоварен от прокуратурата с разследването за смъртта на Делоне. Льо Морван и Маркиони…

— Не разбирам. Факт е, че не успях да го опазя, но напредвам бързо с разследването, сигурен съм, че съвсем скоро ще постигна резултати — заявява Роси, гледайки към Люси. — Струва ми се нормално съдебният следовател да повери случая на криминалната полиция, но нищо не ми забранява да продължа по моите си следи…

— Роси! — пресича го Льотерие. — Сега не е моментът да се оправдавате или да настоявате. Отделът за вътрешни разследвания вече е сезиран. Ще отидете при тях и ще поискате да говорите с майор Фишер. Той е натоварен с вашия случай. Ако отидете при него, преди да ви е привикал официално, може би ще ви помогне да се изчистите от подозренията по-бързо и да се върнете на работа. Така или иначе, за вас случаят „Жудекс“ вече окончателно приключи. Ще изчакате Лувион да се свърже с вас, ако сметне за необходимо, и ще му съобщите всичките си заключения. Знам, че сигурно ви се струва несправедливо и неприемливо, но ви уверявам, че предвид обстоятелствата нямаме избор.

Обстоятелствата… Роси става и започва да обикаля нагоре-надолу из жилището, като старателно избягва да срещне подигравателния поглед на Люси. Младата жена го предизвиква, а той не иска да загуби нишката на мисълта си. Лувион няма да го потърси, за този твърдоглавец ще бъде въпрос на чест да оплюе работата му, а изборът му ще навреди на разследването. Роси не може да го преглътне. Трябва да продължат по откритите от него следи — Люси, Юго Кастелен, Ал-Малики, Странски… Жудекс се крие зад тях — ей там, в сянката. Роси не може да спре. Един друг въпрос обаче не му дава мира: обстоятелствата… Защо го изпращат в отдела за вътрешни разследвания, при положение че са се провалили взетите от него предохранителни мерки? Провалът не е престъпление. Да му отнемат случая, да го порицаят, да пострада кариерата му — това може да го разбере. Ала отделът за вътрешни разследвания? Роси знае каква слава се носи на Фишер — лакей на властта, раболепно вършещ мръсната работа на вътрешното министерство и на Дирекцията на националната полиция. Поне майорът знае кой решава съдбата му. Независимо дали ще го отстранят, или не — ще бъде все по политически причини. Ще го хвърлят на лъвовете, ако това е в интерес на министерството, ако така ще могат да оправдаят голямата чистка, но им трябва мотив, основание, някакво привидно правосъдие… Единственото, което му идва наум, е един факт, който би могъл пряко да го уличи за смъртта на Маркиони. Сеща се само за храната.

Последните ливански деликатеси са коствали живота на Маркиони. И така, всичко се подрежда. Майорът, който собственоръчно му ги е занесъл, се превръща в заподозрян, в единствения възможен съучастник на Жудекс. Льотерие не пожела да му го каже, за да не се меси в бъдещото разследване на отдела за вътрешни разследвания, но Роси не вижда с какво друго „обстоятелство“ би могло да се обясни безцеремонното му отстраняване и незабавно започналото административно разследване, което ще се захване да го върти на шиш. Роси въздъхва, изважда мобилния си телефон, маха сим картата, взема телефона на Малик и вади и неговата карта. Направил е своя избор — ще излязат в нелегалност. Лейтенантът смаяно го зяпа. Понеже не иска да говори пред Люси, Роси замъква Малик в спалнята.

— Ще търсят изкупителни жертви. Единственият ни шанс е сами да открием Жудекс, преди да са ни накарали да оперем пешкира.

— Знаеш, че няма да те изоставя — усмихва се Малик. — Мислиш, че ни следят чрез телефоните ли?

— Възможно е. Но преди всичко мисля, че Жудекс ни следи от самото начало.

— Изключихме ги, докато придружавахме Маркиони!

— Да, но злото се корени по-надълбоко. Маркиони го уби храната, която му занесох. Издирих търговеца с мобилния си телефон. Не съм го споменавал пред никого и не бях проследен.

— Невъзможно е, Пол — запелтечва Малик. — Разполагаме с по няколко телефона, свръхзащитени са и ги проверяваме всеки месец. Никой не може да е вкарал в тях шпионски софтуер.

— Няма друго обяснение. Жудекс знае всичко, което вършим с телефоните си, следи ни и сигурно дори е в състояние да подслушва разговорите, които водим помежду си, докато апаратите ни са включени. Забравяш, че е успял да се представи за Бониперти и да получи секретни досиета на ГДВС. Той е от нашите хора или контролира някого от нас. Отвори си очите, Малик, вече не можем да се доверим на никого.

Роси е прав и истината съкрушава лейтенанта. Твърде дълго е намирал опора в уважението към висшестоящите и доверието в републиканските институции, така че тази Коперникова революция няма как да се извърши безболезнено за него. С реещ се поглед той сяда на леглото на Люси и с мъка промълвя:

— Няма да се измъкнем сами… Какво смяташ да правиш?

— Най-напред ще купя телефони и предплатени карти — отсича майорът с решителност, за която се надява да е заразителна. — После ще отида в отдела за вътрешни разследвания, за да спечеля малко време. Няма да посмеят да ме отстранят толкова бързо, засега никой не оспорва тезата за самоубийството, ще се наложи да изчакат тя да се пропука и едва тогава ще ми се нахвърлят. Ще се възползвам от тази отсрочка, за да се свържа с моите източници във външното разузнаване и да науча нещо повече за Хюсеин Ибрахим Салех ал-Малики. След това ще мина в нелегалност. Ти официално ще излезеш в отпуск и ще разиграем последния си коз. Ще принудим вълка да излезе от гората.