Доминик Мезон
Пирът на зверовете (48)

47

Бясна.

Откакто дойде в съзнание, вързана за радиатора в хола, Люси премина през множество състояния. Страх, умора, отвращение, срам, вина, тъга, съжаление, но това, което преобладава в момента, когато ченгетата за малко са я оставили сама, прилича на яростен гняв — мрачна решимост за разплата с мръсниците, които се държат с нея по този начин и поругават личното й пространство. Превърнала е живота си в манифест против мъжкото потисничество, няма да се примири някакъв надут и тъп мъжкар да я оскърбява, унижава и третира като малко дете. Няма да му каже нищичко за Жудекс както от преданост към своите решения и партньори, така и в проява на бунт срещу методите му, в знак на непокорство. Сега й остава да намери някакъв изход.

Вече се чувства по-добре, въпреки че прекара безсънна нощ и изтърпя стържещите звуци на някакъв телевизионен канал за клубна музика, който непрекъснато я заливаше с отвратителни евроденс парчета. Вече не й се гади, главата не я боли. Гладна е, жадна е, краката и ръцете й са изтръпнали, но поне не усеща въздействието на етера. Тегли белезниците с все сила, отсъствието на тъмничарите й вдъхва надежда за освобождение и бързо бягство, но тежкият чугунен радиатор устоява на усилията й, без дори да потрепери. Само я заболяват ръцете и си ожулва китките. Сменя тактиката и решава да протегне крака, за да събори холната масичка, на която ченгетата са си оставили телефоните, след като са извадили сим картите. Ако успее да я бутне, с малко късмет ще придърпа един телефон и една карта, за да се обади за помощ.

Сигурно разполага с броени минути, младото ченге, което напомня на рус Хари Потър, може да се върне всеки момент. Колегата му — онзи с грубиянските обноски — му се обади по домофона преди пет минути. Люси не знае какво са намислили, но трябва на всяка цена да се възползва от първото отслабване на надзора им. Протяга ръце зад гърба си и ги вдига колкото се може по-високо, до лопатките. Изопнатите сухожилия и мускули я болят, тя изкривява лице, но издържа. Плъзга се по дупе, усеща как капсите на дънките й стържат по паркета, докато се приплъзва напред. Тежестта на тялото й, заело поза, която напомня на разтеглена буква М, се прехвърля все повече върху опънатите й назад ръце, болката става непоносима, но Люси се протяга още няколко сантиметра и ходилата й почти докосват краката на масата. Трябва да се изопне още малко. Поема си дъх, режещата болка й подсказва, че ако упорства, рискува да си изкълчи рамото. Няма избор. Многогодишните тренировки по таекуондо са я научили да издържа на физическо напрежение и са я направили по-гъвкава. С един последен напън дясното й стъпало се промушва зад крака на масата. Боли я. Мускулите на ръцете й, вдигнати зад гърба й под неестествен ъгъл, всеки момент ще се разкъсат, раменете й горят. Както се е изпънала до краен предел, няма сила да мръдне стъпалото си. Усеща се раздърпана като счупена кукла. С мъка удържа позата си, цялото й тяло умолява да заеме нормална стойка. Очите й се насълзяват. Толкова я боли, че стенанията й заглушават шума на отварящата се врата и тя извиква от изненада, когато нечий глас я заговаря:

— Явно си по-добре. Разбирам, че ти се иска да се пораздвижиш, но така нищо няма да постигнеш — присмива й се младото ченге.

— Я се еби, тъп Хари Потър такъв! — изсъсква тя, неспособна да удържи гнева си.

— Гъвкава, красива, но неучтива… Никой не е съвършен.

Ченгето й помага да застане нормално, мъмрейки я с бащински тон, който щеше да звучи непоносимо, ако доброжелателното му поведение не беше напълно искрено. Люси не се противи, обляга се на радиатора и се възползва от близостта му, за да се опита да го вразуми.

— Това, което вършите, си е чисто отвличане. Знаеш ли, че ще си имаш неприятности? Дори ченгетата нямат право да вършат подобни неща.

— Не се тревожи, какво ли не ни е минало през главите… Ще ти донеса вода, мирувай.

Една разхлаждаща чаша би се отразила чудесно на пресъхналото гърло на Люси, но той се бави. Младият полицай има нов телефон, който зазвънява, докато притежателят му върви към кухнята. Младата жена наостря слух и не пропуска нито дума от разговора, който лейтенантът води, макар и да не чува отговорите на неговия събеседник.

— Благодаря, че ми се обади, Жереми. Исках да разбера дали си имал време да погледнеш лаптопа, който ти оставихме.

…

— Знам, по принцип вече не водим ние разследването, но не ми казвай, че и теб не те гложди любопитството…

…

— Ясно, нищо особено интересно. Продължавай с търсенето.

Лесно е да възстанови останалото. Люси ликува, че се вслуша в съветите на Юго и винаги използваше „Тор“ и криптираната поща, за да прикрие комуникацията им относно партито на Делоне. Ченгетата да си търсят колкото искат, на този компютър няма да намерят за Жудекс нищо, освен старите търсения в „Гугъл“, за които се проклина, че е забравила. Младото ченге, което все още говори по телефона, се доближава до нея с чаша вода в ръка.

— Успя ли да влезеш в пощата на сайта й? А, така бива! Сред перверзните й клиенти има ли нещо подозрително?

Люси прехапва устни. Сега си спомня последното съобщение на Юго, което е забравила да изтрие незабавно. Онзи грубиян беше прав, наистина не спазва стриктно правилата за прикриване на следите в интернет.

— Как го каза? Jshadow ли? А, да, наистина може да се окаже интересна следа — сянката на J, тоест — на Жудекс… Изпрати му съобщение, като се представиш за Люси, виж как пише и се опитай да го изимитираш. Помоли го за среща. Ако приеме… мисля, че знам кой е… Юго Кастелен, нали така? — подхвърля той, втренчен в Люси, която неволно се сепва, щом чува името на своя съучастник.

Реагира неволно и се страхува, че се е издала. Проклина се за несъобразителността си. На ченгетата не им липсва нюх. Утешава се с мисълта, че Юго няма да клъвне на въдицата. Разбрали са се да не се виждат повече, докато нещата не се успокоят, и той няма да се подлъже от тази молба. Ченгето се сбогува с колегата си, затваря и се навежда към нея. Поднася чашата към устните й и й дава да пие.

— Бъди разумна, Люси. Ще открием приятелите ти до няколко часа. Ще пипнем Кастелен, скоро ще хванем и Жудекс. Всички се мислят за много хитри, но накрая винаги ги залавяме. Уверявам те. Имаш само няколко часа на разположение, за да избереш на чия страна си. Ако ни помогнеш, ще се споразумеем. Никой, освен нас не знае за участието ти в убийството на Делоне. Но трябва да вземеш решение сега, ако не — ще провалиш живота си. Разбираш ли?

— Не, не разбирам за какво говориш — изсъсква пренебрежително Люси.

— Имаш ли малко ум в главата, Люси? — въздъхва Малик. — Не си екстремистка, не ти пука за политиката. Тук не открихме и помен от анархистка литература. Известно ни е само, че се бориш за каузата на жените. Тези типове не са твои съратници, използвали са слабостите ти, за да те манипулират и да те подтикнат да извършиш огромна глупост. Нищо не им дължиш! Напротив, би трябвало да им се сърдиш, защото въпреки тяхната помощ не си успяла да откриеш приятелката си. Вземи се в ръце, Люси, още не е късно, само че си на път да изтървеш последната си възможност.

Не последва отговор. Люси се затваря в мълчание. Младото ченге не може да я разбере, разговорът няма да доведе до нищо. Вече не може да се довери на ченгетата, на системата, на онези, които ги контролират. Дълго и мъчително са злоупотребявали с нея. Животът й се гради на отхвърлянето на тези институции и на техните ръководители — изборът й не е политически, а житейски, личен и съкровен. Няма как да я разбере някакъв си скаут, закърмен с републиканско мляко. Двамата обитават различни светове. На младото ченге му омръзва да чака отговор. Изправя се и изважда връзка ключове от джоба си.

— Ще те отвържа, за да си вземеш един душ и да се измиеш, после ще хапнеш. Вониш на повръщано и сигурно умираш от глад. Махнах всички остри предмети от банята. Не си губи времето да търсиш. Знам, че владееш таекуондо, затова ще взема електрошоковия тейзър. Не си и помисляй да предприемеш нещо или пак ще изпаднеш за дълго в несвяст. Ясно ли е?

Люси кима. Младото ченге хваща тейзъра с дясната ръка и го допира до брадичката й. Със свободната си ръка сваля белезниците. Люси се изправя, поразкършва се, за да си раздвижи ръцете, но е принудена да се облегне за малко на стената, защото й се вие свят. Опасенията на ченгето не се оправдават, не е в състояние да извършва резки движения. Преди да е стигнала с неуверена крачка до банята, нейният тъмничар й дава последни разпореждания:

— Ще чакам пред вратата. Свалих ключа, но няма да те притеснявам. Имаш десет минути да се измиеш. Не се опитвай да хитруваш, и без това си натрупала достатъчно провинения.

В розовия пашкул на банята Люси търси средство, което да й помогне да избяга. Пуска водата, за да заглуши шума, после започва да тършува из помещението за някакъв предмет, който би могъл да й бъде от полза. Търсенето се оказва напразно, мястото е било огледано и всички възможни лакове за коса, ножици, флакони или отровни субстанции са премахнати. Тя изсумтява ядно и се съблича. Ризата и дънките й вонят на повръщано и на етер, наложително е да се измие. Пъхва се под душа, без да си дава зор да навакса времето, което е загубила в тършуване из банята. Масажира болящите я рамене под горещата струя по-дълго, отколкото ченгето й е разрешило, но тялото й има потребност от тази пауза, а и миризмата на етер изчезва от косата й едва след третото сапунисване. Чува чукане по вратата, когато започва да се бърше. Въпреки това не бърза. Нека се ядоса, все й е едно; те имат нужда от нея, а не обратното.

Ризата й още мирише на етер, не й се иска пак да я облича. Оглежда се в огледалото и намира, че изглежда добре въпреки безсънната нощ. В този момент ченгето започва да барабани по вратата. Съчетанието от тези три събития я подсеща за нещо. Макар и ченге, Хари Потър си остава мъж. Знае как да се възползва от тестостерона им, а и обстоятелствата са подходящи. Застанала пред огледалото, тя се разресва с крайчетата на пръстите, за да бухне малко мократа й грива. Намазва лекичко устните си с блясък, за да залъщят, и си капва малко „Опиум“ между гърдите. Ченгето зад вратата започва да нервничи. Люси се усмихва на отражението си. Изпъчва гърди — спукана му е работата.

Тъкмо когато лейтенантът заплашва, че ще отвори вратата, Люси рязко я бутва и застава гола пред полицая, който зейва от изумление и застива с вдигната ръка насред прекъснатия жест. Люси прокарва ръка по тила си и промълвява с престорена наивност, изпъчила гърди с нарочна чупка на разголения си кръст.

— Нямам чисти дрехи, тези вонят на етер.

— Така ли? Ъъъ, чакай малко, аз ще…

Смутен от гледката на безсрамно разголеното тяло, лейтенантът се врътва кръгом и тръгва към стаята, ръката, в която държи тейзъра, виси отпусната до бедрото му. Допуснал е грешката, на която е разчитала Люси — помислил е, че понеже е гола, е станала безопасна. Не му оставя време да я поправи, светкавично протяга ръце и преди да е успял да реагира, сграбчва тейзъра. Не се опитва да го изтръгне от ръцете му, а го притиска до корема му и натиска бутона. Ченгето смаяно я поглежда за миг, после се чува прашенето на уреда и Хари Потър се строполява в коридора, разтърсван от конвулсии. „Чао, ченге“, прошепва Люси, която взема тейзъра, претърсва джобовете на лейтенанта и прибира ключовете си от мотора и апартамента — включително и този от банята, където завлича изпадналия в несвяст лейтенант. Той се държа добре с нея. Признателна е, затова му пъха една възглавничка под главата и лекичко го целува по устните.

— Сладък си, но си малко наивен, миличък Хари Потър.

Люси го заключва, облича се, намира раницата, с която се канеше да избяга, грабва една ябълка и едно десертно блокче с мюсли, след което напуска оскверненото си светилище. На двора я чака нейното кавазаки, върнато на мястото му от ченгетата, готово да я понесе, за да продължи прекъснатото от нападението издирване. Роксана може да разчита само на нея. Люси няма да я разочарова.