Доминик Мезон
Пирът на зверовете (65)

64

Сангрията оставя на езика й тънък привкус на канела. Отначало Люси се учуди, че я карат да поднася толкова проста и популярна напитка в крайно изисканата обстановка на приема, но й е достатъчно да топне устни в една от високите кристални чаши, които приготвя, за да разбере грешката си. Като всичко наоколо, и в тази сангрия няма нищо обикновено. Люси е заела поста си на бара в имението. Обслужва гостите на Дантребер зад тезгях от масивен дъб, украсен с барелефи на ловни сцени, изработени на ръка от творец, който изкусно е предал паниката на загиващия дивеч. Пред нея се простира дълга банкетна зала, където петдесетина гости във вечерно облекло отпиват от чашите си в очакване на появата на домакина, облени в примигващата светлина на огромни средновековни свещници от ковано желязо.

Наемането й мина съвсем гладко. Началничката на обслужващия персонал не познава Манон и дори не погледна документите й. На вратата я посрещна блондинка със строг кок, която й даде униформата, напомняйки изискването за поверителност, записано в договора. Виненочервеното сако със златисти еполети, черният корсет с връзки, найлоновите чорапи и минижупът са съобразени с предварително подадените от Манон мерки, така че й стават идеално, когато ги пробва. Обувките с високи токчета обаче са поне с един номер по-малки и й убиват на пръстите. Свикнала е с неудобни токчета и неестествено извити обувки, затова успява да потисне болката и да запази нормална стойка, но веднага щом й се удава възможност, се събува зад тезгяха, за да си починат краката й. Засега е видяла само банкетната зала, входа на имението, кухнята и един склад, където са й казали да се преоблече. Люси остави личните си вещи и телефона си в една касетка на нейно име, която ще й върнат, като приключи работа. Оттогава младата жена чака подходящия момент. Засега гостите се трупат пред бара, но тя смята, че щом започне „Карнавалът на плътта“, ще се прехвърлят в огромния вътрешен двор на имението и ще й дадат възможност да се измъкне, за да огледа личните покои на милиардера.

Чакането й скоро бива възнаградено. Когато съвсем се мръква, двете черни врати на банкетната зала се отварят към вътрешния двор, където светват прожектори. Всички гости се отправят към ширналото се пространство, простиращо се между двете крила на имението. Люси остава сама с двамата сервитьори, които разтребват помещението. Блондинката с кока я няма и следователно нищо не й пречи да напусне бара. Със знаци показва на двамата сервитьори, че отива да изпуши една цигара, и се присъединява към започналото празненство.

Над павирания вътрешен двор се извисява стъклена пирамида, издигната върху покрива на трите крила на замъка. Творението напомня пирамидата в Лувъра. Едната стена — тази, която се намира срещу главното крило — се спуска чак до земята и така затваря двора със стъклена преграда. Дървена естрада по протежението на цялата стъклена стена отделя гостите от парка. Прозорците на триетажните странични крила на имението са осветени, но засега вратите им са затворени. Всички гости стоят прави пред естрадата и чакат. Прожекторите осветяват единствено празното пространство и въпросителен шепот пробягва през внимателно наблюдаващото множество.

На естрадата се качват четирима мъже с кожени нагръдници и качулки, които им придават вид на средновековни палачи. Те хващат оставените там въжетата и ги задърпват — показва се разпятие, което плавно се надига от дъното на естрадата, докато накрая се изправя в отвесно положение. В зловещата пародия мястото на Христос е заето от прикован труп на бик. За да стои в тази поза, тялото на животното е било обезобразено. Изхвръкналият гръден кош сякаш всеки момент ще се пръсне. Раменните сухожилия са прерязани, а лопатките — строшени, докато са ги огъвали, за да го сложат на кръста. Краката са забити в дървото с едри черни пирони, надупчени са от копитата до коленете. Вратът на животното е прекършен, за да застане муцуната му перпендикулярно на издутата гръд. Излъсканата черна козина на някогашния плодовит осеменител блести на светлината на прожекторите. Най-шокиращото се намира между бутовете му. Членът на бика стърчи като огромна шпора — посмъртна ерекция, вероятно измайсторена от авторите на тази „творба“.

Смаяната тълпа немее пред това кощунствено бикоубийство. Само един от присъстващите реагира — великолепна блондинка, около четиресетгодишна, по-висока от повечето мъже, с късо подстригана по момчешки коса и с плътно прилепнала бяла вечерна рокля, която обгръща стройната й фигура и подчертава извивката на задника. Жената пристъпва с полюшваща се походка към естрадата. Докато пристъпва напред, погледите се отправят към нея, гърбовете се завъртат. Хората, които стоят на пътя й, почтително се отместват, сякаш с боязън. След като застава в подножието на кръста, жената пъхва ръце под презрамките на роклята си, смъква ги от раменете си и единствената й дреха се свлича около глезените й. Под тънката бяла рокля няма нищо — жената стои гола, с гръб към тълпата, красена единствено от наниз перли около дългата й изящна шия. Дългите й крака, качени на високи токове, изкачват няколкото стъпала до бика. Когато стига до разпънатото на кръст животно, четиримата палачи напускат сцената.

Стройното тяло на блондинката се притисва до победения Минотавър. Тя допира буза до гръдния му кош и погалва козината. Ръката й се плъзва надолу и накрая улавя гнусната шпора, стърчаща към тълпата. Лицето на жената е изкривено от порочна усмивка, изпълнена с жестокост и извратена радост. Люси въздъхва, полунатъжена-полуотвратена, но тълпата явно се наслаждава мълчаливо на нелепото зрелище. Дори забелязва оператор, който снима сцената от прозореца на една от стаите. Продължава да оглежда горната част на сградата както от любопитство, така и за да отклони поглед от случващото се на естрадата. Замръзва, присвива я стомахът и ледена тръпка пробягва по гърба й. Току-що е забелязала тримата бразилци. Помощниците на Дантребер внимателно оглеждат тълпата, подпрени на парапета на един от големите прозорци в дясното крило на замъка.

В присъствието им няма нищо учудващо — Люси е очаквала да се натъкне на тях и е подготвена за срещата. Гримът, прическата и облеклото я правят неузнаваема — могат да я разпознаят само ако специално се вгледат в нея. Знае, че трябва да избягва да остава насаме с някого от тях и че в настоящата ситуация — насред тълпата от гости и служители — няма опасност да я познаят. Но нещо в поведението на тримата мъже я смущава. Те не гледат чудовищния спектакъл, а внимателно се взират в тълпата присъстващи, сякаш търсят някого. Люси изтръпва при тази мисъл и се отдръпва към портите на банкетната зала. Разнеслият се сред гостите шепот обаче я кара отново да обърне глава към естрадата.

Временната жрица на Митра е престанала да милва трупа. Вече стои с лице към животното, плътно долепена до тялото му. Вдигнала е ръце над главата си и ги пъха в един отвор — зейнала рана във врата на бика. Без да спира да кърши задника си, тя разтваря краищата на раната. Предварително разрязаната плът на бика се отделя и разкъсва с лекота. Когато отворът става широк колкото илюминатор на самолет, тя престава да бърка в раната и се смъква на колене, лицето й се изравнява с фалшивия член на принесения в жертва Минотавър.

Отворът в гърдите на бика продължава да мърда от само себе си. От раната бликва кръв, нещо буйно шава отвътре. Лека-полека от зейналата рана наднича светъл силует. Въпреки разстоянието Люси различава човешка глава, която изскача от разкъсаните и смазани вътрешности на животното. Мъжът вдига глава и показва на тълпата лицето си, покрито с кръв и остатъци от животинска плът. Люси извръща поглед за малко — тримата бразилци вече не са на прозореца и много би искала да разбере къде са отишли. Решава да огледа по-внимателно етажите в това крило, ако й се удаде възможност. Докато гледа нагоре, една ръка се плъзва под сакото й, опира се до корема й и я дърпа назад, притискайки я до непознато тяло.

С ококорени от изненада и страх очи, Люси не реагира. Непознатият не продумва, тя усеща дъха му в тила си, но той не помръдва. Пред тях зрелището, бележещо откриването на „Карнавала на плътта“, достига своята кулминация.

Нелепото раждане привършва. Дребната глава на мършав, плешив старец с щръкнали уши, дяволито оглежда множеството. Александър Дантребер изплюва струйка кръв, мята крайници, за да изтръска парченцата вътрешности, и поглежда жената, коленичила пред бичия му член. Засмян като доволен от шегата си хлапак, Дантребер възкликва:

— Надървил съм се като бик!

После старецът подава кльощавите си ръце през отвора и се измъква от тялото на животното. Обърсва си лицето, за да го почисти от останалата по него кръв, и бавно и натъртено обявява началото на празненството:

— Ненаситни приятели, нощта се спуска. Предвкусвам дълъг кървав пир!

След изричането на това заклинание вратите към крилата на замъка се разтварят, откривайки осветени зали, и отеква музика, която изпълва вътрешния двор. Люси разпознава пролога към „Залезът на боговете“ — операта на Вагнер. Гостите се извръщат към залите, палачите се качват на естрадата и помагат на Дантребер изцяло да се измъкне от трупа. Карнавалът на плътта започва.

Непознатият, който притиска Люси към себе си, се раздвижва и й прошепва на ухо:

— Хареса ли ти?

Оказва се, че е жена. Люси се вцепенява, познала е гласа на началничката на персонала. Много й се иска да се обърне и да я зашлеви, но съзнава, че вероятно се нуждае от благоразположението на тази мръсница. Ето защо се отпуска, успокоява се и се извръща с усмивка:

— Да, удивително зрелище.

— Още нищо не си видяла — шегува се блондинката и добавя с намигване, — ако искаш, след малко ще те разведа да погледаш празненствата. Сега обаче трябва да се върнеш на бара и да си заслужиш заплатата…

Преди да се върне на мястото си зад тезгяха, Люси приема предложението й. Една петдесетина годишна двойка в смокинг и вечерна рокля нетърпеливо очаква чаша със сангрия. Люси се извинява и им поднася кървавочервеното питие.

Банкетната зала има три изхода — един към вътрешния двор и друг — към преддверието, откъдето е влязла Люси. То води и към лявото крило на замъка, откъдето се минава и за кухнята. Люси може да стои там, без да привлича вниманието, но пък ще й бъде трудно да тръгне по стълбите към горните етажи пред останалите сервитьори — още повече че вратите горе може да се окажат заключени. Третият изход вероятно води към дясното крило на замъка — това, което Люси най-много държи да огледа. Вратата, водеща към него, се намира точно до бара, но стои непрекъснато затворена. Само веднъж е видяла началничката на персонала да минава през нея и после да я заключва. Люси решава да й свие ключовете по време на визитата, която жената й е обещала.

При всяко отваряне на големите врати между залата и двора до нея долитат далечни откъслечни възгласи от партито. Вижда как малко по малко облеклото на гостите губи безупречния си вид — кървави петна по смокингите, скъсани рокли, оцапани лица и разрошени прически. Карнавалът е в разгара си, но Люси не е в състояние да прецени мащабите му, прикована към бара, където разлива сангрия и розово шампанско по чашите с такова темпо, че ще получи мускулна треска. Малко след полунощ блондинката със строгия кок идва да я вземе от бара с усмивка, която би трябвало да минава за съзаклятническа, но у Люси предизвиква тръпка на отвращение. Началничката на персонала предлага на Люси да я разведе из празненството, Люси приема охотно, а един от сервитьорите в залата заема нейното място на бара.

Блондинката я хваща подръка и я прекарва през вратата към вътрешния двор. Дворът е заприличал на кървава лудница или на дясната част от триптиха на Йеронимус Бош. В двора е поставен римски фонтан, в чиито чаши се стича бликащата от върха кръв, която пръска паветата и танцуващите в кръг около фонтана гости. Някои от понеслите се в този безумен танц са наметнали отгоре си трупове на изкормени животни, кървави дивечови кожи… Други се въргалят голи в басейна на фонтана и пият прясна кръв, която прелива от устите им, цапа гърдите, бедрата и стъпалата им, а върху им непрекъснато се лее алената, лепкава и топла течност.

Из двора някои са опиянени от кръвта. Те мачкат с ръце карантиите и червата, изтръгнати от коремната кухина на изкормени и разчекнати прасета, и завират лицата си в тях. В краката на танцьорите са разхвърляни вътрешности. Те ги тъпчат и постепенно ги превръщат в размазана по паветата кафеникава каша. Дворът заприличва на кланица. По всички прозорци на имението се виждат хора — голи или с окървавени дрехи, които ядат, пият и се сношават, чествайки дивашките ритуали на „Карнавала на плътта“.

Острата, металическа миризма на кръв удря Люси в носа. Тя въздъхва при вида на злокобното творение, изложено на естрадата. Животински трупове — разчленени, накълцани и снадени от безумното въображение на „скулптора“. Еленска глава, присадена на кучешко тяло, бича глава на свинско тяло, от което стърчат осем конски крака, образуващи гигантски паяк, одрана котка, чиято крепяща се на гръбначния стълб кожа е изопната във формата на криле на пеперуда… Десетина подобни чудовища гледат към двора с изкуствените си черни очи. На Люси й става зле, гади й се, затова не се противи, когато нейната водачка я улавя за ръката и я повлича към залата на партера в лявото крило. Докато вървят, блондинката се доближава до нея, устните й я докосват и тя й прошепва на ухото:

— Ще можем да се поотпуснем малко в залата на Сатурналиите.

Двете жени се приближават към помещение, откъдето се разнася жалостива мелодия на струнни инструменти. На входа две музикантки с превързани очи свирят дует от Паганини. Стиснали здраво инструментите си — цигулка и виолончело, — те са изцяло съсредоточени в изпълнението на сонатата и не обръщат внимание на разиграващата се пред тях сцена.

В центъра на залата, насред огромно кръгло легло, покрито с червено кадифе, една жена и двамата й партньори се отдават на любовни игри. Червенокосата с щедри форми и млечнобяла кожа е възседнала единия мъж, легнал напряко на леглото, докато другият — негър с изваяно тяло и гола глава, порязва ръцете си, изправен над тях. Реже се с бръснарско ножче и оставя кръвта да капе в отворените усти на двамата любовници, докато те сластно и шумно се съвкупяват. Двамата жадно протягат уста към кръвта, а жената налапва и члена му, когато той на игра покапва отгоре му малко кръв. Люси се усмихва и се извръща към началничката на персонала, за да я попита дали наистина иска да участва в тази игра. Но блондинката вече я няма до нея.

Водачката й е отстъпила няколко крачки назад и я гледа разочаровано. Между тях е застанал един от тримата бразилци с безукорен черен костюм без нито едно петънце. Люси изкривява лице и преглъща с мъка. Ала мъжът няма заплашителен вид, даже се усмихва и й подава ръка. Слисана, тя се здрависва с него. Нищо в погледа му не показва, че я е познал. Обръща се към нея приятелски:

— Добър вечер, госпожице. Трябва ни помощ за обслужването на един частен салон горе. Бихте ли ме последвали, моля?