Доминик Мезон
Пирът на зверовете (30)

29

От зазоряване двама журналисти изпитват на собствен гръб в какви условия протича арестът на закоравели престъпници, на които криминалната полиция не прави никакви отстъпки. Роси съкрушено изчита изпратения от Лувион доклад. В тона му не се прокрадва ни най-малкото съмнение относно законността на подобна процедура, въпреки че тя е достойна за най-страшните диктатури. Двамата независими журналисти са изолирани в бяла килия, в която свети непрекъснато през цялото денонощие, никой не ги пита нищо и им дават само хлорирана вода за пиене. Майорът въздиша. Страхува се, че подобен произвол, подобна злоупотреба с антитерористичното законодателство ще им струва скъпо. Тъкмо преглежда досиетата на двамата задържани журналисти, когато превъзбуденият Малик нахълтва в кабинета му.

— Имаме прясна следа за едното татуирано момиче!

— Колко прясна?

— Люси Мерпаз, двайсет и три годишна, студентка — представя я Малик и оставя подробното досие на младата жена върху бюрото на майора. — Днес на обяд е отишла в магазин, наречен „Стаята на чудесата“, и е последвала бурна разправия с управителя.

Роси се готви да отвърне, че някаква история за рекламация не е прясна следа, но името на магазина привлича вниманието му. Знае каква слава му се носи и преглъща сарказма си, докато Малик му разказва по-подробно.

— Нашият обект е разменил доста остри реплики с Емил Монестие, който си пада укривател, крадец и трафикант с три страници криминално досие. Нищо в досието на младата жена не предполага подобни връзки, а Монестие е прекарал достатъчно време в затвора, за да може да послужи за посредник във всякакви съмнителни сделки. Тефтерчето му с адреси сигурно е истински светски справочник за престъпните среди.

— Може да е помогнал на нашия Жудекс да вербува момичето — отвръща замислено Роси, хвърля поглед на досието на Люси и се удивлява:

— Страшно подробно! Анализаторите едва ли са изровили всичко това за една сутрин!

— Не — потвърждава Малик. — Явно вече е била обект на разследване. Може би заради връзките си с антиглобалистите и разни екстремистки организации.

— Да, може би. Със сигурност обаче някой от нашите се е заинтересувал от нея… Можеш ли да разбереш кой и кога?

— Вече питах. Странно, но няма и следа от заповедта за разследване — отговаря Малик със скептична гримаса.

— Разрови се, в тая служба все ще е останал някой, който не си е загубил паметта!

Разкритата аномалия, както и кавгата с мошеника, събуждат интереса на майора, който изисква от Малик телефонните разпечатки на младата жена и списък с местата, откъдето се е обаждала. Инструктира екипа, натоварен с наблюдението й, да проявява крайна бдителност и нарежда мошеникът също да бъде държан под око и подслушван.

Запознаването с досието на Люси Мерпаз предоставя полезна информация на майора. Ключовият момент в биографията й се откроява към петнайсетата й годишнина. По всичко личи, че дотогава Люси е водила нормалното съществуване на провинциална девойка, най-голямата от трите деца в семейството. Баща й е главен майстор в дъскорезница в Лон-льо-Соние. Момичето се занимава с танци и езда, училищните й резултати са многообещаващи, както се вижда от изпитите след седми клас, на които е изкарала отлични оценки. Но около петнайсетгодишна възраст всичко тръгва наопаки. Край с танците и ездата, оценките стремглаво се понижават, изключена е от четири училища, задържана е за дребни престъпления — кражба в магазин, притежание на наркотици. За капак е заподозряна, че проституира в тоалетните на гимназията… Примерното девойче изведнъж пропада. Но пък тренира усърдно таекуондо и доста е напреднала, ако се съди по постиженията й от различни регионални състезания. На осемнайсет години внезапно напуска домашното огнище и се установява в Париж, където следва психология. Понастоящем е записана в магистърска програма и активно участва в множество асоциации за борба с насилието спрямо жените, за подкрепа на жертвите на изнасилване и разни антиглобалистки каузи.

Не се знае с какви средства се издържа. Нищо не подсказва как успява да си плаща наема, следването, с какви пари си е купила масивния японски мотоциклет и как е платила за безумно скъпата татуировка, която си е направила едва на деветнайсет години при един от най-големите парижки майстори. Роси обаче се интересува най-силно от разрива в живота на младата жена, настъпил около петнайсетата й годишнина. Досието съдържа множество допълнителни сведения за този период, от които става ясно, че баща й е получил хубаво повишение — от главен майстор е бил издигнат до заводски директор, братята й са били приети в най-престижното местно частно училище, семейството е поискало разрешително за значително дострояване на къщата… По времето, когато най-голямата дъщеря е кривнала от правия път, семейство Мерпаз се е облажило от светкавично замогване. Един красноречив детайл — първата значима покупка, извършена от тях през онзи период, преди ремонта, колата и частното училище за братята, е била прекрасен кон, взет за Люси точно когато тя се е отказала от ездата… Повишението на бащата насочва Роси по следата — категорично би се обзаложил, че е била изнасилена от собственика на дъскорезницата или от сина му и че мълчанието на Люси и нейното семейство е било откупено на щедра цена. Точно това е опропастило момичето. Майорът се интересува от намереното слабо място, защото то представлява крайно удобен лост за някого, който би искал да я манипулира — ето защо и досието го отразява толкова обстойно. Всеки специалист по разузнавателни методи, какъвто вероятно е и поръчалият изготвянето му, е наясно, че може да прави каквото си иска с някого, ако знае най-скритата му слабост.

На снимката косата на девойката е събрана в кок, а изражението й е строго. Люси притежава фини черти, както и изключително гладка и чиста кожа. „Определено е красавица“, мисли си Роси. Устните — възголеми и прекалено плътни за нейното лице, й придават чувственост, която безличното облекло и тъмният поглед не успяват да заличат.

Решен лично да изземе ролята на екипа, който наблюдава младата жена, и дори да установи връзка с нея, майорът става и грабва сакото си. Тъкмо когато отваря вратата на кабинета си обаче, секретарката му го предупреждава:

— Директор Бониперти спешно ви вика в кабинета си.