Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

58

Когато Роси се отдръпва и устните им се разделят, ръцете на Люси се вкопчват в него, за да го задържат. Той сваля ловната куртка, оръжията в джобовете глухо издрънчават, падайки на покрития с плочки под. Люси с рязък замах отмята завивките и съблича тениската си през главата. Няма сутиен, облите й гърди омагьосват Роси, който усеща, че членът му се втвърдява. Непохватно изхлузва ботушите си, без да откъсва поглед от Люси, която го гледа без усмивка, с едва ли не мрачно, напрегнато изражение. Черните й коси падат по раменете. Когато се доближава до младата жена, тя нетърпеливо го хваща за колана и прошепва:

— Страхът ме възбужда.

Люси сваля панталона и боксерките му с един замах и той скача върху нея, коремът му се притиска до нейния. Младата жена не събува прашките си, а само ги отмества с трескава ръка и Роси прониква в нея бясно, без презерватив, без дори да помисли за презерватив, гледайки Люси право в очите. Тя ръмжи от удоволствие, стиска проникналия в нея член във влагалището си, положила ръка на тила на Роси. После бедрата на младата жена бавно започват да се събират и разтварят в ритъма, който иска да придаде на сношението им. Когато Роси се опитва да се наложи, за да проникне дълбоко в нея според собственото си желание, тя го стиска за врата, наказва го с нокти и се отдръпва. Не му остава друго, освен да й се подчини, иде му да закрещи от властната потребност да усети как топлината на вулвата й се разлива по пубиса му. Опитва се да я целуне, но Люси отвръща уста и го пронизва с гневен, предизвикателен поглед. Одрасква го по кръста и надменно му прошепва:

— Иска ти се да ми го начукаш, а?

Роси само кимва, изгаря да отприщи желанието си да я обладае на воля. Тя се усмихва, щастлива е, че го вижда толкова покорен и измъчван от желание. Отдръпва се назад и изкарва члена му от утробата си. Роси разочаровано изпъшква. Усеща ръката на Люси, която го бута по левия хълбок и го събаря в леглото до нея. Младата жена сваля прашката си и го възсяда през слабините. Без да го погледне, прибира косата си в небрежен кок. После протяга ръка зад гърба си и улавя втвърдения член, който преди малко е отхвърлила. Леко се надига, потърква с върха му срамните си устни и предупреждава:

— Аз определям ритъма и аз решавам кога ще изпиташ наслада. Без спорове.

В ума на Роси се мярва мимолетно желание да я зашлеви, да я обърне и да я обладае като кучка, което още повече засилва и без това почти болезнената му ерекция. Но той се въздържа и оставя амазонката да го язди, запленен от мускулестия й корем и тежките стегнати гърди, които се полюшват в такт с въртеливите движения на таза и бедрата на неговата господарка. Тя парира плахите му опити и му забранява да докосва гърдите й. Ръцете му трябва да стоят отпуснати край тялото, без да я пипат. Люси дълго си играе с него, докарва го до еякулация, но щом усеща, че замира в прииждащия прилив на удоволствие, забавя движенията си и стисва с твърда ръка основата на члена, пресичайки прилива на сперма. Лицето на Роси се облива в пот, но той само иска мъчението да продължи, докато има сили да го понесе. Да гледа Люси, която гъвкаво се извива и стене над него, да усеща влагата й, която се плъзга по корема му — нищо не може да го изтръгне от тази игра. Това явно не стига на неговата господарка. Тя поставя ръцете си на гърдите на Роси и ги плъзга до шията му, после му прошушва новото си желание:

— Не е зле, но можеш още. Остави на мен. Ще те отведа там, където никога не си и помислял, че можеш да отидеш.

Ръцете на Люси се сключват около врата на Роси, точно над адамовата ябълка, хватката им постепенно се затяга. Младата жена гледа право в очите партньора си, който не се противи на странната прегръдка. Хипнотизиран е от бавно движещия се таз на своята господарка. Завладян от желанието си и от надигащото се удоволствие, той приема душенето, очаква го, иска го. Постепенно тежестта на Люси се прехвърля напред и натискът върху гърлото му малко по малко се засилва. Затрудненото дишане се превръща в пълен задух. Роси не се опитва да се бори, не се противи на липсата на кислород, а междувременно Люси ускорява движението на задника си. Роси може да различи бясната възбуда в погледа й, в усмивката й, в щръкналите й гърди и в разтърсващите я тръпки. Играта изпълва Люси с опияняваща наслада, той усеща, че се вцепенява още повече — като обесен, като преследвано животно. Страхът предизвиква прилив на адреналин, тялото му отвръща с още по-силна ерекция. Страхът и сексуалната наслада са дълбоко преплетени в първичните инстинкти и звярът в него е превъзбуден.

Люси надава вик — от удоволствие, от изненада, от бясна страст. Роси усеща, че дланите му изтръпват, вече не чувства стъпалата си, дробовете му изгарят. Цялата стая се озарява в златиста светлина, той се рее във въздуха. Усещанията му се сливат, вече не знае кое е неговото тяло и кое — това на господарката. Губи представа за времето, откога не диша. Придобитият опит като водолаз му подсказва смътно, че сигурно изпитва нещо подобно на дълбочинно замайване, тялото му изпада в кислороден глад. Знае, че след броени секунди ще загуби съзнание и ще бъде на косъм от смъртта, но точно в този миг усеща само заливащото го на талази удоволствие в нереална обстановка.

Хватката около врата му се отпуска, но Роси не диша, зрението му се размътва, златистата стая става черна, очите му се затварят, усеща, че постепенно се отнася далеч от леглото, далеч от играта. Сигурно е припаднал за няколко секунди, но го свестяват два шамара. Свежият спасителен въздух нахлува в него, никога не е вкусвал нещо по-хубаво, по-сладко, по-благотворно. Докато въздухът изпълва дробовете му, изпитва върховна наслада — дълъг оргазъм с непозната сила. Спазмите продължават повече от минута.

След завършека на конвулсиите, които го разтърсват, Люси се отпуска на корема му, долепена до покритите му с пот гърди. Успокоена, тя нежно го целува по бузата и се изправя, правейки още едно признание:

— Виждаш ли, че можеш да ми се довериш. Умея да се владея.

Когато телата им се разделят, той простенва и се опитва да я задържи, но още няма сила, не може да попречи на господарката да стане. Тя остава няколко секунди до главата му, сякаш контролира дишането му. Когато се уверява, че всичко е наред, Люси го завива и изгася лампата, за да го остави да се съвземе. Роси веднага потъва в дълбок сън.

 

 

На излизане от стаята, след като е вдигнала от пода прашките и тениската си, Люси изведнъж усеща, че я обзема ненадейна меланхолия. Изпитала е потребност да овладее положението, да заличи униженията от изминалите часове. Сега, когато е удовлетворила тази потребност, и то с непресторено удоволствие, би трябвало да се почувства облекчена и разведрена. За свое голямо съжаление, изпитва само тъга и срам. Състоянието на банята с нищо не спомага да подобри настроението й. С мъка успява да изцеди тънка струйка хладка вода от полуразядения от ръжда душ. Толкова я е гнус от коритото му, покрито с черни ивици, че стои на пръсти и не си измива косата, защото не е намерила чиста кърпа. След като се е позабърсала, отива в кухнята. Провизиите, донесени от ченгето, най-после ще заглушат острия глад, който стърже стомаха й. Слага на една табла колбаси, хляб, плодове и ванилов крем.

Жестовете й са трескави, плаче й се, нещо й тежи и тя успява да назове болката си: Роксана. Люси се чувства омърсена, недостойна, не се упреква за това, че се е любила — никога не се е клела във вярност нито на Роксана, нито на когото и да било, — но насладата, която изживя, и привличането, което изпитва към това навъсено, непохватно и свръхчувствително ченге, я карат да изпитва вина. Дълбоко в себе си се упреква, че причинява смъртта на Роксана. Нейната любов е опазвала живота на младата румънка, а предателството й може и да я е убило. Люси стои, опряла чело на вратата на хладилника, и се отърсва от вцепенението си едва когато затворничката им отново разтърсва леглото в опит да се освободи от белезниците. Манон е вързана в това положение часове наред. Люси си казва, че трябва поне да й занесе нещо за ядене и пиене.

Видът на пленницата буди съжаление — гримът се е разтекъл по изпитото й лице, а ожулената й кожа прилича на змийски люспи. Люси изважда чорапогащника, който Роси е напъхал в устата й, като не пропуска да я предупреди:

— Ако извикаш или ме напсуваш, пак ще ти го натикам в устата и ще си изляза, без да ти дам да ядеш. Ясно?

Пленницата кима и стои мирно, след като устата й е отпушена. Люси й дава да изпие чаша вода, безразлична към заплахите на Манон, която повтаря, че братята й ще се върнат и ще ги смачкат, ако ги заварят тук. След като Манон изпива водата, Люси й дава да хапне няколко залъка хляб и няколко парченца плодове — пъха й ги в устата с ръка, без да я развързва. Манон яде малко, твърди, че не е гладна. Люси забелязва избилата по челото й пот и скърцането със зъби. Манон проявява всички признаци, вещаещи абстинентна криза. Най-силно е пристрастяването именно при метамфетаминовите наркомани, няколко часа без обичайната доза бързо се превръщат в ужасно мъчение, а няколко дни — в истински ад. Люси не намира в себе си достатъчно твърдост, за да изтъргува доза кристали срещу сведения. Наистина й е мъчно за Манон, но пленницата я изпреварва:

— Не издържам вече… Остави ме да си взема дозата и ще ти кажа всичко за партито на Дантребер. Умолявам те, двайсет и четири часа не съм взимала нищо, страшно ми е зле — пъшка пленницата, гърчейки се в леглото.

Люси забелязва разкървавените й китки. Младата наркоманка се е разранила, докато се е мъчела да се освободи от белезниците, но явно не усеща нищо, продължава да се дърпа от таблата на леглото и да си иска дозата отрова. Люси отлично познава тези кризи, покрай Роксана цялата гама на пристъпите й е до болка позната. И през ум не й минава да отстъпи пред молбата — това би означавало да помогне на нещастното момиче да се самоубие. Тя става и вади едно пакетче от джоба на рокерското си яке. Размахва го и обяснява предложението си:

— И дума не може да става да ти дам твоята гадост. Но пък имам трева — доста силен канабис. Ако ми кажеш нещо полезно за партито, ще ти свия няколко джойнта, така ще изкараш по-лесно най-тежките часове от абстиненцията.

Пленницата отказва, ругае, умолява, заплашва, гърчи се, плаче, но Люси не отговаря. Сяда на пода и започва да свива джойнта. И тя се нуждае от него. Все едно какво ще избере Манон, ако трябва, ще си го изпуши самичка, за да пропъди срама и угризенията, които я терзаят. След като приготвя първата цигара, Люси я запалва и жадно всмуква. Протяга се и въздъхва доволно. Силната, ароматна трева почти мигновено я отпуска. Младата жена сяда до Манон и доближава джойнта до устните й.

— Хайде, умираш от желание. Дай ми информацията. Така или иначе ще отида на партито вместо теб. Не се измъчвай за нищо.

 

 

Затворничката всмуква с пълни гърди, което извиква развеселена усмивка у Люси. Манон задържа дима няколко секунди и бавно го изпуска през носа. Тялото й се отпуска и устните й се разтеглят в разкривена, почти приятелска усмивка. Двете млади жени допушват джойнта, после Люси свива втори — всмуква едва-едва, за да не й се размъти главата. Трябва да наглежда фермата и да събуди Роси в случай на ненадейно посещение, не може да си позволи да се надруса. Ето защо оставя по-голямата част от джойнта на Манон. Тревата оказва въздействие и най-после идва ред на признанията. Докато я слуша, Люси взема мобилния телефон на пленницата и изпраща есемес на гаджето й — да не се тревожи, заминала е за уикенда с приятелка в Каен. Семейната кавга, която ще последва, не засяга Люси и тя изключва мобилния.

Между два ароматни облака дим Манон потвърждава, че е работила за Дантребер и на миналогодишното парти. Дава й името на прекия си началник и го описва. Преливаща от добра воля, разкрива на Люси къде да намери трудовия й договор и й съобщава мястото и часа на явяване. Работно облекло ще й дадат на място, а в самата задача няма нищо сложно. Празненството събира стотина заможни гости, дошли от цял свят, за да присъстват на зрелищата и представленията, организирани лично от стария Дантребер. Манон не може да каже кой знае колко за самото парти. Тъй като през цялото време стои на бара, има само косвена представа — чрез звуците и доловените оттук-оттам откъслечни разговори. Нищо не е научила от колегите си за вечерта, тъй като договорът включва изрична и заплашителна клауза за поверителност, целяща да разубеди служителите да разказват какво са видели през нощта. Предлаганото възнаграждение е три пъти по-високо от обичайното заплащане на нощен сервитьор през уикенда — над седемстотин евро за една нощ и за пълна дискретност.

Малкото, което научава от Манон за „Карнавала на плътта“, напомня на Люси за едно изключително престижно парти, организирано ежегодно в Австрия, на което присъства елитът на световната фетишистка общност. След като тревата приспива Манон, Люси започва да търси информация на мобилния си телефон и открива разкази за партитата, от които явно се вдъхновява и организираният от Дантребер „Карнавал на плътта“. Всяка година австрийският художник Херман Ницш организира за гостите си в замъка „Принцендорф“ празненство под формата на кърваво жертвоприношение, наречено Orgien Mysterien Theater — „Театър на оргиите и мистериите“. Празненството протича в огромно имение сред лозя. Поканени са жителите на съседните села, музиканти и десетки участници от цял свят, дошли да се посветят на смъртта… и прераждането, сред разгул от ужасяващи зрелища и церемонии, посветени на темата за месото и кланиците, които са предназначени за посветени зрители. Ницш обожава полемиката и описва целта, която си поставя със своите партита, обединяващи всевъзможни кървави пародии на католическата литургия — постигането на тотално произведение на изкуството, което да позволи на зрителите истински да осмислят собственото си съществуване.

Люси никога не е участвала в подобни чествания, въпреки че те се нравят на любителите на Дьо Сад и Батай. Не е знаела, че Дантребер организира нещо подобно във Франция, но разбира защо публична личност като милиардера иска да запази в тайна събитие от такова естество.

Всяка година канят Люси на фетишистки партита в Париж и Лондон, но нито „Нощите Демония“, нито „Гъвкавите вечери“, нито „Торчър Гардънс“ напомнят по нещо за кървавия разгул на описаните мероприятия. Люси изтръпва при споменаването на животински приношения и потоци кръв. Ако имаше избор, за нищо на света не би отишла на това парти…