Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Festin des fauves, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Доминик Мезон

Заглавие: Пирът на зверовете

Преводач: Александра Желева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Редактор: Габриела Кожухарова

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-404-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2746

История

  1. — Добавяне

36

Алкиндар има чувството, че е засмукан от водовъртеж и неумолимо повлечен към дъното. След нелепото корабокрушение на товарния кораб, който ги караше от Бразилия заедно със злокобния им товар, са последвали низ от злополучия и пропадане, което изглежда безкрайно. При все това стотиците милиони евро, които компанията ще наследи, щом приключат съдебните дела, никога не са били толкова близо. Вече не могат да спрат. Всеки път, когато изпитва съмнение, желание да зареже задачата и да се върне в Манаус, поглежда някого от братята си и си казва, че вече не може да ги удържи. От пет години са се посветили на този план — откакто една вечер чуха пиянските изповеди на Дантребер, докато беше на посещение в дърводобивното си стопанство в делтата на Амазонка. Вечерта, когато Алкиндар разбра, че техният благодетел малко по малко полудява, измъчван от спомените си и от бремето на прегрешенията си.

Младежът, завършил медицина в най-добрия университет в Сао Пауло, си мислеше, че придобитото влияние над Александър Дантребер, превърнало него и братята му в най-близките му съветници, в негова опора и дори в единствените, които биха могли да го разберат и да му помогнат, ще им позволи да се наложат в компанията и да присвоят по-голямата част от наследството в своя полза. Безразсъдният план е измислен от Алкиндар — до такава степен да се сближат с лудия Дантребер, че старецът да се отрече от собственото си семейство и да ги направи свои наследници. Тази перспектива го подтикна да убеди братята си да напуснат родината и да се установят във Франция при магната, тя ги превърна в покорни маши на нарастващата лудост на благодетеля им милионер. В началото Алкиндар умело я разпалваше, внимателно дозирайки истини и измислици за родното им племе и предполагаемите им варварски обичаи. От няколко месеца обаче маневрите му са предизвикали у стареца гнусно пристрастяване към човешка плът.

След инсулта този извратен апетит вече не може да бъде озаптен. Попаднал в клопката на собствената си машинация, Алкиндар превърна себе си и братята си в убийци, готови да извършат най-чудовищни деяния, за да задоволят апетитите на своя господар и да запазят в тайна безумията му.

Понякога го връхлитат угризения, но не си позволява да се огъне заради братята си — заради всичко, което вече ги е накарал да извършат. Ала това, което упорито го мъчи, е нездравата радост в очите на Иперу и Вратинге всеки път, когато трябва да проливат кръв. Те само изпълняват заповеди, следват план, скроен от самия него, но без никакво съмнение убийството им носи удоволствие. Откакто се е върнал в племето след дипломирането си в Сао Пауло, никога не е усещал по-отчетливо бездънната пропаст, която отсъствието му е издълбало между него и братята му. Алкиндар върши тези ужаси по необходимост, за да постигне определена цел, която ги оправдава, но сега знае, че за братята му тя е само предлог, извинение да дадат воля на кървавите животински инстинкти, присъщи на техния народ чак до поколението на баща им. Отключил е врата, зад която наново са се отворили два чифта червени очи, отказващи да се затворят.

Часове наред дебнат пред входа на сградата на улица „Малт“, където живее последният набелязан обект — любопитката, която мислеха, че са изплашили при посещението си в клуба преди два дни. Подценили са решимостта й да открие изчезналата си приятелка. Бащата на бензинджията ги предупреди за посещението й, а видеокамерите на имението са я заснели пред желязната ограда, докато предизвикателно ръмжи с мотора си. Дори само това би било достатъчно, за да ги принуди пак да се намесят, но посещението й в магазина на укривателя на крадена стока окончателно е предопределило съдбата й. Тя трябва да изчезне — последната неволна жертва на глупавото корабокрушение, последното изпитание, което братята Васу трябва да преодолеят, преди да се върнат в имението и да чакат своя час, продължавайки дългата юридическа битка с децата на Дантребер. Алкиндар не изпитва никакви душевни терзания относно тази част от плана — става въпрос единствено да си върнат онова, което експлоататорите са ограбили от природните ресурси на тяхната земя, трупайки състояние от поголовното унищожаване на родната им гора.

Неудобно притаени в задната част на микробуса — почистен отгоре-отгоре и вонящ на кръвта на оня тъпанар, който си въобразяваше, че може да им открадне урните, те търпеливо чакат на мястото за паркиране на доставчици точно пред дома на мишената. Възнамеряват да я натоварят заедно с мотора й, да я изведат от Париж и да инсценират трагичен, смъртоносен инцидент. Като се има предвид как кара младата жена, такъв край би бил логичен — „просто преждевременен“ — дори се бе пошегувал Алкиндар. Трябва само да изчакат да излезе с возилото си, ако е възможно — в късните часове, когато по улицата, осеяна с малко магазини, няма да има досадни свидетели на сцената.

Младата жена се е върнала в апартамента си преди един час под зорките погледи на тримата братя — както обикновено ексцентрична, облечена в много тесен бледорозов костюм. Алкиндар стиска в юмрук синьото шишенце с етер, с което смята да упои Люси. Съжалява, че ще трябва да ликвидира такова хубаво момиче, но направиха всичко възможно, за да я сплашат и да я накарат да се откаже от нелепите си издирвания. Мръсницата не ги послуша. За свое нещастие, ще трябва да си носи последствията.