Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (99)

97.

Двамата с Кайли прекарахме целия четвъртък и петъка заровени в бюрократични документи и оценки на психологическата устойчивост. Тя беше убила човек със служебното си оръжие, след което беше взривила друг на парчета със сигнален пистолет, затова на нея й се наложи да прекара повече ценно време с Черил Робинсън. Затова пък аз очаквах с нетърпение уикенда, когато щях да прекарам малко по-различно ценно време с Черил.

— Още ли си в играта за операта в събота? — попита ме тя, когато влетях в офиса й.

— Естествено. Как трябва да се облече човек, за да го пуснат в операта?

— Ами носи черна папийонка, цилиндър и може би от онези театрални бинокли, какъвто имаше госпожа Търстън Хауел Трета от „Острова на Гилиган“ — отвърна тя.

— И ти нищичко не разбираш от дрескод, нали? — попитах аз.

Тя сви рамене.

— Ще съм облечена с това, с което идвам в офиса. Все пак планирам вечер с Джузепе Верди и китайска храна. Защо не се срещнем в седем часа в кафенето „Шън Ли“ на Шейсет и пета улица, точно срещу „Линкълн Сентър“?

— Ще бъда там — отвърнах аз и наум добавих: „Нека Ренесансът след Фред започне сега!“.

В събота следобед отидох до апартамента на Кайли на посещение на Спенс. Улица „Лайт“ и Вашингтон авеню бяха препълнени с паркирани по цялото им протежение микробуси и камиони.

— Спешни ремонти — обясни Спенс, който ме посрещна в инвалидна количка и с превръзка на счупения нос, но като се изключи това, изглеждаше в доста приповдигнато състояние на духа. — Само че истинските ремонти няма да започнат, преди застрахователите да се изяснят кой за какво ще плаша.

— Мислиш ли, че застрахователите ще покрият щетите за чисто нов плосък телевизор на съседа ти от горния етаж? — попитах аз.

— Ако те не ги покрият, ще го има от мен — заяви Кайли. — Заедно с нова спалня и вечеря за Дино и Коралай в ресторант по техен избор.

— Зак, имаш ли нещо против да ангажирам вниманието ти за момент? — попита Шели Трегър, който до този момент беше стоял кротко в един фотьойл, запазвайки необичайно за него пълно мълчание. Със сигурност все още изпитваше болки заради счупените ребра.

— Опитай — отвърнах аз.

— Сега, когато Беноа е мъртъв, никой не притежава правата върху историята му, което означава, че всеки може да вземе идеята и да я адаптира. Спенс предложи да я превърнем във филм.

— Естествено — заяви Спенс. — Можем да вземем Кевин Спейси като Беноа. Никой друг не може да играе откачалки като Кевин.

— Категорично не съм съгласен — отвърна Трегър. — Беноа винаги е планирал някой да вземе сценария му и да го заснеме на филм. Ако го направим, значи той печели. Вие какво мислите?

— Всичко зависи от това кой ще играе във филма — казах аз.

— Говоря сериозно — заяви Трегър.

— Шели, не съм продуцент, но мога да ти кажа едно нещо — ако направите филм, много хора ще отидат да го гледат.

— Така си е — сви рамене той.

— Аз обаче определено няма да съм един от тях — допълних аз.

— Мерси, аз също — усмихна се той.