Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (17)

15.

Добротата на Дейв Уест си личеше още от погледа му. Беше около петдесетгодишен афроамериканец с тъничък мустак над горната устна и почти никаква коса по главата. Имаше меко кръгло лице, което съм сигурен, че би грейнало, ако се усмихнеше, и кафяви очи, изпълнени с тъга и объркване. Въпреки това обаче си личеше, че е добър човек.

Предложих на Кайли да поеме разпита, но тя отказа.

— Не тук и не сега — отклони предложението ми тя.

Уест седеше на една маса в далечния край на студиото с недокосната чаша кафе пред себе си.

Двамата с Кайли се представихме и аз седнах срещу него, тя остана права отстрани.

— Разбирам, че сте притеснен. Може ли да поговорим? — попитах го аз.

— Вината е моя. Аз се издъних — отговори той.

— Дейв! — прекъсна го Райцфелд.

Хвърлих му един кос поглед и той вдигна ръце в знак на извинение.

— Съжалявам — извини се той, — но не мога да допусна да се самообвинява.

— Господин Уест — започнах отново аз, — моля, просто отговаряйте на въпросите ми. От колко време работите като сценичен оръжейник?

— Имам разрешително за ОПСХП от двайсет и три години и един месец.

— Какво е ОПСХП?

— Оръжия, приспособени за стрелба с халосни патрони — отговори той. — Има сценични оръжия и истински. Сценичните са безвредни, но не са автентични. Затова повечето режисьори предпочитат да използват истински оръжия, заредени с халосни патрони.

— Вие ли доставяте патроните?

— Понякога да, понякога не. Но аз имам пълен контрол над всички ОПСХП на снимачната площадка и винаги последната дума дали едно огнестрелно оръжие е безопасно за използване в сцена, е моя.

— Какво точно се случи днес?

— Пистолетът беше деветмилиметров „Зиг Зауер Про“. Действието във филма се развива през четиридесетте години и ми трябваше пистолет от онова време. Това оръжие беше на доста години, но в отлично състояние. Аз лично го почистих и заредих пълнителя с халосни патрони — каза той и на лицето му се появи бледо подобие на усмивка. — Точно така, както вече ви казах, занимавам се с огнестрелни оръжия от двайсет и три години. Трудно може да объркаш халосен патрон с истински. Вие сте ченге, би трябвало да знаете. Халосните нямат оловен връх. Тези, които аз използвах, имаха пълнеж от червен памук в картонена тръбичка. Напълно безопасни са, освен ако не се стреля с тях наистина от много близко разстояние, но аз бях говорил с режисьора и знаех, че Еди ще бъде на около три метра разстояние.

— По кое време поставихте халосните патрони в пълнителя? — попитах аз.

— Между девет и девет и петнайсет сутринта. Трябваше да започнем снимки в девет и половина, но нещо се беше случило с Еди и се наложи да почакаме няколко часа.

— И къде беше пистолетът през това време?

— Има шкаф, който се заключва — каза той, след като се поколеба за миг.

— Бяхте ли го заключили? — поинтересувах се аз.

Долната му устна потрепери, а в очите му бликнаха сълзи.

— Оставих го на масата. Мислех, че снимките ще започнат всеки момент.

— Възможно ли е някой да е дошъл тук и да е пипал пистолета?

— Огледайте това място — кимна той. — Казват му оръжейна, но няма нито стени, нито врата, отворено е отвсякъде и е на шест-седем метра от масата с реквизита. Всеки може да дойде насам и да пипа всичко, но аз седях точно… — започна той и внезапно замлъкна, осъзнал нещо.

— Имало ли е момент, в който пистолетът не е бил пред погледа ви?

— За две-три, най-много пет минути, може би… — колебливо каза той.

— Колко време би отнело да се смени пълнителят?

— Пет секунди. Но кой и защо ще иска да го прави?

— Да речем, че някой е решил да го направи. Как би могъл предварително да знае кой е точният пълнител? Този, който би паснал на пистолета, който сте използвали?

— Пише го в бележките към сценария — отвърна той. — Всичко, което правим, е написано на хартия и го разпространяват из цялото студио. Този „Зиг Зауер Про“ беше включен в бележките още отпреди началото на снимките. Всеки би могъл да ги е прочел.

— В кой момент дадохте пистолета на Еди Кобърн?

— Мисля, че беше към единайсет и трийсет.

— Проверихте ли, за да се уверите, че това е правилният пистолет?

— Да. Сверих серийния номер, извадих и погледнах и в пълнителя, но… — Той взе чашата изстинало кафе пред себе си и отпи.

— Но какво? — подтикнах го аз да продължи.

— В пълнителя на точно този модел „Зиг Зауер Про“ може да се видят само най-горните два патрона. Погледнах и видях две червени памучни връхчета. Откъде да знам, че останалите под тях са били истински? Но грешката е изцяло моя. Предоверих се.

— Какво стана, когато госпожа Кобърн стреля с пистолета? — продължих да питам аз.

— Стреля два пъти по булката Девън Уитакър — обясни той. — Така беше по сценарий. Тогава нейните капсули с кръв експлодираха и тя се свлече на пода. След това Еди стреля още два пъти в Иън. Още щом чух изстрелите, разбрах какво става. Отзвучаването при халосните патрони е различно. Замръзнах на място. За щастие, Алън, момчето от специалните ефекти, изтича напред и изби пистолета от ръката на Еди, но дотогава… — Той зарови лице в шепите си и тялото му се разтресе от безсилен плач.

Едно нещо беше ясно — Дейв Уест не беше убиец. Беше нещастник, който щеше да се натовари с вината на неизвестен садистичен убиец. Райцфелд беше споменал, че съпругата на Дейв е много болна, но самият той не беше споменал за нея нито веднъж, нито пък беше използвал състоянието й като извинение. Беше си позволил да отклони за миг вниманието си от смъртоносната си професия и сега с готовност щеше да си понесе всички последствия от допуснатата грешка.

Дейв спря да хлипа и ме погледна в очите.

— Съжалявам — тихо казах аз.

— Давайте — продължи той и спусна ръце зад гърба си. — Това ви е работата.

— Дейв Уест, арестуван сте за убийство по непредпазливост, причинило смъртта на Иън Стюарт — казах аз.

Прочетох му правата, докато Кайли и Боб Райцфелд ни наблюдаваха съчувствено.

Никога преди не се бях чувствал толкова зле от това, че трябва да арестувам някого. В този миг обаче се случи нещо, което обърка нещата още повече. Чувството ме удари в стомаха и се загнезди там. Кайли беше права. Убийството на Иън Стюарт беше прекалено зрелищен спектакъл, за да бъде пропуснато. А който и да беше подменил безопасните халосни патрони с бойни, в момента се намираше в залата и безмълвно ме наблюдаваше как закопчавам белезници на невинен човек.