Метаданни
Данни
- Серия
- Отдел Специални клиенти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- NYPD Red, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Карачанова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Маршал Карп
Заглавие: Смърт по сценарий
Преводач: Стоянка Христова Карачанова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1481-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17492
История
- — Добавяне
44.
Предпочитаното от Гейб оръжие „Валтер ППК“ беше идеалният джобен пистолет, същият, какъвто използваше и Джеймс Бонд. В момента обаче беше твърде напечено, за да го носи. От друга страна, нямаше намерение да пренася 45’000 долара в метрото невъоръжен.
Отиде до шкафа и изрови своя „Глок 23“. Беше 40-и калибър, по-голям от валтера ППК 380 и доста по-труден за прикриване, но с него беше по-малко вероятно, ако го спрат ченгета, да го свържат с обира и убийството на Западна 62-ра улица.
Взе влак номер 6 към центъра, слезе на „Гранд Сентръл“ и се прехвърли на номер 7. Пътуването му беше доста безинтересно и на практика почти приятно. През целия път не спря да мисли за Лекси — това момиче беше истински гений. Когато я помоли да му помогне да измислят сценарий как да използват допълнителните петнайсет хиляди, той просто се опитваше да я накара отново да се почувства желана в екипа. Така или иначе не беше очаквал много. И точно тогава й хрумна онази брилянтна идея, която направи сценария хиляди пъти по-добър.
— Искам да направя допълнителна поръчка — каза той на Мики, когато стигна до квартирата му.
— Какви оръжия за масово унищожение имаш предвид? — попита Мики.
Гейб беше скицирал идеята на Лекси върху лист от бележник.
— Не съм сигурен за точното разположение, но доколкото мога да кажа, искам да е нещо подобно — обясни той. — Какво мислиш?
— Това чие местенце е? — попита Мики.
Гейб му каза.
— Определено си куражлия, Беноа! — подсвирна от удивление Пелц.
— Идеята беше на приятелката ми — обясни Гейб. — Ще можем ли да го направим?
— Мога да ти набавя толкова пластичен експлозив, колкото ще ти трябва — заяви Мики. — За какви детонатори говорим?
— Все още не знам, затова измисли някакви смесени — таймери, дистанционно управление, нещо, което може да се възпламени с кабел… само гледай да е просто и като за идиоти. Помни, че не съм професионалист — засмя се Гейб.
— А имаш ли бюджет за всички тези екстри?
— Имам определена сума предвид — кимна Гейб.
— Колко?
— Какво ще мога да получа за още петнайсет хиляди?
Очите на Мики се разшириха от изненада. Той се покашля нервно, за да прикрие удивлението си.
— За още петнайсет хиляди, момчето ми, можеш да се сдобиеш с още адски много пукотевица.
Гейбриъл извади от раницата си трите пачки от по сто долара и ги остави на масата.
— Тук има четиресет и пет хиляди — каза той.
Мики взе едната от тях, прокара палец по банкнотите и я остави обратно.
— Чудя се колко ли е имал Джими Фицхю в сейфа? — попита направо той.
— Кой е споменавал нещо за Джими Фицхю? — замръзна на място Гейб.
Мики си запали цигара и издуха дима към тавана.
— Никой не е споменавал каквото и да било, но полицията се занимава само с това. Обир и убийство в една от снимачните каравани на Боб Левинсън в Уест Сайд. Заподозрените са двама. Застрелян е продуцентът Джеймс Фицхю. За толкова тъп ли ме мислиш? Ти ми каза, че знаеш откъде да вземеш парите, но ти трябвал партньор. Просто събрах две и две. Е, с кого сформира екип?
— С майка ти. И на нея й хареса — отвърна Гейб. — Трябва ли ти работата, или повече се интересуваш от личния ми живот?
Мики вдигна ръце в знак, че се предава.
— Спокойно, Гейби-бейби. Няма да ровя в личния ти живот. Това е първото, което научаваш, като влезеш в „Рей Брук“. Просто се опитвах да поддържам разговора, забрави, че попитах. Дай да поговорим за доставката.
— Част от сделката, както каза, включваше и това, че ще можеш да я доставиш до утре — напомни му Гейб.
— Няма проблем, все още мога.
— Добре, но не по-късно — добави тон. — Снимачният ми график е безумно натоварен.
— Утре ще се заема най-напред с това. Веднага. Ще ти намеря бум-бум за четиресет и пет хиляди — обеща Пелц.
— Всъщност едната от пачките е без сто долара — каза Гейб. — Приятелката ми ги използва да напазарува.
— Няма проблем. Кажи на миньончето, че покупките са за моя сметка — отвърна Мики. — Имаме ли сделка?
— Имаме сделка! — не се поколеба нито за миг Гейб и двамата подпечатаха уговорката си с доказалото се с времето традиционно холивудско ръкостискане.