Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (41)

39.

На бюрото ми се мъдреше голяма чаша кафе и кутия понички с глазура с бележка, залепена отгоре, която гласеше: „Съжалявам за Спенс. Той иска само да помогне. XX^[1], Кей-Мак“.

Кайли седеше на своето бюро и дъвчеше последната хапка от собствената си поничка с глазура.

— Взех си една — обясни тя и прекара остатъците с глътка кафе. — Останалите единайсет са си само за теб.

— Оценявам жеста, но не мислиш ли, че е твърде клиширано? Ченгета и понички? — попитах.

— Между другото, за протокола: не съм давала на Спенс номера ти — каза тя. — Намерил го е в моя телефон.

— Той сподели ли с теб теорията си, или аз да го направя?

— Изложи ми я тази сутрин. Силните на деня в Лос Анджелис са измислили пъклен план да съсипят филмовия бизнес в Ню Йорк.

— Подмолен и подъл план — отбелязах аз. — В подобен сценарий все очакваш да е замесен и Лекс Лутър^[2].

— Знам, че е откачено, но поне трябва да му се признае, че има въображение — отвърна Кайли.

— Въображение? Никак не е чудно защо не мога да разреша този случай — казах аз. — Като обикновен идиот, аз просто се опитвам да свържа фактите.

— Ето къде е разликата между полицейската работа и телевизионния бизнес — каза Кайли. — Що се отнася до хората от телевизионния бизнес, действителността е силно надценявано понятие и те никога не биха я допуснали да пречи на начина им на мислене.

— Вчера беше едва първият ни работен ден като екип — отбелязах аз. — Но сега, след като вече имам известен поглед върху съпруга ти, питам се колко ли често ти се е налагало да купуваш понички на бившите ти партньори?

— Ако искаш вярвай, но ти си първият, на когото Спенс се обажда — каза тя.

— Поласкан съм. Останах си недоспал, но съм поласкан.

— Нали го знаеш Спенс, винаги се е възхищавал на полицаите. Харесва му това, че имаш възможността да съчетаеш полицейската работа с шоубизнеса. Снощи ми каза, че имаш най-готината работа на света и с удоволствие би си разменил мястото с теб, ако можеше.

Спенс Харингтън иска да си размени мястото с мен? Нямах представа как да отговоря. Така и не успях.

— Зак! Кей-Мак!

Капитан Кейтс вървеше към нас и раздаваше заповеди в движение.

— Имаме обир и убийство, западна Шейсет и втора улица между „Кълъмбъс“ и „Амстердам“.

Познавах района добре, кварталът беше доста спокоен и тих.

— Какво има там? — попитах аз.

Кейтс спря пред нас, изглеждаше така, сякаш и тя не беше успяла да мигне през нощта.

— Служебна каравана на снимачен екип — отвърна тя. — И един продуцент с куршум в гърдите.