Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (77)

75.

Намерихме средата на коаксиалния кабел и го увихме четири пъти около парапета на терасата. Кайли хвана единия край, аз хванах другия, след което ги усукахме заедно. Намерих чифт работни ръкавици в студиото на Дино и ги сложих. След това и двамата хванахме здраво края на кабела, застопорен в хола, и дръпнахме с всички сили.

Удържа.

— Готов ли си? — попита тя.

Прехвърлих единия си крак през парапета.

— Имаме единайсет минути. Давай! — каза Кайли.

Прехвърлих и другия крак от външната страна, пъхнах върховете на пръстите си в тясната ивица под най-долната греда от парапета и се отпуснах с цялата си тежест върху кабела. Той се спускаше поне три метра встрани от терасата на Кайли, сграбчих го още по-здраво, увих левия си крак около него за повече стабилност, погледнах към небето и прошепнах последните думи от молитвата на полицая:

Моля те, Господи, бъди до мен във всичко това.

Нямаше време за останалото. Вдигнах десния си крак и стъпих в празното пространство.

Кабелът се изпъна мигновено. И този път ме удържа. И така, висях на височина осем етажа над Долен Манхатън, а животът ми зависеше от уменията, които бях усвоил под грижите на треньор Ковиело в часовете по физическо преди двайсет години.

Поотпуснах малко хватката около въжето и започнах да се спускам надолу, като държах коленете свити, а ръцете отпуснати, и използвах краката си, за да не се плъзна рязко.

Дочух писъци от улицата някъде долу. Последва ги вик над главата ми:

— Зак, не гледай надолу! Съсредоточи се!

Съсредоточих се и се вторачих пред себе си. Виждах единствено и само червената тухлена стена. Движех се бавно, сантиметър по сантиметър, тухла след тухла.

И тогава зърнах отблясък от стъкло, беше горната част от вратата на терасата на Кайли. Още няколко сантиметра и вече гледах в дневната й. Накрая левият ми крак опря о нещо твърдо. Спуснах и десния си крак…

Погледнах надолу и видях, че бях стъпил върху парапета на терасата на седмия етаж.

Поех дълбоко дъх, издишах шумно, след което прехвърлих и двата си крака откъм безопасната страна на парапета и се спуснах на пода на терасата.

— Успях! — извиках нагоре към Кайли.

— Слизам и аз — извика ми тя в отговор. — Имаме девет минути и половина.

Стъклената врата беше отключена. Свалих ръкавиците, отворих я и пристъпих внимателно в дневната.

Изображението от „Скайп“, което бях видял на телефона на Кайли, беше достатъчно страховито, но това, че бях в една стая с голия, кървящ и завързан за стол Спенс, се оказа още по-ужасно. Не бях сигурен дали Кайли би могла да го понесе, затова я излъгах за курса в Куонтико.

— Спенс, Зак е — казах аз. — Дори не се опитвай да се обръщаш.

Той успя да издаде само едно протяжно изскимтяване.

Застанах зад него и се втренчих във входната врата. Бях прав за подготвения капан бомба. На два метра от дръжката на вратата се намираше блокче С4, закрепено за крака на маса. От него стърчеше кабел, свързан с дръжката на вратата и детонатора.

Подобно на много други ченгета в света след 11 септември, и аз бях преминал през няколко часа специално обучение за обезвреждане на експлозиви. Не знаех много, но бях наясно, че ако Кайли беше отворила вратата, това щеше да задейства детонатора и тримата мигом щяхме да се разлетим на парчета.

Нямаше как Спенс да напусне апартамента, преди някой да обезвреди бомбата. Надявах се този някой да съм аз, защото в момента това беше единствената му възможност.