Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (10)

8.

— Всички по местата! — нареди асистент-режисьорът.

Хенри Мюленберг си пое дълбоко дъх. Най-сетне беше успял да поеме отново контрола над ситуацията. На десет метра от него, облечен в елегантен винтидж смокинг с черна яка в стил Казабланка, Хамелеона си мислеше същото.

— Клапа!

Клапата щракна и асистент-режисьорът извика:

— Бекграунд, начало!

Хамелеона и деветдесет и деветима други гости на сватбата веднага влязоха в роля и започнаха да си говорят небрежно, да се смеят, да отпиват от чашите си и всичко това, без да издават и звук.

— Начало! — извика Мюленберг.

Булката и младоженецът — Девън Уитакър и Иън Стюарт, излязоха на дансинга. Гостите престанаха да си говорят и се престориха на удивени и възторжени, когато щастливата двойка започна първия си танц.

Оркестърът си даваше вид, че свири. Музиката щеше да бъде добавена по-късно, едва в постпродукцията. Иън и Девън се завъртяха из стаята.

— Танци, танци, танци! — извика Мюленберг, очаквайки двойката да застане на предварително определените им места в кадъра. — И сега!

Еди Кобърн влезе в кадър, облечена в чифт широки панталони с висока талия в стил Катрин Хепбърн и свободно падаща копринена блуза с цвят на шоколад.

— Я виж ти! — извика тя и насочи деветмилиметровия „Зиг Зауер Про“ към двойката. — Бившата мисис Минети най-накрая има случай да се запознае с настоящата мисис Минети.

Тълпата реагира с подобаващ ужас. Мюленберг погледна в монитора на близката камера. Еди Кобърн външно изглеждаше хладнокръвна и студена, но отвътре гореше от ярост. „Едва ли се затруднява да изиграе ревнивата бивша съпруга“, помисли си Мюленберг, но независимо от всичко тя се представяше блестящо.

Иън се обърна към нея, очите му бяха изпълнени по-скоро с гняв, отколкото със страх.

— Остави оръжието, Карла. Ако това е поредната ти мелодрама… — започна той.

Еди стреля в булката — веднъж, втори път. Кръвта изби по дантеления корсаж на сватбената рокля и Девън се свлече на пода. Иън извика и се втурна към Еди. Тя стреля отново. Предната част на бялата му риза се обагри с кръв. Той се препъна, тя стреля отново. Иън рухна на пода и струя алена кръв заля дансинга.

Филмовата смърт беше впечатляваща и Хенри беше успял да я улови и с четирите камери.

— Край! — изкрещя той. — Идеално!

Асистент-режисьорът помогна на окървавената булка да се изправи.

— Иън, имаш ли нужда от помощ? — обърна се той към падналия актьор.

Иън Стюарт не отговори. Бореше се за глътка въздух и се давеше; в гърлото му се събираше кръв, която започваше да се стича от отворената му уста по паркета на дансинга.

Момчето от специалните ефекти първо разбра какво става. Капсулите с кръв под сватбената рокля бяха експлодирали точно по план, но кръвта, лееща се от Иън Стюарт, беше прекалено истинска.

— Истинска стрелба! — извика той, втурна се към сцената, грабна ръката на Еди Кобърн и изтръгна пистолета от пръстите й.

Хенри Мюленберг беше точно зад него. Той бързо клекна на пода и вдигна главата на актьора. Кръвта почти беше спряла да тече. Лицето на Иън бе изкривено от болка, устата му зееше отворена, а очите му се взираха безжизнено в нищото.

— Извикайте лекар! — изкрещя Мюленберг, макар да усещаше, че е твърде късно.

Статистите бяха скочили на крака, някои от тях все още не разбираха какво е станало, други плачеха, трети се блъскаха в опит да си проправят път напред, за да виждат по-добре.

Хамелеона стоеше в средата напълно неподвижен — приличаше на поредното ужасено лице, сляло се с тълпата.