Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (92)

90.

„Богатите и влиятелни бизнесмени винаги имат план за бягство“, мислеше си Гейбриъл, докато тичаше надолу по стълбите към сервизното отделение. В случая с Шели Трегър това беше „Зодиак Бейрънър“, шестметрова лодка с червен корпус от фибростъкло и мощен външен двигател „Ямаха“ с четиресет конски сили. С цена от около двайсет хиляди долара всяка, тези лодки определено бяха играчки за богаташи, а Трегър, разбира се, имаше малка флотилия от тях.

Две го очакваха на плувната платформа. Той развърза едната, плъзна я във водата и се качи в нея, като внимаваше да не направи някоя глупост и да намокри мобилния си телефон.

Вечерната светлина беше идеална за снимка и се отразяваше от корпуса на яхтата, докато той бавно се отдалечаваше от нея. Статуята обаче все още беше твърде далеч.

Стартира двигателя на „Зодиака“ и на около петдесет метра от яхтата я проследи с поглед, засенчвайки очите си с длан, за да се предпази от косо падащите последни слънчеви лъчи. С поглед, съсредоточен върху Острова на Свободата, той зачака момента на идеалния кадър.

„О, прекрасна, със синьото небе…“ — полуизрече, полуизпя той. Но беше толкова обсебен от гледката, че за момент забрави за музикалния фон.

Първият куршум го извади от унеса. Изстрелът отекна във въздуха, последван от звука на пропукано фибростъкло, когато куршумът рикошира в корпуса на лодката.

— Това нещо е непотопяемо, идиоти такива! — извика той на двете ченгета, които стояха на плувната платформа на яхтата на Трегър. — Да не мислите, че можете да потопите това бебче, все едно е гумена лодка?

Последва втори изстрел, а след това още един.

Той приклекна ниско на пода на „Зодиака“ и закрещя, надвиквайки свистенето на куршумите:

— Продължавайте да стреляте, задници! С това само правите филма ми още по-добър!