Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (32)

30.

Хамелеона затвори очи и се опита да разпознае гласа от другата страна на линията.

— Кой е? — попита той.

Отсреща последва остър смях.

— Стар боен другар — беше отговорът.

— Този номер е нов и никой от старите ми познати не го знае.

— Имаме общи приятели, Гейбриъл. Някои от тях все още работят в „Силвъркъп“. Името ти е в списъка на статистите за днес от филма с Иън Стюарт. Предполагам, че онази ужасна трагедия се е разиграла пред очите ти — каза гласът отсреща, след което последва още по-остър смях.

Невроните в мозъчната кора на Хамелеона изгаряха бясно като евтини китайски фойерверки и един от тях изведнъж прищрака и свърза хрипливия смях с определено лице.

— Мики? — попита Хамелеона. — Ти ли си?

— Щастлив съм да съобщя, че съм аз — каза гласът, — но от друга страна, ти не ми се струваш особено радостен, че ме чуваш.

— Мик — продължи Хамелеона, — след полунощ е. Аз и приятелката ми тъкмо…

— Тъкмо какво? Гледахте телевизия? Запознавахте се с новините от деня?

— Бяхме заспали. Какво искаш?

— Нищо, за което да можем да говорим по телефона — каза Мики.

— Когато последно чух за теб, ти беше на дълга ваканция в „Адирондак“^[1]. На шест часа път ми е, но ако ми кажеш какви са часовете за свиждания, може да намина да те видя.

— Пуснаха ме малко по-рано за това, че бях примерен летовник. Миналата седмица се върнах в града. Помниш ли старата ми квартира?

— Да. В Лонг Айланд, на Скилман авеню, в живописната част.

Последва нова доза дразнещ смях.

— „Живописната част“, това ми хареса. Защо не наминеш? Ще поседнем на верандата, ще пийнем кафе и ще погледаме как изгрява слънцето над задния ми двор.

— Майната му на изгрева, Мики! — каза Хамелеона. — Ще бъда там след час.

Той затвори и започна да се облича.

Лекси не помръдна от леглото.

— Какво става? — попита тя.

— Малко отклонение в сценария. Свързано е с територията — отговори той.

— Глупости! — извика тя. — Виж какво! Ти не искаше да дойда пред „Радио Сити“ и да гледам на живо пиротехниката. Добре, от мен да мине. Но ако ще ходиш в Лонг Айланд посред нощ, вместо да се чукаш с мен, по дяволите, по-добре е да ми обясниш защо. Вече не съм просто момичето от щанда за пуканки, Гейб. Или и двамата сме заедно в това, или се оправяй с него сам.

— Извинявай, Лекс — каза той и приседна на леглото до нея. — Знам, че ще се притесниш, и се опитах да ти го спестя.

— Недей. Никога не го прави. Кажи ми какво става — настоя тя.

— Говорил ли съм ти за Мики Пелц?

— Не.

— Той беше един от най-добрите в спецефектите, особено в експлозивите. Беше много добър във взривяването на разни неща, но си спестяваше това-онова и отклоняваше част от снимачния бюджет в своя джоб. Веднъж работил по филм за банков обир и трябвало да взривят брониран автомобил. Мики отговарял за взрива и решил да купи някакви евтини нелегални боклуци, вместо скъпи и качествени експлозиви. Бомбата избухнала предварително и един каскадьор изгубил ръката си, а Мики прекара четири години в затвора „Адирондак“ в Рей Брук.

— И?

— Изглежда е излязъл по-рано, видял е изпълнението с „Молотов“ по телевизията и е разбрал, че съм аз.

— Как е възможно?

— Коктейлът, който хвърлих, беше без фитил — каза Хамелеона. — Неколцина са хората от бизнеса, които го приготвят по този начин. Това беше един от запазените ефекти на Мики. Той ме научи как се прави и предполагам, че е свързал две и две.

— Е, и какво иска от теб? — попита Лекси. — Споменаване във финалните надписи?

— Мен ако питаш, иска малко пари и ще обещае да запази теориите за случилото се за себе си — отвърна Гейб.

— Изнудване.

— Той не използва точно тази дума, но и аз си го помислих.

— И май няма да са само няколко долара, нали?

— Изнудвачите живеят с илюзии, затова си мисля, че началната му цена ще е някъде между нелепо и безумно много.

— Имам още един въпрос — каза Лекси.

— А аз вече съм готов с отговора. Не, не можеш да дойдеш. Но ти си го знаеше още преди да попиташ.

Тя скочи от леглото и го прегърна. Беше все още гола и избледняващият мирис на любов продължаваше да витае във въздуха. Той обгърна раменете й с ръце и я притисна силно към себе си.

— Ти си човек, за когото чашата винаги е наполовина празна — прошепна тя, — а за мен тя винаги е наполовина пълна.

— Разбира се — отвърна той и я целуна нежно по врата. — Ти си човек, чиято чаша винаги прелива. Какво искаш да кажеш с това?

— Това е най-хубавото нещо, което би могло да ни се случи — отвърна тя. — Малкото ти пътешествие до квартирата на Мики може да се окаже невероятна сцена. Нов обрат в сценария. Дори ние не го очаквахме, а все пак ние го написахме.

Веднага щом го изрече, той разбра, че е права.

— Ето затова те обичам — отвърна той. — Не мога да повярвам, че не го прозрях веднага, но ти просто го закова! Хайде да напишем сцената.

— Ти и аз? — попита тя.

— Че с кой друг бих могъл да го напиша? — отвърна той и я притисна към гърдите си, целувайки косата й, носа й и накрая устните й. — Ние сме страхотен екип, нали?