Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (86)

84.

Само след няколко минути двамата отново бяхме в колата и се носехме със 140 километра в час по Уест стрийт на път за пристанището на Саут стрийт.

В отдел „Специални клиенти“ на градското полицейско управление работеха само седемдесет и пет щатни полицаи, но навън имаше още трийсет и пет хиляди наши братя и сестри в сини униформи, които щяха да ни пазят гърба, както впрочем и предните части. Докато стигнем отбивката за Саут стрийт, която минаваше през тунела под Батъри Парк, двама моторизирани колеги от пътна полиция вече караха пред нас, за да ни разчистват пътя.

— Мамка му! Ще си имаме полицейски ескорт! — възкликна Кайли.

Капитан Кейтс имаше правомощия да се разпорежда с всички ресурси на Нюйоркската полиция и щом излязохме от другата страна на тунела, стана очевидно, че не се е поколебала да ги използва.

Пътят пред нас беше чист. Всъщност беше абсолютно празен. По булевард „Франклин Д. Рузвелт“, който в новините за пътната обстановка често се определя като „невралгично натоварен“, сега не се виждаше нито един движещ се автомобил — нито на север, нито на юг.

С един поглед към аварийната лента установих, че има предоволно количество коли, които само чакаха да се включат отново в трафика, но на всеки вход към магистралата бяха спрени полицейски коли с включена сигнализация, които задържаха движението.

Кейтс ми позвъни и включих разговора на високоговорител.

— Извадихме късмет — каза тя. — Имаме специални екипи за обезвреждане на експлозиви из целия град, а Джеф Ордуей ви чака на половин километър от пристанището. Сержант Ордуей е един от най-добрите професионалисти. Джим Ротлайн от Пристанищната охрана ще ви чака на док 17. Той е с необозначена лодка и цивилен екипаж, така че да можете да се доближите максимално до яхтата, без отдалеч да личи, че сте ченгета. Извикала съм водолази и екип „тюлени“, но те ще стоят невидими настрана. Беноа не бива да знае, че срещу него се е запътила цяла армада. Задачата трябва да протече като специална операция.

— А капитанът на яхтата? — попитах аз. — Според Спенс този Кемпиън цял живот е мечтаел да се опълчи на пирати в открито море. Не искам да застане насреща ни и да започне да се прави на Стивън Сегал.

— Ротлайн се свърза с него по полицейската радиочестота и го предупреди да се подготви да приеме хора на борда. Това, което капитан Кемпиън знае за операцията, е, че вие сте някакъв редови екип за сигурност след стрелбата пред мемориалния дом и нямате търпение яхтата да се върне в пристанището тази вечер. Не знае нищо, което би възпламенило желанието му да се прави на герой.

— Макдоналд каза, че яхтата е снабдена с плувна платформа в задната си част. Можете ли да организирате нещата така, че да се качим оттам?

— Ротлайн смята, че едва ли можете да се качите незабелязано оттам — отвърна Кейтс. — Има товарен люк откъм десния борд. Видимостта откъм палубата е по-ограничена. Щом се приближите достатъчно, яхтата ще забави ход, но не много, за да не събудим подозрителността на Беноа. Двама от екипажа ще отворят товарния люк и ще спуснат рампата. Вие ще трябва да се прехвърлите на нея, докато двете лодки са близо и се движат успоредно.

Страничен скок от движеща се лодка върху тясна рампа не изглежда чак толкова лесна работа като скок напред върху ниска и двойно по-широка плувна платформа, но Кейтс беше права. Мисията трябваше да протече дискретно като операция на специалните сили.

— Няма да е проблем да се качим на борда — казах аз.

— След като се качите, ще заведете Ордуей в машинното отделение. Беноа е умен — той знае какво да направи, за да нанесе най-големи щети. Проблемът е, че той смята да скочи от кораба и да взриви експлозивите от разстояние. Вашата задача е да му попречите да напусне яхтата, защото ви гарантирам, че когато се озове на двеста метра от нея, той ще я вдигне във въздуха и ще се смее, докато гледа как гори. Организирала съм екипи на пожарната и спешна помощ, които ще ви следват плътно, разполагаме с хеликоптери и екип за преследване, но разчитам само на вас двамата да го възпрете, за да не натисне бутона на детонатора.

— Можем да се справим, капитане — казах аз.

— Разчитам на теб, Джордан. Аз и още стотина души. Дай ми сега Макдоналд.

Приближих телефона до Кайли.

— Тук съм, капитане — каза тя.

— Имам съобщение от съпруга ви. Градската пожарна команда го е извадила от пода и сега е на път към Нюйоркската университетска болница. Каза, че ви обича — предаде Кейтс.

— Кажете му, че и аз го обичам — отвърна Кайли.

— Имам по-добра идея — отвърна Кейтс. — Гледайте да си довлечете задниците обратно невредими и можете да му го кажете сама.