Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (62)

60.

На мястото имаше поне трийсет полицаи и никой от нас не видя пистолета. Но още в мига, когато чух първия изстрел, нямах ни най-малко съмнение с кого си имаме работа. Активен стрелец — въоръжено лице, което прилага или прави опити да приложи смъртоносна сила на място, обитавано от хора.

Центърът за борба с тероризма беше издал книга по въпроса. Бях я чел три пъти и това, което помнех, се заключаваше в следното: Атаките от активни стрелци са динамични събития. Реакцията на полицията зависи от конкретните обстоятелства, в които протича инцидентът.

С други думи: „Щом започнат да прелитат куршуми, не можем да предположим какво ще стане. Ще трябва да разчитате единствено на себе си“.

Първият изстрел уцели Шели Трегър. Той се спря рязко и се хвана с две ръце за гърдите. Една от големите саксии с цветя, разположени симетрично от двете страни на входа, омекотиха падането му и той се свлече на земята с лице, разкривено от болка.

Тълпата се пръсна във всички посоки и тогава успях да зърна стрелеца. Жена в черно. Стоеше точно зад металните заграждения с изпъната напред дясна ръка, в която държеше пистолет, насочен към хората на входа на погребалния дом.

Жена? Деветдесет и шест от всеки сто стрелци бяха мъже. Досега бяхме търсили мъж.

Вече тичах към Медисън авеню, вадейки пистолета в движение, когато тя отново натисна спусъка. Личеше си, че не е професионалист. Позицията й за стрелба беше изцяло погрешна и ръката й отхвръкна назад след изстрела. Нямах представа в кого се цели, но видях как куршумът прониза главата на Хенри Мюленберг, предизвиквайки експлозия от кръв, кости и мозък.

Тълпата потъна в хаос. Огражденията препречваха пътя от едната страна, от другата беше мемориалният дом. Шепа хора побягнаха на север по 82-ра улица, но по-голямата част от тълпата се втурна право към мен, тичайки в посока, обратна на „Медисън“. Стрелецът, който се намираше на по-малко от три метра от Кайли и Спенс, насочи оръжието си към тях.

Спрях на място в опит да се прицеля по-добре.

В същия миг бях повален.

Огромен мъжага в лилава тениска ме изблъска отстрани, изрита оръжието от ръката ми и се стовари върху мен на земята, крещейки: „Хванах го! Хванах го!“.

Чух още един изстрел, след това още един и още един, докато нови и нови цивилни граждани в порив да проявят геройство, се трупаха на купчина върху мен.

Успях да преброя общо пет изстрела и след това нищо. Изминаха пет секунди. Седем. Десет. Стрелбата беше престанала.

Онези от Центъра за борба с тероризма се бяха оказали прави — всяко събитие с активен стрелец е различно. Нямах представа какво ще се случи оттук нататък, а в момента, с лице, притиснато към разкаляните плочи, нямах представа и как е приключила престрелката.