Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (23)

21.

Двамата с Кайли бяхме в нашия офис на третия етаж. Под „нашия офис“ имам предвид сивото помещение с високи тавани и територия колкото половин стадион, запълнено с две дълги редици еднотипни бюра, няколко паравана и почти никакво уединение. Да бъдеш ченге винаги е имало своите предимства, но комфортът на работното място определено не е сред тях.

— Шефът иска аз да съм вътре, а ти отвън. Имаш ли нещо против да сме разделени? — попита Кайли.

За секунда си помислих, че се шегува, но после разбрах, че говори сериозно. Бяхме партньори и за нея това означаваше да работим колкото може по-близо един до друг.

— Има смисъл в това. Всичко ще бъде наред — казах аз.

— Не мога да повярвам, че това е първият ми ден в отдел „Специални клиенти“ на Нюйоркската полиция и ще ми се наложи да работя във вечерна рокля — усмихна се тя.

— Нека не споменаваме за това на Омар. Не искам да ревнува — отвърнах.

— Ще трябва да кажа на Спенс, че ще нося микрофон. Предполагам, че ме разбираш. Не мога просто така да говоря на въздуха.

— Всъщност той ще ти бъде доста добро прикритие. Ще можеш да говориш с Командния център, а отстрани ще изглежда така, сякаш вие двамата…

В този миг чух отчетливо потракване на токчета върху покрития с плочки под. Обърнах се и я видях да се приближава към бюрото ми. Черил Робинсън. В момента, в който срещна погледа ми, тя се усмихна (за втори път днес) с онази нейна убийствена усмивка, която може да озари цяла стая, дори и да е тъмна като нашия офис.

— Здравей, Зак. Това сигурно е новият ти партньор детектив Макдоналд — каза тя и протегна ръка. Двете жени си стиснаха ръцете. Не знам защо се почувствах неудобно, но се опитах да го скрия.

— Аз съм Черил Робинсън, психолог на отдела — представи се тя.

— Кайли Макдоналд, новата на изпитателен срок в отдел „Специални клиенти“ — отвърна Кайли. — Надявам се, че не сте дошли тук, за да се ровите в съзнанието ми, защото се опасявам, че в момента е доста претоварено. А и бързам да се прибера у дома, за да проверя дали роклята, която ще нося довечера, ще прикрива добре кобура на глезена ми.

— Предполагам, че ще работите сред тълпата в „Радио Сити“ — каза Черил.

— Тълпата… — замислено каза Кайли. Е, така или иначе беше в плановете ми за вечерта, това е една от радостите на това да си омъжена за телевизионен продуцент. Сега обаче ще ми платят да го правя и съм щастлива, че двамата със Зак ще имаме възможност заедно да заловим първия си престъпник. Ситуацията е изцяло печеливша. Радвам се, че се запознахме, Черил, но трябва да тичам към къщи, за да се преоблека.

— Внимавай да не строшиш някой крак — усмихна се Черил.

Двамата се загледахме след Кайли, която бързо се отдалечаваше.

— В случай че не си забелязала — обадих се аз, — тя обича работата си като ченге.

Черил само кимна.

— Е, хайде, докторе, дошла си на домашно посещение, дай ми нещо повече от кимване — подкачих я аз.

— В момента не съм тук по работа — отвърна тя. — Просто наминах да те видя.

— О… Ами добре съм — отговорих аз. Все още чувствах неудобство, без да знам защо.

— Тази сутрин, докато пиехме кафе, и двамата очаквахме един тежък ден. Аз успях да се справя доста добре и ти доста ми помогна за това. Исках просто да ти благодаря за съвета — каза тя.

— Съветът беше добър. Ще ми се аз да го бях измислил.

— Знам, че аз го изрекох, но ти си този, който ми помогна да се вслушам и да разбера смисъла му. Затова ти благодаря.

— Винаги съм на твое разположение — отвърнах аз.

— Наистина наминах само за да ти благодаря — продължи Черил, — но след като така или инак съм тук, да те попитам как вървят нещата с новия ти партньор?

— Имаме две убийства за по-малко от осем часа, така че и да ми се е искало да размишлявам над миналото ни, не ми е останало време за това — отвърнах аз.

— Предполагам, че всичко си има своята добра страна — отбеляза Черил. — Може би това означава, че ще можеш да се наспиш добре.

— Тази нощ ще бъдем в бойна готовност и като гледам как се очертават нещата, едва ли ще ми остане време за сън.

— В такъв случай ще се видим направо сутринта в закусвалнята — отвърна Черил и усмивката за милион долара отново изгря на лицето й.