Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (81)

79.

— Намери ми брадва! — извиках аз.

— Нямаме брадва! О, чакай… имам нещо. Дай ми само секунда — каза тя и изтича обратно в апартамента.

— Давам ти най-много седемдесет и пет секунди — изкрещях след нея. — След това ще се изпържим.

Видях как таймерът отброява 1:00, 0:59, 0:58 и се замислих колко ли експлозив беше успял да натъпче Беноа в една мини фурничка за сандвичи. Доколкото познавах стила му, не щеше да е пестил материал.

Кайли се върна, помъкнала десеткилограмова гиричка.

— Най-доброто, което можах да намеря — оправда се тя. — Задръж вратата отворена.

Сигурен съм, че физически съм по-силен от Кайли, но в онзи момент не бях склонен да споря с нея за това кой да удря с гирата. Имахме само трийсет и седем секунди и реших, че макар и да й липсва груба сила, тя щеше да компенсира усилието с чиста доза адреналин.

Оставих фурничката на пода, отворих възможно най-широко вратата на шахтата и стиснах дръжката, за да я задържа на място.

— Надявам се да си също толкова точна с гирата, колкото си и с глока — отбелязах аз. — Опитай се да не удариш мен. Имаме трийсет секунди, когато стигнем до десет, тичаме бързо към апартамента ти.

Така че да можем да умрем там заедно със Спенс, защото съм адски сигурен, че когато това нещо гръмне, радиусът на взрива със сигурност ще стигне и до дневната ви.

Кайли стовари гирата с всички сили. Ударът отекна в ръцете ми, но вратата не помръдна.

— Двайсет и пет секунди! — казах аз.

Тя замахна отново. Вратата отново устоя.

— Удари пак! Три пъти за щастие! — извиках аз.

Оказах се прав. Този път вратата поддаде. Не много, но все пак помръдна.

— Става! — извиках аз. — Дай пак!

Тя стовари гирата отново и този път парченца мазилка от стената се посипаха по пода.

— Още веднъж, осемнайсет секунди! — окуражих я аз.

Кайли вдигна гирата високо над главата си и я стовари с всички сили, издавайки ръмжащ звук като от сервис на Серена Уилямс. Металната врата издрънча на пода.

Грабнах фурната, докато Кайли продължаваше отново и отново да блъска тухлената стена около отвора с гирата. Ръбовете се натрошиха, оставяйки голяма дупка, където допреди миг се беше намирала вратата. Вече виждах във вътрешността на шахтата за отпадъци. Беше кръгла и широка.

— Изчезвай оттук! — извиках й аз.

Погледнах за последно таймера и метнах елегантната фурничка бомба на Кайли и Спенс в бездната.

Моментът от време, който ни трябваше, за да се измъкнем от помещението на инсинератора, беше минал.

— Седем секунди! — изкрещях аз. — Лягай!

Кайли се просна на пода.

— Шест!

Иронията на момента ме осени веднага. Ако Кайли и аз можехме да изтичаме обратно до апартамента й, може би щяхме да имаме шанс да се спасим. Но тук, в инсинератора за отпадъци, се оказвахме точно в епицентъра на взрива.

— Пет.

Бомбата щеше да избухне в мазето и огромна горяща топка от газове щеше да полети нагоре по шахтата подобно на оръдеен изстрел, след което и двамата щяхме да бъдем обгърнати в пламъци. Може би нямаше да изгорим и двамата все пак.

— Четири.

Рано или късно всички ще умрат. Все си представях, че за мен това ще е по-късно, но ако трябваше да е днес, нямаше друго място, където бих предпочел да бъда, и никой друг човек, с когото да бъда в този момент.

— Три, две, едно.