Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (6)

4.

Хенри Мюленберг притисна с ръка устата на Еди Кобърн. Тя впи зъби в меката плът и отметна глава, но той не я пусна. Последното, от което се нуждаеше, беше някой идиот да мине в този момент покрай караваната и да чуе виковете й.

Тялото й се разтърси от конвулсии — веднъж, втори път, отново и отново. Тя потръпна още веднъж и се отпусна в ръцете му.

Ръката, притискаща устата й, охлаби хватката си.

— Донеси ми цигара — нареди тя. — На плота са.

Мюленберг стана от дивана и зашляпа гол към задната част на караваната. Беше двайсет и осем годишен вундеркинд, снимал нестандартни филми, които критиците обожаваха, но никой не ходеше да гледа. Беше му писнало да кара десетгодишен опел и да живее в гарсониера във Франкфурт, затова продаде душата си за „Порше 911“, къща в Бевърли Хилс и договор за три филма.

Първият от тях беше добър, вторият беше почти успешен, но по стандартите на големите филмови студия бе пълен провал. Ако сегашният му филм не успееше да отвее покривите на огромните мултиплекси, щеше да му се наложи да се върне в Германия и да снима музикални клипове за гаражни банди.

Сега се решаваше съдбата му, а тази кучка Еди Кобърн искаше да прецака всичко. Беше дошъл в караваната й, за да се опита да я убеди да се помири с онзи задник съпруга й — Иън Стюарт, който, за голямо съжаление, беше другата звезда във филма. Да я убеди? По-скоро да я измоли на колене.

— Еди, моля те! — беше започнал той. — Навън те чака цял снимачен екип и стотина статисти, които се размотават, а времето върви. Всяка минута, в която отказваш да излезеш да заснемем сцената, струва на студиото по хиляда долара.

— Иън трябваше да помисли за това, преди да започне да чука онази безмозъчна перхидролена силиконка.

— Нямаш доказателства — бе отвърнал той. — Слухът за Иън и Девън е единствено и само това — слух, най-вероятно е тръгнал от някой глупак от студиото, който е искал да създаде малко шум преди премиерата на филма.

— Не знам как е в Германия, хер Мюленберг, но тук, в Ню Йорк, всички слухове са верни.

— Виж, аз не съм брачен консултант — бе сменил стратегията режисьорът. — Знам, че двамата с Иън имате проблеми, но освен това знам, че ти си професионалист. Какво би могло да те накара да отидеш в гардеробната да те преоблекат и да излезеш на снимачната площадка?

Тя носеше късо кимоно от кралскосиня коприна, богато изрисувано с цветя и паунови пера. Тя леко подръпна връзките му и дрехата се свлече на пода.

Чукане за отмъщение. Мюленберг се подчини.

По тарифа от хиляда долара на минута сексът излезе на студиото четиресет и четири хиляди долара. Еди не беше и наполовина толкова добра, колкото непълнолетната звезда от последния му филм, но ако се налагаше да изчука четиресет и шест годишна холивудска дива, за да спаси кариерата си, можеше да случи и на нещо доста по-зле от Еди Кобърн.

Той запали цигарата й, тя засмука жадно и издиша дима в лицето му.

— Надявам се, че не очакваш аплодисменти — заяви тя. — Това си беше единствено и само работа.

— Точно така — съгласи се той. — Значи мога да кажа на Иън, че те очакваме на снимачната площадка след трийсет минути.

— Да. Но преди това си обуй панталона.