Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (49)

47.

Двамата с Кайли последвахме рецепционистката надолу по широкия коридор, който някога може и да е бил боядисан във ведро жълто, но в момента имаше унилия оттенък на болен от жълтеница.

Вратата към кабинета на доктор Бен-Давид беше отворена и ние тримата нахлухме направо вътре. Оказа се, че директорът съвсем не е това, което очаквахме.

Лаура Бен-Давид беше около трийсет и пет годишна, впечатляващо привлекателна жена, която в момента лежеше просната върху дивана в кабинета си и изглеждаше впечатляващо бременна.

— Доктор Бен-Давид, до’ре ли сте? — попита рецепционистката.

— Добре съм, Дорис — отвърна жената и седна. — Съжалявам за писъка, но това малко човече май иска да излезе две седмици преди датата си — допълни тя и сложи и двете ръце върху корема си. — Току-що ме дари с една здрава контракция.

— Започнало ли е раждането? — попита Кайли.

— Напълно — отвърна Бен-Давид.

— Ние сме от Полицейското управление на Ню Йорк. Може ли да ви закараме в болница?

— Не, благодаря. Обадих се на съпруга ми, ще пристигне след няколко минути.

— Търсеха Гейбриъл Бенуа — каза Дорис.

— И аз се тревожех за него. Добре ли е? — попита Бен-Давид.

— Не знаем отвърна Кайли. — Аз съм детектив Макдоналд, а това е партньорът ми детектив Джордан. Ще имате ли възможност да отговорите на няколко въпроса?

— Може би ще успея да се справя с няколко въпроса, на които се отговаря само с „да“ и „не“, но не съм сигурна, че това хлапе ще стои мирно достатъчно дълго, за да отговарям на въпроси, които изискват обстоятелствен отговор — намръщи се тя. — Дорис, върни се на бюрото си отпред и прати Лорънс при мен веднага щом се появи.

Дорис излезе, а Кайли приседна до лекарката.

— Рецепционистката ви спомена, че господин Беноа вече не е пациент тук — започна тя. — За какво е бил в клиниката?

— Знаете, че не мога да ви отговоря на този въпрос — каза Бен-Давид.

— Можете ли да ни кажете кога напусна?

— Преди няколко месеца.

— А може ли да ни кажете името на лекаря, който го е изписал?

— Той сам се изписа — отвърна доктор Бен-Давид.

— Значи хората тук могат да си тръгват, когато решат? — учуди се Кайли.

— Хората тук ли? — отвърна Бен-Давид. — Повечето от тях не могат да си тръгнат сами, но Гейбриъл дойде по свое желание, затова може да си тръгне по всяко време.

— Остави ли ви настоящ адрес? — попита Кайли.

Доктор Бен-Давид се засмя.

— Ох! — изпъшка тя и отново се хвана за корема. — Не ме карайте да се смея. Хората в психичното състояние на Гейбриъл Беноа никога не оставят адрес за връзка. Те винаги се притесняват, че някой може да ги преследва.

— И в този случай ще е прав — каза Кайли.

В този момент някакъв мъж отвори вратата, без да почука, и приклекна до доктор Бен-Давид.

— Лаура, добре ли си? — попита той.

Сякаш по предварителен сигнал, тя изкрещя, не чак толкова силно, както преди малко, но впи пръсти в раменете му и изтърпя половинминутна контракция.

— Добре съм — изпъшка тя, след като болката премина. — Това е съпругът ми Лорънс, детективи.

— Скъпа, каквото и да е станало, може да почака. Колата е отвън, да вървим! — подкани я той и й помогна да се изправи.

Най-добрата ни връзка с Беноа до момента беше на път да ни се изплъзне по спешност по посока на родилното отделение. Трябваше ни чудо.

— Доктор Бен-Давид — каза Кайли, — Гейбриъл Беноа е заподозрян като извършител на няколко жестоки убийства.

Бен-Давид се закова на място.

— Убийства ли? — стъписа се тя. — О, господи! Това е ужасно.

— Наясно сме с Хипократовата клетва, знаем за конфиденциалността на информацията между доктор и пациент, но има риск за още хора — невинни хора — каза Кайли. — Има ли нещо, каквото и да е, което може да ни бъде от полза?

— Лорънс, дай ми минутка — обърна се Бен-Давид към съпруга си. — Моля те. Почакай отвън. Ей сега идвам.

— Лаура, да не би… Добре. Имате минута, след което ще вляза и ако се наложи, ще те отмъкна насила в болницата — каза той и излезе, затваряйки вратата след себе си.

— Детектив Макдоналд — започна Бен-Давид, — задължена съм от закона да не разкривам каквато и да било информация за пациент без съдебна заповед.

— Това няма да ни помогне особено — отбеляза Кайли.

— Не ме слушате. Оставете ме да довърша. Аз, повтарям аз, съм задължена от закона да не разкривам каквато и да било информация за пациент без съдебна заповед. Моят персонал е обвързан със същата забрана. Нашата работа е да не ви помагаме да хванете убиец. Нашата работа е да се погрижим за сто и осемнайсетте други хора, които живеят в тази клиника и които не са, повтарям, не са обвързани от подобна законова забрана. Следвате ли мисълта ми дотук?

Кайли кимна.

— Повечето от пациентите ни тук са много любопитни — продължи Бен-Давид. — Всъщност една голяма част от тях направо си врат носа във всичко. Освен това са и разговорливи. Това важи особено за Джей Джей. Но те също така са и доста уязвими, деликатни и лесно се плашат. Недейте, повтарям, недейте да ги плашите. Ясно ли е всичко?

— Да, мадам. Благодарим ви — отвърна Кайли.

— Това е най-малкото, което мога да направя — каза Бен-Давид. И добави: — За съжаление, това е и максималното, което мога да направя.

— Пожелавам ви едно чудесно бебе — усмихна се Кайли и я прегърна леко.

Отворих вратата на кабинета й и Лорънс я поведе надолу по коридора.

— Приятна дама — обърнах се аз към партньора си. — Никак не ми прилича на подлата малка невестулка, която бях предупреден да очаквам.