Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (88)

86.

Мнозина от по-наблюдателните нюйоркчани могат да разпознаят полицейска кола без опознавателни знаци. Така е, защото повечето от кафявите ни служебни коли изглеждат съвсем като сините си посестрими, само без полицейска емблема и крещящ надпис NYPD на вратите.

Лодките без обозначителни знаци са друга работа. Тази, която ни очакваше на док 17, беше плавателен еквивалент на „Ферари Тестароса“. Казваше се „Кристина“, беше от Тенафлай, Ню Джърси, и беше истинска красавица.

Двамата с Кайли скочихме на борда на елегантната моторна яхта и мога да се закълна, че тя потегли още преди краката ми да докоснат палубата.

Джим Рот, загорял блондин с осанка на робот от „Трансформърс“, се ухили, когато ме видя.

— Зак, не ми казаха, че ще си ти — посрещна ме той.

Двамата с Джим бяхме работили заедно на два пъти. В първия случай разследвахме убийство, във втория — самоубийство. Хората от неговия екип бяха извадили телата от реката. Представих го на Кайли:

— Откога участвате в специални операции на бреговата охрана? — попита Ротлайн, докато се качвахме на мостика.

— Днес е първият ни ден — отвърнах аз. — А откога Нюйоркската полиция има бюджет, за да стопанисва тази красавица?

— Взета е назаем от пристанищните власти. Принадлежала на някакъв тип от Джърси, който се занимавал с хедж фондове. Когато пазарът се сринал, той решил да подсили доходите си с малко трафик на кокаин. Пристанищните го хванали още на първия транш и конфискували лодката. Можем да я използваме до следващия месец, когато ще я изложат на търг.

— Кейтс обясни ли ти какво става? — попитах аз.

— Каза ми достатъчно, за да разбера, че сте напълно превъртели — отвърна Ротлайн. — Знаете ли нещо повече за лодката, на която всички ще рискуваме живота си?

— Била съм на нея три пъти — каза Кайли.

— А колко пъти си слизала в машинното отделение? — попита Ротлайн. — Защото силно се съмнявам някой да е заложил бомба в кофичка за шампанско на главната палуба.

— Ще се изненадаш, като разбереш на какви места слагат бомби някои хора — обади се нечий глас зад нас. — Здравейте, аз съм Джеф Ордуей. И както можете да предположите по облеклото ми, тази вечер аз ще бъда вашият технически експерт по бомбите.

Ордуей беше висок слаб мъж с подкупваща усмивка, която бе в пълен контраст с безизразните му очи. Беше облечен в черен военен комбинезон и жилетка, оборудвана с повече джаджи, отколкото колана от костюма на Батман. И въпреки че бе доста обемна, тя изглеждаше много по-ефикасна, отколкото очаквах.

— Къде ти е костюмът с бронежилетката? — попитах аз.

— Капитан Кейтс спомена, че бомбаджията ви бил аматьор, затова реших, че няма смисъл да мъкна още петдесет кила в открито море, само за да обезвредя бомба, с която мога да се справя и насън — отвърна Ордуей.

— Момчета, нека ви покажа какво да търсите — намеси се Ротлайн и ни отведе до командно табло с монитор. Екранът оживя с картина от просторно помещение с високотехнологично оборудване, което можеше да принадлежи и на НАСА, но аз предположих, че виждаме вътрешността на яхтата на Шели Трегър.

— Откъде се сдобихте с кадри? — попитах аз.

— От сайта на производителя — отвърна Ротлайн. — Всяка една от тези шестдесетметрови хубавици е оборудвана по поръчка, но това важи само за обитаемите части. Машинното отделение и двигателите на всички са еднакви.

— Нашето момче планира да я взриви цялата и аз смятам, че това са най-вероятните места, на които би сложил експлозивите — обясни Ордуей, показвайки последователно шест уязвими места.

— Нека направим бърз преглед на ситуацията — предложи Ротлайн и извади архитектурни скици на различните нива на яхтата, на които се виждаха вратите и стълбищата, които ги свързваха. — Информацията е много, а имаме малко време. Сигурни ли сте, че не искате някой от моя екип да ви придружи? Ние си вадим хляба с тези неща.

— Джим, ако този тип види цяла тълпа да щурмува лодката, ще я взриви, преди някой да успее да го спре. Кейтс ни даде възможност да го направим по нашия начин — казах аз.

— Не знам какъв е вашият начин — отвърна Ротлайн, — но ми направете една услуга. Не се опитвайте да го свършите с тези баровски обувки. Нека поне да ви оборудвам с по един чифт обувки като за яхта.

— И с радиостанции — добави Кайли.

— А като говорим за това, може ли и малко, „Драмамин“ — казах аз. — Определено не ме бива за моряк.

— Целта е видима, лейтенант — съобщи глас от кабината. — Ще се свържа по радиото с капитана на яхтата, за да намали скоростта. Ще се движим успоредно след три минути.

— Скачали ли сте някога от една лодка на друга? — попита Ротлайн, докато обувах чифт високи кубинки. — Много по-лесно е, отколкото изглежда. Това е почти като да скочиш от ескалатор в „Блумингдейл“. Трудната част се пада за човека зад кормилото. Неговата работа е да се приближи достатъчно, за да можете да прескочите, но не чак толкова, че да пробие дупка в лъскавата им новичка яхта.

— Е, значи на нас се е паднала лесната част — отбеляза Кайли. — Ние трябва само да внимаваме Беноа да не вдигне във въздуха яхтата на Шели Трегър със стотината гости, които е поканил за вечеря.