Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (39)

37.

Гейб беше изнервен. Режисьорът винаги наричаше големите и важни сцени „сцена за пари“, но това наистина щеше да бъде сцена за пари. Не можеше да си позволи нещо да се обърка, краят на филма зависеше от това.

Добрата новина беше, че продуцентската каравана се намираше на тиха и спокойна улица, часът беше още 6:00 сутринта — доста преди появата на интензивен пешеходен поток.

Лошата новина бе, че се намираше точно между „Кълъмбъс Съркъл“ и центъра „Линкълн“ — централно място, явна мишена за терористи. Това означаваше, че мястото ще е пълно с очи — човешки и електронни. Към това се прибавяше и фактът, че пътят му за бягство беше с влак Д, а спътницата му бе аматьор, което автоматично значеше, че човек трябва да е луд, за да се впусне в подобна авантюра.

За мой късмет аз съм си луд, напомни си той.

Нямаха много време за сложна маскировка, затова решиха да се направят на командоси. Със ски маски.

Влакът спря на „Кълъмбъс Съркъл“ и двамата се качиха по стълбите към изхода от метрото и тръгнаха към центъра по посока „Бродуей“. Щом стигнаха до 62-ра улица, свиха на запад. Прекосиха Кълъмбъс авеню и видяха караваните. Бяха три, паркирани в зона с надпис „Паркирането забранено“, и имаха сини стикери с разрешителни за снимане, залепени на вратите.

— Продължавай да вървиш — каза Гейб.

Мотоциклетът на Джими все още не се виждаше никъде.

Двамата отидоха до ъгъла на „Амстердам“ и зачакаха. Не се наложи да чакат дълго. Скоро сузукито на Джими Фицхю се показа откъм „Амстердам“, зави надясно по 62-ра улица и спря пред първата каравана, разположена на половин пресечка разстояние.

— Тръгвай бързо! — изкомандва Гейб.

Джими заключи мотоциклета си с верига, прикрепена за влекача на караваната, и тръгна към стъпалата на входа.

— Маски — изкомандва Гейб.

Маските бяха поставени и двамата стигнаха до караваната точно в мига, когато Фицхю отключваше вратата.

Гейб го последва нагоре по трите стъпала и го бутна навътре. Лекси го последва и затвори вратата зад тях.

Бяха вътре. Не беше за вярване, но бяха вътре!

Гейб насочи пистолета към лицето на Джими и както се очакваше, съпротивата му беше нулева.

— Имам около петстотин долара в джоба — каза Джими, — всичките са ваши без проблем.

Тишина.

Гейб продължаваше да държи оръжието насочено към Джими, а със свободната си ръка смушка Лекси.

Макар и с маска на лицето, момичето беше като вкаменено. Това беше нейната голяма сцена, а беше забравила да си каже репликите.