Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (65)

63.

Делия Кейтс не е от тези полицаи, които ще се появят на местопрестъплението само защото кметът е там. Тя е достатъчно разумна да даде на екипа си време да събере и обобщи информацията. Пристигна на мястото двайсет минути след като кметът си беше тръгнал и ние вече разполагахме със солидно количество данни, част от които бяха крайно притеснителни.

— Докладвайте какво имаме дотук — започна направо тя.

— Жената, която стреля, е приятелката на Беноа. Казва се Алексис Картър, за приятелите си Лекси. Оказа се, че мобилният й телефон е истинска златна мина — информацията в него не е защитена с никакви пароли — обясних аз. — Ако се съди по съобщенията, които си е разменила с Беноа, тя е знаела какво върши, но не е била с него, когато е убил Рот, Стюарт и Чък.

— Е, определено се е реванширала този път — отбеляза Кейтс.

— Всичко е планирано зад гърба на приятеля й. Беноа не е имал представа, че тя ще направи това. В последните няколко съобщения той я издирва отчаяно. И да, права сте, двамата са работили по сценарий на филм. Открихме описание на тази сцена в чантата й, има два варианта за финал.

— В единия се измъква, а в другия загива трагично? — предположи Кейтс.

— Не. В единия се измъква, а в другия е заловена от отдел „Специални клиенти“ на Нюйоркската полиция, където устоява на натиска, за да защити своя човек.

— И може би с Тами Уайнет в саундтрака? — удиви се Кейтс.

— Тя дори е използвала моето име и името на Зак в сценария — отвърна Кайли и разгърна един от листовете, които открихме в чантата на Лекси. — Героинята й се казва Пандемония Пасионата, нека ви прочета част от диалога:

ДЕТЕКТИВ ДЖОРДАН: Къде е партньорът ти? Какво е замислил той?

ПАНДЕМОНИЯ: Пести си дъха, хубавецо. Няма да измъкнеш нищо от мен.

ДЕТЕКТИВ МАКДОНАЛД: Нямаш представа в каква огромна каша си се забъркала.

ПАНДЕМОНИЯ: А ти нямаш представа какъв проблем имаш ти самата.

— Така ли си е представяла нещата? — попита Кейтс. — Или ще я хванем, или ще ни се измъкне? Не е ли допускала, че може да се случи това, което се случи в действителност?

— Не. До самия си край е тънела в блажено заблуждение — поклати глава Кайли.

— Трябва ни останалата част от сценария. Имате ли представа къде е? — попита Кейтс.

— Може да е в компютъра й, но шофьорската й книжка не е от щата, а адресите в Ню Йорк не водят доникъде — отвърнах аз. — Но имаме още нещо. Спомняте ли си, Черил Робинсън предсказа, че Беноа се е устремил към нещо наистина голямо? Много по-голямо от предишните убийства? Слушайте… — казах аз и натиснах бутона за прослушване на гласовата поща на телефона на Лекси.

Лекси, аз съм. Нещата се объркаха. Пред къщата на Мики съм, но се появиха ченгета. Почти съм сигурен, че са дошли да приберат Мики. В чантата ми има С4 за четиресет и пет хиляди долара, а мамка му, ако знам какво да направя, за да ги спра. Това е всичко. А, и още нещо. Къде си, по дяволите?

— Четиресет и пет хиляди? Това трябва да е доста С4 — отбеляза Кейтс.

— Достатъчно е, за да се обадим на Вътрешна сигурност и на който още се сетим, че може да ни помогне да го проследим — казах аз.

— Не искам да го следим. Искам да бъдем три крачки преди него.

— Ние със Зак имаме списък на всички събития, свързани със седмицата „Холивуд на Хъдсън“. Но те са разпръснати из целия град — хотели, кина, ресторанти, частни партита… Не мисля, че ще можем да осигурим достатъчно кучета, обучени да намират експлозиви, за да се справим.

— Беноа може ли да се справи с това сам? — попита Кейтс. — Това не е като да хвърлиш коктейл „Молотов“. Говорим за огромно количество пластичен експлозив, с който ще борави без помощта на експерт. Пелц е в ареста, можем да го задържим до седемдесет и два часа.

— Това може да го забави, но едва ли ще го спре — отбелязах аз. — Беноа е умен. Сигурно се е досетил, че ще посетим Пелц, който току-що е излязъл от затвора. Точно затова не е оставил експлозивите в апартамента му, по-вероятно е да е използвал Мики, за да му набави фишеците и да го обучи набързо как да ги използва. С4 не е чак толкова сложен за употреба.

— Добре, ако Пелц е научил Беноа как да използва експлозива, вероятно знае какви са мишените каза Кейтс. — Връщайте се в управлението веднага щом можете, за да притиснете господин Пелц.

— Все още ли чакаме пробационния служител да се появи? — попита Кайли.

— Такова е правилото, нали? — отвърна Кейтс. — Не можем да разпитваме условно освободен в отсъствието на пробационния му служител.

— Да, госпожо, такъв е редът — потвърди Кайли.

— А вие, детектив Макдоналд, вероятно знаете по-добре от всички останали, че… някои правила са създадени, за да бъдат нарушавани.