Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (72)

70.

Кайли хукна на мига. Грабнах една радиостанция и се спуснах след нея, вземайки по две стълби наведнъж.

— Трябва ми служебна кола! — изкрещя тя на сержант Макграт, изблъсквайки един гражданин, застанал пред бюрото му. Престъпление в процес на извършване, код две-едно-седем!

Макграт не се колеба и секунда. Ако и да бе имало някакви лоши чувства след предишната ни среща, то всичко беше забравено. Две-едно-седем беше полицейският код за нападение с намерение за убийство, а Кайли действаше просто като ченге, тръгнало по задача.

— Шейсет и четири, четиресет и две — продиктува номера Макграт. — „Шевролет Каприс“, паркиран е отпред. Най-бързата кола, с която разполагаме. Ключовете са на таблото.

Кайли излетя през предната врата и се затича към шевролета. Беше отворила шофьорската врата, когато успях да я сграбча за ръката.

— Трябва да се обадим на отряда за обезвреждане на експлозиви — извиках аз, но тя ме отблъсна.

— Не! Докато се екипират и организират, докато намерят апартамента и решат кой е най-безопасният начин да обезвредят бомбата, Спенс вече ще бъде мъртъв. Ще отида или само аз, или двамата. С мен ли си?

Така и не изчака да й дам отговор. Скочи на шофьорското място и запали двигателя.

— С теб съм! — изкрещях аз и се хвърлих на седалката на пасажера, а само секунда по-късно тя вече набираше скорост, минавайки на червен светофар по Лексингтън авеню с включени сирени и светлини.

— Трябва да се обадим за подкрепление — настоях аз.

— Не и преди да стигнем там и да преценим ситуацията — отвърна тя и зави рязко по Пето авеню. — Не можем да рискуваме някой откачалник да се появи там преди нас и да започне да се прави на герой.

— Да не мислиш, че е по-добре там да се появи откачена съпруга, която да започне да се прави на герой?

— По дяволите, Зак! Имаме само двайсет и осем минути — отвърна тя. — Знам къде е Спенс, знам как да стигна дотам и нямам никакво време да се занимавам с подкрепления и да се чудя как да ги карам да действат по-живо.

Кайли зави рязко надясно към южната част на „Сентръл Парк“, по богаташката 59-а улица, която се простира от „Гранд Арми Плаза“ на Пето авеню до „Кълъмбъс Съркъл“ на Осмо авеню. От двете й страни са наредени десетки туристически карети с конски впрягове, които само чакат нетърпеливи туристи, изгарящи от желание да бъдат откарани на двайсетминутна обиколка през парка за петдесет долара плюс бакшиш. Кайли натисна продължително клаксона и пресече двойната непрекъсната линия, отделяща насрещното движение, преминавайки в по-малко натоварената лента, водеща на изток.

— Проверихме пълния списък с всички възможни мишени — каза тя. — Защо не се сетихме за Спенс?

— Търсехме варианти за зрелищен финал — отвърнах аз. — Но Беноа току-що превърна шоуто във вендета. Ти уби приятелката му.

— Точно така — заяви тя и зави наляво по Седмо авеню, промъкна се ловко в аварийната лента и настъпи до дъно педала на газта. — Значи, ако Спенс умре, вината ще бъде изцяло моя.

Мобилният ми телефон иззвъня. Погледнах името.

Кейтс е. Макграт сигурно й е казал, че сме излезли по код две-едно-седем.

— Не вдигай — каза Кайли.

— Полудя ли? Тя ни е шеф.

— Да, в момента съм напълно полудяла. И ако кажем на шефа какво правим, може да ни дръпне щепсела. Зак, знам, че Спенс не означава почти нищо за теб, но ако те е грижа за мен, моля те, моля те, моля те, не вдигай телефона!

Ако ме е грижа за нея ли? Имало ли е въобще момент, в който да не ме е грижа? И сега целият този емоционален багаж заплашваше да помете единственото друго нещо, за което ме беше грижа. Кариерата ми.

Телефонът иззвъня повторно. Името на Кейтс отново проблесна на екрана. Под него имаше два бутона — един зелен и един червен: приеми обаждането, откажи обаждането.

В момента и двата ми казваха: „губиш“ и „губиш“. Сигурно ще съжалявам за това до края на живота си, помислих си аз и натиснах единия от бутоните.