Метаданни
Данни
- Серия
- Отдел Специални клиенти (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- NYPD Red, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Карачанова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Маршал Карп
Заглавие: Смърт по сценарий
Преводач: Стоянка Христова Карачанова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Стоян Меретев
ISBN: 978-954-26-1481-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17492
История
- — Добавяне
7.
Хотел „Реджънси“ се намираше на пет минути от полицейското управление.
— Не мога да повярвам, че Кейтс ми възлага убийство още от първия ден — заяви Кайли още щом се качихме в колата.
— Предполагаемо убийство — поправих я аз. — Аз пък не мога да повярвам, че сме поканили всички онези холивудски тежкари тук, в Ню Йорк, и един от тях е мъртъв още преди обяд.
— Какво искаше Кейтс, когато те извика в кабинета си? — попита Кайли.
— Нищо важно.
— Кейтс е прекалено заета, за да те вика за „нищо важно“. Ако не искаш, не ми казвай, но недей да отбягваш въпроса.
— Искаше да знае какво става с Омар.
Беше лъжа, и то плоска. Кайли обаче не се хвана.
— Зак, знам много добре, че съм в изпитателен период. Кейтс трябва да знае дали се справям. Най-добрият начин да го направи, е да те накара да ме наблюдаваш и да й докладваш.
— Това са глупости — възразих аз, — Кейтс сама си прави изводите.
— Да, но ти ще си с мен по дванайсет-четиринайсет часа на ден. Тя ще иска и твоето мнение.
Това беше истинската причина, поради която Кейтс ме беше извикала в офиса си.
На кръстовището на 63-та улица и Парк авеню ни хвана червен светофар.
— Надявам се, че няма да прекарваш по дванайсет-четиринайсет часа на ден, размишлявайки над подобни глупости — казах аз.
— Виж, няма нужда да ми казваш каквото и да било. Ако съм права, навярно ти е казала да не го споделяш с мен. И ако от това ще се почувстваш по-добре, искам да знаеш, че се надявам да го е поискала.
— Защо?
— Вече знаеш, че като ченге съм по-добра от теб, затова не ми пука какво ще й кажеш — засмя се Кайли. — Стига само да не реши да пита съпруга ми. Спенс определено е против да получа постоянно назначение в отдела.
Консултативният съвет в главата ми бе свикан на спешно заседание. Спенс знае, че така и не успя да преодолееш раздялата с Кайли. Ти си заплаха. Той не иска да прекарваш по шейсет часа на седмица с жена му.
За мен отговорът беше ясен, но трябваше да го чуя лично, затова попитах:
— И какъв точно е проблемът на Спенс с назначението ти?
— Спенс иска да забременея — отговори тя. — Почти ме склони, когато се появи предложението от отдел „Специални клиенти“. Казах му, че това е работата, за която съм мечтала, и ако успея да я получа, ще се наложи да поотложим бебето с няколко години.
Съветът бързо прегрупира силите си. Спенс не се конкурира с теб, а с работата й. Ако тя остане като твой партньор, няма да забременее. А сега какво да кажем на Кейтс?
В зоната пред хотела, обозначена с „Паркирането забранено“, бяха спрели цяла редица лимузини. Наложи се три пъти да включа сирената, преди шофьорът най-отпред в редицата въобще да се сети да ме погледне, и още два пъти, преди да потегли с нежелание и да ми освободи мястото си.
Слязохме от колата.
— Каква ще е тактиката? — попита Кайли. — Ти си старшият. Искаш ли да остана настрана, или да скачам в случая с двата крака?
— Тук няма старши и младши партньори — отговорих аз. — Тук си, защото си добро ченге. Освен това Кейтс каза, че жертвата е холивудски продуцент, а ти имаш допълнителното предимство да си омъжена за човек от бизнеса, затова сигурно знаеш какво прави тези хора такива, каквито са.
— Шести, имам новина за теб — поклати глава Кайли. — Никой не знае какво, по дяволите, прави тези хора такива, каквито са.